Кольо Парамов

Четвърт век извървяхме пътя на много тежък политически преход. Живеем унизително бедно, без достойнство за народ и страна със вековна история. Време е да направим пълна съдържателна оценка и да разберем, че днешните управляващи дойдоха на власт с огромна омраза и омразни ще завършат. Трябва да се поучим твърде директно и последователно да сложим край на тази безкрайна вражда, която таим в себе си, на тази нетърпимост един към друг. Завъртели сме се в един огромен циклон на недопустимото възприемане на тезата на другия и постоянно си рушим държавата, вместо да я надграждаме. Идва времето истинската промяна, без която държавата и нацията ни ще изчезнат.

Упадъкът в българската политика

се дължи на деструктивната роля на политическите партии. Но тъй като друга по-добра система не е измислена, за да има демокрация, трябва да променим функцията на тяхната роля. Досега много от активните политици отиваха в политиката, за да направят бизнес за себе си и да разрушат бизнеса на някой, който им е неудобен. Тази установена наглост установява други хоризонти на държавата и те в никакъв случай не са продуктивни за нея. Трябва да инициираме нова кръгла маса на националното помирение, да надскочим тяснопартийното си начало, за да променим разбирането към партиите. Иначе оставяме след себе си един угрижен, неграмотен, прост  и беден народ, без перспектива за елементарно оцеляване.

Разбихме по безподобен начин цялото си стопанство. Изнесохме  и продадохме всичко , което раждаше стока. Въведохме тотална експлоатация на жените и даваме най-малките пенсии на майките си. Обезчовечихме се заради печалбата, трупането на имане и силата на лъжата. По-безнравствена идилия не сме си и представяли през годините на промяната. Лъжем безобразно, че се грижим за интереса на избирателите, а правим точно обратното – поддържаме партиен апарат, храним го и го лансираме, за да оплюва ежедневно противника, да го омаскарява, за да успее да наложи собствената си теза. А тази теза днес се оказва убийствена, защото чрез нея постигаме нашето самоликвидиране. Нуждаем се спешно от национално помирение, но то минава първо през доверие по най-основните проблеми за утрешния ден. 

Помирението ще мине през нови компромиси

Тези дни президентът на САЩ ни показа силата на компромиса, който остави в миналото половинвековна вражда с Куба. Пред саркофага на бореца за човешки свободи Нелсън Мандела, Обама приветства Кастро. Какъв по-добър пример от този. Светът осъзнава необходимостта за своето оцеляване. А ние в България само се мразим, въртим един пари, припираме други и преповтаряме всичко, за да оцелеем. Нима не виждаме, че огромната част от народа ни мизерства. Направихме нови 250 болници, а болните са два пъти повече. Увеличихме с по милиард на година парите за здраве, а  здравната услуга става все по-лоша и по-недостъпна. Защо партиите продължават да лъжат избирателя и себе си?

Убедихме се, че илюзорната партийна критика и зависимост не доведоха до нищо добро. Трябва да се обединим около ново държавническо начало. Нужно е да отпаднат всякакви партийни зависимости, за да се измъкнем, не случайно използвам този израз, да се измъкнем от голямата политическа криза. Нужно ни е национално съгласие, заради националното ни спасение. Нужно ни е коренно различно правителство –  на компромиса и на разума. Национално технократско правителство, което да работи за каузата на България, а не заради прищявките на Станишев и неговите песнопойци, нито пък за лидера на ДПС и неговите дерибеи. Всеки отговорен политик на България би трябвало да стане радетел на тази кауза. Един национален кабинет по подобие на германския, чрез строг и постоянен контрол - парламентарен и медиен, би гарантирал друго усвояване на средствата по европрограмите за периода 2014-2020, би успокоил значително

напрежението в страната

Не зная как политическата класа, която се е вторачила само в личното си оцеляване, ще възприеме този призив, но аз го предлагам и говоря за него от преди шест месеца. Още вечерта, след като излязоха резултатите от последните парламентарни избори на 12 май, беше ясно, че нямаме друг спасителен пояс. До скоро бях ограничен в партийната си зависимост, но подадох оставката си като председател на Обединените социалдемократи. Така е по-честно и отговорно. Когато лансираш идея за цялостен нов кабинет на националното единство, трябва да си достатъчно политически свободен и независим. 

Ако сега пропуснем шанса съзнателно да се помирим като нация, то в най-скоро време тази безпощадна действителност ще  ни принуди да търсим нов национален хъс за развитието на България.