Христо Марков

Паметникът на Самуил, Цар на България от династията на Комитопулите в София предизвика нестихваща дискусия за „естетическите” му измерения, за мястото, за диалога му с отсрещната скулптурна композиция на ослепените воини, за короната, плаща, постамента и особено остро за светещите му очи. От сутрин до вечер в медиите се вихрят едни „модернисти”, „ландшафтни спецове”, „художници и скулптури”, „устроители на градско пространство” или просто „специалисти по всичко”, за които са широко отворени дверите на „независимите” средства за информация. Просто да не повярваш що за мераклии се навъдиха да предложат нещо друго на мястото, където бе издигнат постамента на един велик и трагичен български владетел.

Изкривяването на рецепцията започна някъде от тук. Защото е имало конкурс за паметника и го е спечелил Александър Хайтов. Точка. Ако някой е имал друга гледна точка, друга визия да го е направил на въпросното състезание. Финиширал е този екип и ако е имало недоволни да са оспорили резултатите, да са се обърнали към съда, да са направили дискусията тогава. Сега е късно за тях, защото победителят не е оспорен и толкова. Тази страница от „сагата” Цар Самуил в 21 век в София е затворена. Край.

По-интересна е темата за самия паметник и мястото му в центъра на столицата. За мен е напълно абсурдна, защото никой няма право да поставя въпроса по този начин за столица на европейска държава, където се извисява все още едно ужасно идеологическо чудовище, наречено „Паметник на съветската армия” и второ безумие на градската среда – „Петохуйника” на Старчев в градинката на НДК. 

София досега нямаше знак за нито един български владетел, 

нито един, а все се изтъпанваме, че сме европейска държава с 13 вековна история, но няма знак за това. Има обаче един куп людмиложивковски „естетически” творения. Хората, които велегласно защитаваха наскоро онова недомислие в градинката на НДК сега са от най-страстните противници на паметника на Цар Самуил. Даже един от тях съвсем искрено сподели по БНТ, че издигането на паметник на Самуил било „победа на десните сили”?! Очаквам в най-скоро време да се появят около него и „вечните” Светлин Русев и Нешка Робева, защото без тях просто не може, а Рашидов ще мълчи от кумова срама. На мен ми се струва, че мястото е добро, кореспондира с останалите артефакти, дори се вплита естествено в площадното пространство, защото трагичният образ на Самуил е знаков в средновековните ни перипетии.

За художествените качества на скулптурата мога да се произнеса като лаик, но всеки подобен паметник според мен трябва да се оценява след известна проверка на възприятията у публиката. Бях на откриването, след това минах два пъти покрай него. Ами безспорното е, че има винаги хора около него и повечето от тях го харесват, много го харесват. Това е критерия. Монументалното изкуство по принцип е насочено към големи групи от хора, а тук се чувства гладът на публиката към нашата история. Спорен е въпроса дали трябваше да бъде точно този владетел, след като няма паметник на Създателя, на онзи „Бял конник”/Аспа-раус/, който създаде България в сърцето на най-могъщата империя – Византия, няма паметник на спасителя на Европа Кан Тервел и т.н. Но пък от друга страна 

Цар Самуил е знак за трагичността в нашата история,

един голям воин, чиято съдба е неистово желание за спасение на държавата. Почти половин век той е във война с враговете си, а те са били много тогава, в онези жестоки векове, когато всичко е било на върха на меча. Още през 968 год. Самуил влиза в бран с руските войски на княз Светослав, които нахлуват в Дунавска България и успява да ги прогони. След това прогонва и унгарските войски, пленява сръбския крал Иван Владимир и го заточава в Преспа, превзема Котор, Далмация, областите Рашка и Босна. През цялото време Самуил води изтощителни войни с Византия. Дори когато неговият брат Арон си позволява да води тайни преговори с император Василий отмъщението на българския владетел е жестоко – избива целият му род, за да запази националното достойнство. И все така до октомври 1014 г., когато уморената българска армия най-сетне е победена и отмъщението е страшно, та Василий остава в историята като „българо убиец”, не например „македоно убиец”. При вида на ослепената си армия Самуил не издържа, това е вселенска жал към воините, които са вървели след него в толкова победи, в крайна сметка – жестокия свят на отнемането на възприятието на света. В този смисъл виждам логика в оспорваното авторово решение за светещите очи на скулптурата. Очите, които светят по особен начин към ослепените воини в отсрещната композиция. Всъщност на живо светлината на очите е мека, леко жълтеникава и доста приглушена. Донякъде тук мога да се съглася с взискателните „интелектуалци”, че е неестествена за традиционното възприятие, но не бива да се изпада в схоластичността на първата реакция. Нека се изчака с яростното отрицание, пък тогава да се мисли за корекция.

Наблюдавах внимателно реакциите на хората и се затвърди убеждението ми, че

скулптурата носи послание, в никакъв случай не може да бъде наречена кич или бутафория,

както се „изпразниха” онези, които са чели няколко страници от Попър или Джойс. Във фигурата има чувство, а това е най-важното за такава творба. Има умора, тъга, сила, дори усещане за вина. Има и твърдата сила и непоколебимост на онези, които преди 13 века като „конен народ” са дошли тук и останали в земите на най-могъщата империя на древността. Неизбежно е при толкова трудна задача за автора да няма известна еклектика, но статуята на Цар Самуил е добра и хората с мобилните апарати го доказват – не спряха да се снимат пред нея.

На мен пък ми се струва доста подходящо мястото, фигурата в никакъв случай не претоварва мястото, размерите и въобще не доминират, а се вписват идеално и със „Св. София”, и с композицията отсреща, дори с паметника на Иван Вазов и особено с този на Незнайния воин, защото владетелят на ослепената армия си отива от този грешен свят заради трагичните си незнайни воини.

Прочетох и абсурдни критики от интелектуалците по дефиниция. Плаща на Самуил бил осеян с кръстчета. Ами в средновековна, християнска България с какво да е осеян? Може би с цитати от Ортега и Гасет?! Короната на владетеля била… унгарска. Аз пък мисля, че унгарската корона е българска, защото такава е историческата истина.

Такива ми ти размишления ме обзеха докато гледах скулптурата на Цар Самуил – засега единствена на български владетел в столицата. Иначе си имаме много на съветски войници, шмайзери, тачанки, каскети, даже модернистични „13 века”. Общо взето пропастта между средностатистическия образован българин и „каймака” на модернистичната интелигенция е огромна и става все по-дълбока, защото тя се опитва да назидава без да има рецептори и поне малко национално достойнство. Всъщност един приятел се изрази много точно: „Две касти искат този паметник да изчезне, да го няма. Интелектуалците, за да се изживеят като ментори отново и циганите, за да предадат бронзовата скулптура за скраб.”

Всъщност и едните, и другите са еднакво вредни за обществото, но ще отмине и това боботене и се надявам, че този „глад за история” ще запази българщината във времето на тоталната ни нихилистична вакханалия.