Николай Василев, политолог

Опитите на Българската православна църква да се застъпи пред другите православни църкви за признаването на Македонската православна църква, очаквано се провалиха. 
Първата негативна реакция естествено дойде от Белград. По данни на сръбският вестник "Политика", от върха на СПЦ неофициално са заявили, че са "изненадани от решението на Българската патриаршия (да приеме статута на църква – майка на МПЦ) и се надяват, че Синодът в София ще остане на линията на каноническия ред в църквата“. Последва още по-остра реакция от страна на Църквата на Гърция. Според нея „Решението на Българската православна църква (БПЦ) да разгледа искането на македонската да я признае и да ѝ стане "църква майка" е намеса в юрисдикцията на сръбската“. ( "Дойче веле").
Тежката си дума каза и Светият и Свещен синод на Вселенската патриаршия. Тя осъди „неправилните и нерегламентирани (според нея) контакти на Българската православна църква с разколническата и схизматична православна общност в Бившата Югославска Република Македония. В съобщението публикувано на сайта на Патриаршията се оценява изключително негативно участието на двама български митрополити – Николай Пловдивски и Киприян Старозагорски в делегацията на президента Радев в Македония.
Появиха се спекулации, че Руската православна църква, която отдавна е в тежък конфликт с Вселенската патриаршия, ще се възползва от случая, за да привлече Българската православна църква още по-плътно в своята орбита. Авторите на тези спекулации, изглежда не си бяха извлекли 

поуки от историята

 Русия винаги е очаквала от България пълно, безпрекословно и безусловно подчинение. Тя НИКОГА, по никакъв повод и по никакъв начин не е подкрепяла България в какъвто и да било спор, с която и да е от балканските православни нации. Никога! През 1913 година най-върлият русофил в Следосвобожденска България Стоян Данов, който е разчитал, че руският цар може да бъде безпристрастен арбитър с спора между България и Сърбия за Македония, си подава оставка с признанието, че „политиката му е фалирала!“
Студеният душ от Москва не закъсня. Волоколамският митрополит Иларион - председател на Отдела за външноцърковни връзки на Московската Патриаршия и викарий на патриарх Кирил - в интервю, цитирано от сайта "Локално.мк" заяви недвусмислено, че „Македонската православна църква трябва да реши проблема си с диалог със сръбската, а Българската православна църква трябва да изрази позиция, солидарна с тази на Белград“.
Разбира се Българската православна църква не би могла да постъпи по този начин. Това би било едно от

 най-големите национални предателства

 в цялата българска история. Всеизвестно е, че през 19 век, след дълги борби българите постигат своята културно-просветна автономия. Това е Българската екзархия, която е много повече от църква. Това е национална институция, която образова подготвя и формира българската нация. Борбите за Екзархията са може би най-чистия, най-възвишен момент в българската история. Тя е дело не на отделни смелчаци, а на хиляди и хиляди българи, които доброволно и страстно отделят от залъка си за да строят църкви и училища. В редовете на Екзархията българите се учат на демокрация, като избират епитропи и училищни настоятелни. С огромно мнозинство общините на днешната Република Македония гласуват на свободен референдум, за да се присъединят към Екзархията. След Берлинския конгрес, в Македония тя продължава да поддържа българския огън жив и създава рамката на революционно освободителното движение.
Уви след националните катастрофи, Македонските епархии са силово присъединени към диоцеза на Сръбската православна църква. Това, уви става със съгласието на Вселенската патриаршия. Много свещеници, дори митрополити приемат мъченическа смърт. Със своето решение да приеме БПЦ, която по устав е наследник на Екзархията за "църква майка", Македонската православна църква признава, че Екзархията не е била „чужда“, „асимилаторска“ църква за македонците – както вече седем десетилетия набиват в главите на учениците там, а своя институция, борец за духовна еманципация на местното население, което тогава се е определяло като българско.

Българската православна църква няма право да протака. Трябва да действа днес и сега. Трябва да приеме протегнатата ръка и незабавно да отслужи Света евхаристия със свещеници от Македонската православна църква. Трябва ясно да заяви, че присъединяването на Македонските епархии към Сръбската православна църква е било неблагочестиво дело, което не е оставило никакви правни последствия! Така ще покажем, че автокефалната днес Македонска православна църква е също толкова наследник на Екзархията, колкото и Българската православна църква. Рано или късно останалите църкви сестри също ще приемат, че силовото присъединяване на македонските епархии към СПЦ е било грях, който след като бъде признат, трябва по християнски да бъде простен. Това е нашият исторически шанс, с който ще ревизираме последиците от страшните национални катастрофи от началото на 20 век. Така ще докажем, че сме верни продължители на делото на нашите предци, които не са се жертвали, за да „владеят“ македонските земи, а да помогнат на братята си да се освободят от робство – политическо и духовно!
Всяко протакане, бавене и нови опити за „застъпничество“ ще имат катастрофални последици. БПЦ трябва да отслужи Света евхаристия преди посещението на руския патриарх Кирил за 3 –ти март. Ако той приеме историята и волята на клира и миряните от България и Македония – това ще е наистина прекрасен прецедент в руската политика спрямо България и българите. Ако обаче дойде, за да ни каже, че трябва да признаем инкорпорирането на македонските епархии в Сръбската православна църква, извършено насила и с жестокости след 1918 година.... по-добре е от сега да му покажем, че не е добре дошъл!