Георги Боздуганов

 „Обичаме България, носим я в сърцето си!“         Това бяха думите, изречени преди година от нашите сънародници на земляческа среща в Истанбул. Чух тези слова и в Пловдив при откриването на предизборната кампания на Обединение ДОСТ. Десетки хора с изгорени от слънцето лица и напукани от работа мазолести ръце, дойдоха да ми благодарят за оказаната подкрепа, стискайки ръката ми. За мен беше чест! Надеждата в техните очи изтри и последните ми колебания да бъда с тях и заедно да разкъсаме змийската прегръдка на „обръчите от фирми“, управлявани от онзи, който 

„разпределя порциите в държавата“

       В настоящата предизборна борба бесепейците и техните политически деривати са твърдо решени да манипулират гласоподавателите според спуснатите кремълски опорни точки за етническо разделение и противопоставяне. На въоръжение са приели модифицирана схема с поне две прислужни, но взаимно отричащи се формации – сарайската олигархия и откровено русофилското крило на т.нар. „патриоти“. С едните се канят да формират управляваща коалиция, докато другите хем ще са официално в опозиция, хем реално ще подкрепят предполагаемото ниново правителство, използвайки всички похвати на парламентарното жонгльорство. Избрана е интерпретация на псевдодиалектическия принцип за 
мнима борба и скрито единство
 на противоположностите, които накрая се събират в кулоарите на „Позитано“ 20. Двете формации са под железния контрол на офицерите от ДС и московския решетников институт и тяхната преданост е проверена във времето. В Москва и в бесепейската централа обаче имат сериозни основания за притеснение. След поредица от грешки рейтингът на патриотарската коалиция тръгна неудържимо надолу. На 3-ти март атакисти публично поругаха българското знаме, развявайки хибриден композит от националния флаг и флага на чужда държава – Русия, и така открито демонстрираха намеренията си за 

присъединяване на България към путиновата Евразия

 Кр. Каракачанов започна да сипе хвалебствени слова за довчерашния си враг Доган, а кандидатдепутатските листи на ДПС се оглавиха от атакистите Слави Бинев и Камен Петков. Така и за най-неосведомените избиратели стана кристално ясна съдовата скаченост на двете формации през кремълските тръбопроводи. 
        Комунистите са втрещени от растящата популярност на Обединение ДОСТ, получило подкрепата на Евгений Михайлов и пишещия тези редове. Те разбират, че повече няма да могат да спекулират с етническия мир и да печелят гласовете на истински патриотично мислещите българи, нито да манипулират със сарайската маша гласовете на българските мюсюлмани. На „Позитано“ добре знаят, че няма да получат доверие от хората, които искат достойна България в обединена Европа, и още по-малко от онези, които бяха насилствено преименувани, пребивани, затваряни и прогонени от родината. Дори да са простили, те няма да гласуват за БСП и техните олигархбашии, защото помнят, че дойдат ли на власт, вършат престъпления. Катастрофално намаляващият вот за Сараите означава само едно – липсата на необходимия брой депутати за съставяне на ново комунистическо правителство. На челно място в програмните документи на ДОСТ са заковани принципите за „Защита на териториалната цялост и неделимостта на България“ и членството на страната ни в Европейския съюз и НАТО. Тези послания всячески се игнорират от ниново-библиотекарското съдружие и цялата енергия се хвърля към традиционното вселяване на страх, омраза и национално разединение. Посредством лъжата и клеветата за „надигаща се турска опасност“ се търси по-широка обществена подкрепа към набелязаната за управленски партньор кремълско-патриотарска коалиция.  
         Стигна се до крайно мръсната игра за демонизиране на българските мюсюлмани, живеещи от двете страни на границата. Едните се представят за ердоганови агенти, а другите - за бъдещи нашественици. Услужливите пеевски медии никога и никъде не споменават истината, че тези хора милеят както за България, така и за своите роднини, защото след прогонването на 350 000 души не остана неразделено семейство. Не споменават, че те искрено желаят добросъседски, а не вражески взаимоотношения на Балканите. Само в туристическите диплянки може да се прочете, че в Турция посрещат българите с усмивка и топли думи, без да питат за етнос и вероизповедание. Грижливо се укрива истината, че мнозинството български изселници гласуват на изборите в Турция за опозиционни партии, защото тази информация автоматично би избила най-силния коз в пропагандата за настъпващото чрез тях ердоганово политическо влияние. Тези истини не могат да се научат от медиите - който иска да ги знае, трябва да говори с хората.
        Същевременно срещу Лютви Местан, Евгений Михайлов и мен ускорено се изпълнява упражнението “заливане със словесна кал”.
Раздухва се въображаема близост на Л. Местан с Р. Ердоган, за която не се посочват никакви реални доказателства, като се премълчава, че те са се срещали само два пъти и това отдавна е публично известно. 
Натъкмените 4 телевизионни предавания и поредицата поръчкови статии за дискредитиране на Е. Михайлов имаха обратен ефект, а клеветите срещу мен в контролирани от сараите турски медии не предизвикват нещо повече от присмех.

На “Позитано” потриват ръце,

че все повече симпатизанти на демократичните формации, които не успяха да се обединят за общо участие в изборите, са изправени пред сериозния риск да останат без парламентарно представителство.  Те обаче ще определят своя вот, решавайки една съвсем проста аритметическа задача: Трайчо Трайков получи на президентските избори 224 700 гласа. Според редица анализатори това е приблизителният брой на десните избиратели, които не са дали вота си на пъвия тур за кандидата на ГЕРБ и на 26-ти март също биха предпочели друга партия. Всеки би могъл да раздели този брой подадени гласове в каквато предпочита пропорция, между новите три реформаторски коалиции, за да разбере, че шансовете на някоя от тях да прескочи бариерата от необходимите 150 000 гласа, са минимални. И да си даде сметка, че неговият вот не просто ще бъде загубен, а ще се разпределя между двете най-големи политически сили. Кой некомунистически ориентиран гражданин би желал партията на Нинова да получи допълнителни депутатски места от преразпределяне на неговия глас?
        Комунистическо-сарайското съдружие иска отново да управлява по изпитаното правило “разделяй и владей”, иначе казано - “мрази съседа”, и то най-после трябва да бъде лустрирано. Единствената възможна лустрация в демократична България е съдружието да не бъде допускано до властта – с вота на мнозинството. С нарастващата подкрепа за ДОСТ желаното предстои да стане действително и това всява ужас в покоите на олигархбашиите и коридорите на “Позитано”.
Бюлетина № 13 ще бъде фатална за сараите и БСП.