Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

На Путин му изкарали песен. Ама не мъжка, бойна песен, а женска – любовна. Казва се „Такъв като Путин”. 
Няма лошо, учуден съм дори, че чак сега, 20 години след като Владимир Илич, пардон, Владимирович, дойде на власт, ставаме свидетели на подобно закономерно развитие в руското песенно изкуство. 
Иначе знаем, че водещи руски художници вече изобразиха вожда най-художествено в прекрасни картини, велики руски поети го опоетизираха най-поетично в звучни стихове, а самобитните руски майстори на матрьошки го претвориха и на дървена матрьошка. 
Само хубави карикатури не са му изкарали още най-добрите руски карикатуристи, но и това ще стане. Постфактум. Или постмортем, ако трябва да съм точен. 
А като сме се заровили в сферата на духа, да припомня, че дори Руската православна църква на КГБ, макар още неофициално, но практически припозна Путин 

за светец на КГБ

 и го изтипоса на евтини хартиени иконки. В случая няма проблем с разминаването в статута, нали се сещаме – Човекът и за Император на цяла Русия и нейните околности все още не е признат официално, но практически работи като такъв. За КГБ или както там е общото название на руската властова мафия. 
Та в споменатата любовна песен за Путин се пее, че руската жена го иска, по четири причини, защото той: 1. Е пълен със сила 2. Не пие 3. Не обижда и 4. Не бяга. 
Тук има няколко проблема. Първо, няма как Путин да не пие. Може да го прави съвсем умерено, в тайно, никога на публично място, но руснак да не пие изобщо, означава да скъса с корените и да предаде родината си, а не да я възроди, както всички твърдят, че вождът прави. Това е все едно даден жираф да се откаже от дългия си врат. 
Второ, може да греша, но мъжкият образ, описан в песента, повече ми прилича на лигав западняк, винаги готов да обсъди с жена си последните модни тенденции във вътрешното обзавеждане за детска стая, нежели на настоящий мужик, способен да ти прасне един по мордата, както се полага. 
Така че разбираемо рускините, подведени от сръчния ПР на Путин, неистово жадуват именно Путин. Но остава неясно как при тази слава, която му се носи, той запазва толкова дълго популярност и сред мъжката половина на нацията. Или проучванията за рейтингите лъжат, или в песента има нещо преувеличено. Ако се чудите какво – виж Първо.
Трето, в споменатата любовна песен има един огромен проблем, който май никой не забелязва, въпреки, че той изобщо не е скрит от вниманието на публиката. 
Оказва се, че, освен като честушка във фолклорна среда, песента за Путин се изпълнява от група, наречена „Злачное место” от град Казан. А това внася в цялата работа поне две твърде зловещи асоциации. 
Поне за мен е така – като чуя Казан, сещам се за Геената огнена, за гадните рогати създания, които я населяват, за серните пари, които се вият там и за, меко казано, твърде неприятните наказания, които грешниците търпят. Включително наказания, свързани с 

горещ Казан и врящо олово

Още по-зле стоят обаче нещата със самото име на групата. Да, като в най-добрите руски традиции, то е свързано с православието. Но с коя част от него?
Знаете, но не се сещате. Достатъчно е да отидете на погребение или просто да отворите книжката „Православен молитвослов” и лесно ще попаднете на прочутата „Молитва за покойници”. В нея се казва: „Сам ти, Господи, упокой душата на починалия твой раб /споменава се името/в място светло, място злачно, място прохладно, където няма никаква болка, скръб и въздишка”. 
Та така, де, групата „Място злачно” пее любовна молитва за Путин /споменава се името/ – такава е ситуацията, в която сме изпаднали. 
И аз много се притеснявам дали въпросните жени, които твърдят, че харесват Путин такъв, какъвто ни е описан, не са някакви зли харпии, някакви измамни сирени, някакви опасни Сцили и Харибди, които с ласкателство искат да примамят горкия човек в отвъдното. 
Ако е така, то те вероятно са наети от руската опозиция. Но тъй като руската опозиция, след 20 години Путин на власт, вече не съществува, значи са свързани с козните на гадния Запад. Същият Запад, който, според „безнесмена” Константин Малофеев, се е прицелил именно в Путин, защото „той символът на възраждането на Русия, символ на силна Русия”. 
Да оставим настрани въпроса как злобно човече, високо кинта и двайсет и изтъкано от всевъзможни комплекси, може да бъде символ на една велика нация и какво говори това за самата нация. Да забравим и въпроса за това на кого, освен на самите руснаци, изобщо му пука за това дали те са велики или не и колко точно. 
По-важното е, че Константин Малофеев казва още няколко важни и интересни неща. Например: „Ние сме против демокрацията и ще живеем според нашите хилядолетни традиции. А ако някой иска да ни диктува – моля, вижте какъв арсенал имаме”. 
Тоя клоун май не си дава сметка, първо, че арсеналите не дават живот, а смърт; второ, че целият руски арсенал съществува на базата на западни технологии, а в Русия никога нищо качествено, освен водка, не е създавано; и трето - че като искат да си живеят по техните традиции, много е лесно - да се оградят пак с телените мрежи от времето на комунизма, да сложат картечници по ъглите и да се избиват помежду си, никой няма да им каже „копче”. Даже ще ги поздравим с официална благодарствена телеграма, че най-после оставят света да миряса от безкрайните им претенции и капризи. 
Другата красива изцепка на Малофеев е свързана с положението на жените, същите онези руски жени, които в песента жадуват Путин. 
„За да е пълноценно семейството, жената не трябва да се стреми да прави кариера, а да роди пет деца. Тя трябва да има мъж, а в главата на мъжа трябва да има правилни традиционни ценности. Той трябва да е православен”.
Да, бе, като че ли руските католици, протестанти и атеисти нямат никаква склонност да пердашат жените си, та непременно православието им е необходимо, за да ги ориентира в живота. 
Е, за подобни битови цели може би не, но за други, по-значими обществени дела – да, точно православието е основно оръжие на кремълската клика, независимо дали императорска, комунистическа или олигархична като сегашната. И Константин Малофеев изобщо не се свени да сподели истината за използването на това оръжие с публиката.
„На хората трябва да се обясни защо трябва да ходят в църквата, а не на митинг – с тежестта на мъдрец от последна инстанция твърди той и добавя: - Ако е вярващ човек, ще се помоли, а няма да мисли за това, че трябва да изрази гражданска позиция. За какво? Няма какво да изразяваш гражданска позиция, изрази християнска. Ти на първо място си християнин.”
Кой ли български поет в „Моята молитва” споменаваше „православните скотове”? А? Дали не беше Ботев или беше някой друг, по-голям български патриот от него?  И дали след това откровение Малофеево някой пак ще посмее да твърди, че тия пичове от Кремъл не 

използват православието като инструмент за мръсната си имперска политика, 

както вътрешна, така и външна?
Не знам защо на този фон някои български политици напоследък пак треска ги затресе в очакване Путин да ни посети. 
След като „Газпром” еднолично обяви решението си, че трасето на „Турски поток” за Сърбия ще мине през България, никой в България на официално ниво не попита – ама чакайте, бе, православни, как така решавате без нас, бе. Даже напротив, в София май разцъфна тиха радост. 
Тиха, за да не се изложим съвсем открито пред европейските и натовските си партньори. И радост, защото руските ни партньори пак ще ни помогнат да похарчим част от парите на всички българи в полза на някои българи.  
Така че императорът може и наистина да дойде. Той обича такъв тип победи – когато някой не просто доброволно му предава ключовете от девствения пояс на жена си, но и му обяснява, че за него ще бъде чест владетелят да ги използва всяка нощ. Докато от галерията певци песни за него пеят.