Александър Йорданов

Всеки народ има своите личности, които го спасяват от мрака на безвремието и му вдъхват вяра и живот. Ние, българите, имаме своите будители! Защото винаги сме имали нужда от “стряскане от сън”, както с болка с ще напише един трагично загинал български поет. Проникнати от психиката на робството, от философията на “преклонената главица”, вгледани в пъпа на личния просперитет, неведнъж в своята история сме заспивали дълбок сън. В този сън е драмата на нашия народ. Той ни обяснява много истини. Разбираме защо всичко у нас е ставало и става бавно, с нерешителност, която се е превърнала в напаст и за народа ни, и за държавата ни.

Ние не можем да бързаме. Предпочитаме спрялото време на робството пред рисковете на свободата. И трагична е била участта на будителите на народната свяст. Тези нехранимайковци на своето време са оставяли семейство и имот и са тръгвали по неведомите пътища на съдбата, за да събудят искрицата на познанието и вярата в добрите дни 

за народ и отечество

Народните будители – тези чужденци сред своите, винаги са намирали народното признание след смъртта. Те живеят истински в смъртта. Техният живот тук, на земята, е орисан от мъки, от неразбиране. Примерите са много и от всички разпокъсани времена на националната ни история.

В епохата на Възраждането “събуждането за живот” е връщане към Вярата и Свободата. Във времето след Освобождението – това е държавно строителното начало, стремежът да се укрепи новата държава и стане равна с другите европейски държави. Но колко трагична е била съдбата на тръгналите по този път. Всяка нова мисъл, всяко решително действие, всеки „друг път”, различен от коловоза на познатото, е посрещан с неразбиране и духовна слепота.Но България има своите духовни водачи и затова и държавата ни успява. Успява до момента, когато българи започват да обслужват небългарски интереси.Когато от Москва се дават сигнали за съсипване на държавата ни. И безродници тръгват да изпълнят чуждата воля. Вероятно и затова няма народен будител слуга на Москва! Защото будителите превръщат тълпата в Народ, в Граждани. Комунистите, "другарите на Москва", вършеха обратното

:смачкваха народа до тълпа

След смъртта на будителите идват “признателните поколения”. Но дори и в показната ритуалност на преклонението, в китките и венците, в клетвените думи и песните, има нещо горчиво, остава болката, че отново сме били признателни “след”, че неразбирането, хулата и клеветата приживе са владеели съзнанието ни.

В Деня на народните будители нека с поклон се върнем към истините в своята история. И да вярваме, че народните будители са и днес сред нас. Да ги чуем днес, защото утре ще бъде късно. Тогава ще остане само поклонът на китките и венците.