Илиян Василев, специално за Faktor.bg

Охранителите на властта удариха ново дъно в своята деградация като се върнаха към милиционерските времена на профилактика на протести и критика. Тогава преди посещение на генерален секретар на ЦК на КПСС се изселваха "недоволните" от режима и всеки гражданин, който би могъл да представлява ресурс за протест. За да може да се представи картина на всенародното одобрение на курса на Партията и вечната дружба със СССР.
След "успешен" преход се върнахме в изходно положение, дори по-долу, защото тогава нямахме илюзии, докато формално днес сега сме демокрация. Милиционерите отново посещават домовете, за да Ви принуждават да подписвате декларации, че 

няма да протестирате и критикувате

 И това в името на конституцията.
Сега си представете какво би било, ако планът Решетников беше успял в пълния му обем и наред с "червения" президент Радев и БСП беше взела властта!?
Не зная какъв текст трябва да напиша, за да ме профилактират, но ето текст, в който изразявам критика и несъгласие с посещението на руския патриарх и конкретно срещу неговата личност.
За разлика от мнозина съм се срещал с него и мога да правя сравнение с предшественика му Алексий Втори, който си позволяваше да критикува Путин и макар и рядко. Какво този човек има общо с Вярата и службата на Христа с тази показна пишност, охрани, тщестлавие.
Дядо Добри беше хиляди пъти по-християнин от тези висши йерарси, които тънат в позлата и високомерие.
Не съм съгласен визитата на Патриарх Кирил да доминира националния ми празник, защото Руската Православна Църква, чийто лидер е той е изиграла силно негативна роля в целия период, предшествуващ руско-турската война, включително за налагането на схизма на Българската Екзархия през 1872 година. Това е дълг към всички онези мои сънародници - които са били жертва и са страдали. Тяхната памет ме задължава много повече отколкото 

комплексите на мимолетни политици

Дълъг е списъкът от "заслуги" на руската православна църква спрямо българската държава и църква, включително и при обслужване на имперската външна политика на Русия по линия на цезаропапизма и доброволното подчинение на Кремъл. Тези простъпки продължават и днес, когато РПЦ обслужва новите напъни на руската имперска политика спрямо България и Балканите като разделят и противопоставят балканските страни и народи.
Питам днес какво празнува България - своя национален празник или края на руско-турската война? Защото става дума за различни неща. Ако е нашият национален празник, трябва да празнуваме всички български граждани, цялата си история като държава и нация, а не група русофили отделен фрагмент от нея, както те си го интерпретират. Да не говорим, че не краят на тази война, отразен в предварителния мирен договор в Сан Стефано, в който няма и дума за България, а Берлинският договор дава юридическото основание да празнуваме възраждането на българската държава от "пепелта". Последствията от санстефанския договор, са унищожителни за България, защото създадат измамен образ на подареното и величие, в името на което водим четири войни, губим хора, територии и сме на ръба на заличаването ни като държавата през 1919 година.
Последствията от договора в Сан Стефано не са само за България, но и за много други страни в региона, но нито една от тях не отдава такова значение, каквото отдаваме ние. Това е 

клопка на българския дух,

 изградена от митове и внушения.
Свеждането на националния празник до края на една война е символ на незавършения процес на формирането ни като единна общност, като нация, като хора с единен интерес и единна мисия. Не мога да смятам за част от моята нация хора, които поставят преди моят Апостол Васил Левски неговия морален убиец граф Игнатиев, преди подвига на българските опълченци, на украинските, румънски и фински войни, които са заплатили със собствения си живот "правото" на руски царе, патриарси, генерали, дипломати и чиновници да търсят и получават подчинение под егидата на "признателност". Колко пъти на 3 март по официалните тържества ставаше дума за българските царе, генерали, войводи, революционери, поети, за духовните ни водачи? За екзарсите и митрополитите, като Методий Кусев, за техните завети. Или те не са достойни за споменаване на националния ни празник.

Какво падение на българския президент,

 който дори в смъртта на една война търси текуща политическа целесъобразност, като пропуска да спомене освен руските и българските и войните от други нации и най-вече да спомене собствените ни герои.
В съчетание с извънредните и безпрецедентни мерки за сигурност, които превръщат празника в текуща официална хроника от нищо незначещи събития и мимолетна слава на случайно издигнали се посредствени хора. И всичко по доминантата на присъствието на руския патриарх, който дори не е държавен глава. Не смея да мисля какви охранителни профилактики могат да последват при посещение на Владимир Путин. Всичко това говори за тотален контрол и подчиненост, които изключват елементарното самоуважение към националните ни лидери.
Някакъв тотално измислен "елит" е включен със съгласието на руското посолство в инициативен комитет за поредния паметник на граф Игнатиев за да издигне на нова висота раболепието и унижението на моя народ. В столицата и в цялата страна всички централни улици, най-високи паметници, всеки белег за обществено и значимо е функция и следствие на тази подчиненост на руското самодържавие - и тогава и днес. Тази преса върху историческото ни самочувствие и самосъзнание пречи да се обединим като нация, да почетем паметта на хиляди български политици, военни, обществени, културни дейци, бизнесмени, финансисти, учени, върху чието дело стъпва значимостта ни като държава и народ. За много от тях няма и ред в учебниците по история, да не говорим за паметник или улица.
Държим в подземието на съзнанието си и обществения дебат истината за горяните, за насилието на идеологическа основа, за концлагерите, за осъдените на смърт от Народния съд, да не говорим за съвременните проекции на масово политическо насилие, което намира израз в изключването от активен политически живот и представителност на милиони българи.
Отказвам да бъда признателен на когото и да било от съвременните руски политици, патриарси, олигарси и прочие "власт" за това което е станало преди 140 години. Нямам никаква предпоставена духовна връзка с Кремъл, която да ме задължава да правя каквото и да било извън сферата на текущия национален и личен измерим интерес.
Вицепрезидентът, който олицетворява българската държавност, 

унизи моята държава,

 защото посрещна на летището извън всякакъв протокол главата на чужда църква, а не държава, като му се поклони доземи. А уж държавата е отделена от религията. Питам по кой протокол и по чия повеля госпожа Йотова се реши на тази безпрецедента стъпка, защото не става въпрос за преклонението на личността Йотова, а на вицепрезидента ни?
Отказвам да празнувам като национален празник по този начин 3 март, защото той ми е чужд,  далечен, разделя, а не сплотява нацията. Превърна се в празник на българската русофилия на всякакво равнище. Празнуван по този начин, този празник, принизява значението на всичко друго случило си в българската хилядолетна история и го подчинява само на "признателността" към Кремъл и патриарх Кирил, като загърбва връзките ни с всички други народи, които са били и остават наши братя и сестри по съдба, включително европейските.
Тези маневри на полето на агресивното русофилство противоречат и на интересите на двата народа, защото ги изолират от сделките на елита, в които има много корупция, егоизъм и лицемерие. Какво знаят съвременните руснаци и българи един за друг?! Почти нищо и все по-малко.
Чакам да бъда профилактиран от нови милиционери, слуги и роби на чужди идоли, царе и знат. Да си запишат още от сега в графата - "неподчинение".
Свикнал съм ви, още от едно време. Така и ще си останете роби по дух, къси по взор и низки по помисъл.
Повтарям - не съм в една нация с тези люде, нямам нищо общо с хора, които формират собствения си светоглед и значимост като производни от чужди имперски интереси и вече 140 години изменят на паметта на възрожденците и строителите на независима и еманципирана България.
С моите данъци плащате заплатата на цялата тази безмислена верига от охранители - от НСО, през МВР, и ДАНС за да ме профилактирате.
България и българските граждани имат много по-същностни и високи цели в развитието си, отколкото коленопреклонението пред чужди патриарси и царе.