Светослав Пинтев

Един приятел с леви убеждения, участвал в организацията на много такива събори, показа във Фейсбук поредната снимка на тоновете боклуци останали след голямата социалистическа веселба на Бузлуджа, която „накара народния човек Корнелия Нинова да се  забавлявала така, както й идва отвътре”, ако трябва да цитираме класика сред нейните хора Драгомир Стойнев. Ма и много боклук идва бе, Дидо. 
Сякаш другарите искат да ни покажат нагледно как ще изглежда държавата 

след поредното им мъдро управление 

Доста силна творба, ако на Бузлужда се беше провела изложба на модерното изкуство.  А защо пък да не се е провела. Нали социалистите непрекъснато експериментират с народа си, както никой кубист не е й сънувал. 
Като, само ще отбележа, че днес имаме най-болшевишки яростния, най-популистки настроен и видимо нетърпелив да яхне белия кон на властта кандидат за премиер. Или за премиерка, както е модерно да се пише напоследък.    
  Въпросният приятел обясни под бузлуджанската снимка: „Където Нинова мине, трева не никне! Когато Нинова брои хора, Гьобелс може само да си води записки и да се учи!“. И да не пропусне да си запише „нЕкои мисли за национал-социалистическото изкуство“ 
Показателно е, че вече и много от левите не си правят никакви илюзии за естеството на 

върхушката на червения връх  

Преди това  левият младеж, за когото говорим,  пусна на стената си следното анекдотче:
„Корнелия крещи от Бузлуджа:
- Искаме предсрочни избори, искаме властта...
Бойко и отговаря:
- Добре, кога ги правим изборите?
– Е, не точно сега, щото ще ги загубим - отговаря тихо тя!“
 И така ще бъде, докато опозицията от всички бои не проумее, че обществото инстинктивно бяга от грозното лице на болшевизма и всичките му проявления. А то се появява  под една или друга форма навсякъде в опозиционните редици – в ляво, в дясно и по средата, доколкото такива понятия изобщо могат да съществуват у нас, страната, в която посочени от псевдолевицата другари и нейните верни стражи от ДС заеха 99% от местата за капиталисти. Но сега са капиталисти с болшевишки плам, мечтаещи за СССР-2 под егидата на Путин, с корона на главата, без да ги е еня, че предшествениците му я потопиха в реки от кръв.
Ще им цитирам Александър Солжениин на руски, за да ме разберат: „Советский Союз саоотносится с исторической Россией как убийца с убитым“. Същото е и с Русия на Путин. 
Разбира се, болшевизмът си е болшевизъм. 
С БСП в това отношения никой не може да се мери.   
Най-интересното е, че главната другарка не прави ни най-малко усилие да измие лицето на партията си от болшевишките наслоения, напротив, старателно ги подсилва, гримира ги в нереално и гротескно червено, после го удря на такъв разюздан неосталинизъм, че да ти падне ушанката. По този начин тя прави илюзорни  всякакви шансове партията й да стигне до властта по легален начин, колкото и неистово да се стреми към нея, опитвайки се 

да яхне африканската чума по дребния рогат добитък

А също различните видове протести, абе всичко, което може да се яхне. 
Вижда ми се крайно невероятно Корнелия Нинова да не осъзнава, че болшинството от българите не са фенове на комунизма и бягат като дявол от тамян от спомена за зловещото му лице.  Защо тогава се държи като младата Цола Драгойчева, че и страстни гюбеци хвърля с докараните партийните активисти, демонстрирайки темперамент и соцстраст. Понякога си мисля да не би наистина Корнелия да си е наредила пасианса с Бойко Борисов, както се съмняват някои другари, та и всичко да е пунт и пластика. Като знам как си се извиняваха един на друг след острите си изказвания от парламентарната трибуна… 
А тук не става въпрос само за петлевовия образа на Корнелия Нинова, лепнат на чаша между Тодор Живков, Сталин и Путин на партийния събор.  Сещам се, че на такива сувенири често изтипосват и Адолф Хитлер, между другото.
Откъде толкова цинизъм у феновете на тези лидери, че да наричат черното бяло и

 терора  общество на равенство

Нищо ново под слънцето всъщност.
 В "Държавата" на Платон, където се говори за демокрацията като форма на управление, пише: "Не си ли виждал в държава с такова управление, че осъдени на смърт или изгнание все пак си остават в държавата и се движат открито, понеже никой не се грижи и никой не наблюдава как такъв човек се движи като герой?"
У нас това умение се превърна в изкуство, модерно изкуство, което старият философ никога не би проумял. Апотеоз на модерното изкуство направо.