От определението на съда излиза, че гражданско дело срещу всеки политик може да се затвори за публика, защото общественото му огласяване би могло да се ползва като политически инструмент ("да се шуми излишно").

Всъщност фактът, че премиерът е ответник по едно дело, при това образувано по повод на негова политическа изява от трибуната на парламента, би следвало да е още по-силен аргумент за публичност.

Публичността на процеса, както на гражданския, така и на наказателния, е абсолютен международен стандарт за справедлив процес, коментират магистрати.

Явор Дачков също коментира проблема в "Гласове": „Аз не мога да разбера това съдебно определение, но държа да кажа, че не предпоставям зависимост на съда от изпълнителната власт, въпреки че напоследък изпълнителната власт все повече се меси в работите на съдебната. По-скоро виждам паника у г-н Бойко Борисов по повод публичното говорене по този случай, като нямам предвид конкретното дело, а случая "Мишо Бирата".”

Журналистът твърди, че в новата политическа история на Европа и демократичния свят няма по-директно доказателство за превишаване на власт (меко казано, а иначе - за корупция) на действащ висш държавен ръководител, какъвто е случаят с Борисов и Мишо Бирата.

„В случая с Мишо Бирата е налице запис на думите на премиера, с които той нарежда да се прекрати митническа проверка в склад, който произвежда контрабандно алкохол. Той превишава властта си и възпрепятства прилагането на закона, като нарежда митничарите да се изтеглят от въпросния склад и на всичкото отгоре обяснява, че е обещал на един бизнесмен да не го закачат, т.е. законът да не закача бизнесмена”, коментира още Дачков.

Той е убеден, че всеки премиер на мястото на Борисов щеше да си подаде оставката още преди да е приключила пресконференцията, на която вестник „Галерия”  огласи скандалния запис.  

Дачков е убеден, че засекретяването на делото  е продължение на цензурата, която се упражнява върху  него от самото начало, за да не се говори за Мишо Бирата.