Стефан Гамизов, Фейсбук

Утре заминавам за далеч. Събирам си багажа и си говоря с жена ми за разни неща. Пред очите ни премина реклама за утрешния сутрешен блок по Нова телевизия с думите: „Кой допусна пияна учителка в училище...” Съпругата ми ме погледна и ми каза: „Това общество е като хитлерова Германия. То не лекува, то прогонва слабите и ги наказва, че са слаби. Тази жена не го е направила от добро това. Гледах репортаж и едно от децата каза, че първо се е разплакала, после казала "майките ви сутрин сигурно ви правят палачинки", и после загубила пълно присъствие на нормалност. А никой не попита дали децата й не гладуват и какво я е докарало до това състояние...”

Изслушах съпругата си и опитах да разбера какво е станало. Разбрах, че тази жена имала три деца. Не знам нищо за нея. Само виждам, че всички са се нахвърлили върху нея. А в тази история може би има и нещо друго, нещо за безнадеждността,  в която живеят много сред нас. И озверяването с което се нахвърлят много от нас върху хора, които всъщност имат нужда от помощ. Между другото, не виждам такъв ентусиазъм за "нахвърляне" срещу тези, които всъщност са виновни за бедите ни, и на които им зяпаме наглите физиономии по телевизията всяка сутрин, обед и вечер. Много страхливци и жалки малки душици има в моята родина. Жалки, малки и обречени...