Александър Йорданов, специално за Faktor.bg

Президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев е подписал указ за поетапно преминаване на казахския език от кирилица на латиница.  
Според казахския учен Амангелдай Айтала „преходът към латиница  е важна стъпка към деколонизацията, освобождение от наложената ни руска азбука, постигане на свобода. Не случайно в някои кръгове в Русия са обезпокоени от това, че ние ще се отделим от руското културно пространство.  Но нима народите, които ползват латиница нямат добро отношение към руската култура?” 
Руският журналист Андрей Федосов е принуден да признае:  
„Преходът към латиница означава, че Западът е станал за казахстанците по-привлекателен. Русия губи идеологически.  Малко присъстваме в медийното пространство на тази страна. Малко се занимаваме с разширяването на „руския свят”. Защото езикcът не е просто средство за комуникация. Той е национален код.”  
Проблем за Русия очевидно е, че казахите не искат вече този „код”.  И разполагат с достатъчно аргументи за това нежелание.  
Руската хибридна война срещу Казахстан води до засилване на антируските настроения в тази страна. 
Казахскоезичният интернет сайт abai. kz  предлага да се поставят по улиците билбордове с изображения на „враговете на националните интереси”.  Готова за билборда е  депутатката Ирина Смирнова, заради изявлението ѝ, че въвеждането на латиницата означава 

бягство от „руския свят”

 Казахите отлично разбират,  че новата агресивна политическа доктрина на Кремъл  наречена „руски свят”, пуснала дълбоки корени и настъпателно пропагандирана и в България, е опасна за националната идентичност и сигурност на държавата им.  „Предателите, пише авторът на статията Акеш Байбатир,  трябва да бъдат показани на билбордове на централните площади и улици на големите градове. Иначе те няма да престанат да унизяват нас, казахите.” 
Кандидат за „Дъската на позора” е комунистът Владислав Косарев, прочул се с намерението си да пренесе в Казахстан мумията на Ленин.  
Според Акеш Байбатир: „дълъг списък ще се получи”.  В друг казахски сайт – ult. Kz,  публицистът Марат Токашбаев  е написал черно на бяло: „в Казахстан има само една нация – казахската, всички останали са само диаспори” . Досега руската пропаганда е твърдяла, че в Казахстан има и руска нация. „Има”, но май вече няма да я има. „На казахската земя може да има само казахска нация, продължава Токашбаев. За да се нарича нация един етнос той не би трябвало да има друга родина. А от тази гледна точка на казахската земя има само казахска нация.”  
Имат ли правно основание малцинствата в Казахстан да се наричат „нации”? В Конституцията от 1995 година  на Казахстан няма понятие „многонационален”. Твърденията на руската пропаганда, че в Казахстан живеят 130 „националности и народности”  е измислица от времето на СССР. Според казахите има общо 9 малцинствени групи с обща численост не повече от 100 000 души. И с тези си твърдения вгорчават, по украински образец, живота на кремълските пропагандисти. 

Казахският народ се събужда лека полека от „СЪВЕТСКОТО ВРЕМЕ”

На 31 май  – Ден за памет на жертвите на съветските политически репресии, в столицата Алмати бе открит паметник на жертвите на гладомора от 30-те години. Той е сътворен по поръчение на президента на страната  Нурсултан Назарбаев. Малцина у нас знаят, че т.нар. „масов глад”   (Ашаршилик)  от 1931−1933 г. в Казахстан е предизвикан от Сталин и неговата болшевишка партия, които провеждат политика на „унищожение на кулачеството като класа”, т.е. на частните земеделски стопанства.  От глад тогава умират  между 2 и 3 милиона души, а бежанците са повече от  1,5 милиона. Това е около  60−65 %  от целия казахски народ . Казахите бягат в Китай, Монголия, Ирак и Афганистан. 
Официално властите в Казахстан отричат, че отношенията с Русия се влошават.
Но дипломацията изразява днешните казахстанско-руски отношения с израза 

„охлаждане”

 Казахският генерал, офицер от запаса, Турсун Айжулов, е категоричен: „Имперските амбиции на Русия не угасват.  Имам предвид  изказванията на някои публични личности свързани с Русия, които говорят за „териториални претенции”.  Полковникът от запаса  Арат Нарманбетов прави аналог между ситуацията в Казахстан и Украйна.  И споделя: „Агресивната пропаганда, която денонощно се води от руските телевизии, е особено опасна, защото  може да доведе до междуетнически конфликт. Донецк и Луганс бяха процъфтяващи региони,  докато не станаха обект на руска хибридна атака. Това бе пропаганда отвън, която заработи „вътре”.  Именно руската пропаганда разпали в хората ненавист един към друг.” 
Казахстан реагира на руската хибридна агресия като се опитва да изолира деструктивните фактори, които поставят под заплаха междуетническия мир в страната.  
Все по-често социолози и политолози в Казахсан  обръщат внимание на явлението 

етнонационализъм

  Според социологическо проучване напрежението в междуетническите отношения минава по линията: казахи – рускоезични казахи. Всеки пети казах и всеки пети рускоезичен гражданин на Казахстан смятат, че конфликтът между тях е неизбежен.  През последните години все по-често казахският език се използва като средство за отблъскване на рускоезичната агресия.  Казахите търсят и все по-успешно намират,  формите на организация на своята национална културна политика като ограничават достъпа на рускоезичните казахи до управленските лостове в страната.  Тук е важно да се отбележи и тенденцията в демографските процеси . След разпадането на СССР, т.е. от началото на  90-те години  до днес,  около 2, 5 милиона рускоезично население е напуснало Казахстан.  
Расул Жумала – обществен деец, смята, че  т.нар. „Ден на победата” в Русия не е ден на памет за жертвите, а възможност за „превъзнасяне на вождовете на СССР”.   Според  него:  „Достатъчно  показателен е фактът, че всяка година намаляват чуждестранните представители на парада в Москва. Престанаха да присъстват и участват, и държавните ръководители на бившите съветски републики.  А що се отнася до края на Втората световна война то точната дата не е 9 май, а 2 септември 1945 година”.  И наистина, краят на  Втората световна война идва с капитулацията на Япония, а не с капитулацията на нацистка Германия.  
Много подигравки отнесоха в Казахстан авторите на идеята да се осъществи „Реконструкция на превземането на  Райхстага”.
Според политолога Айдос Сарим „ако се  следва логиката на организаторите, то защо да не реконструираме тогава Освиенцим или Хирошима и Нагасаки? Ще се получи истинска феерия. Едва ли нашите предци, загивайки по фронтовете на войната, са мечтали за такъв цирк.”  Но докато някои правят възстановки на превземането на Райхстага, то други осъществиха нападение срещу Обелиска на славата  в Чимкент. Изхвърлиха от него руските „георгиевски ленти” и ги замениха със светлосини ленти с жълт казахски орнамент.  Такава акция се е провела и в града на ябълките – Алмати. 
Казахстан иска 

да преооткрие себе си като държава, 

да отстоява своята национална независимост. Желае да избяга от „руския свят”,  да се противопостави на руската хибридна атака. Няма да им е леко на казахите. Но това е верният път. Това е завръщането към себе си. И те го заслужават. Защото са изстрадал, но достоен народ.