Александър Йорданов

Радва ме радостта в България от отпадането на Русия от Световното първенство по футбол. Това е добър знак. Разбира се, футбол е, кръгла топка, късмет дори. Но не е само футбол. Радостта у нас от победата на хърватския футболен отбор срещу Русия е разбираема на всички езици 

емоционална реакция срещу злото и неправдите,

 които Русия е стоварвала върху България десетилетия наред. Избухвайки във възторг от футболната победа на Хърватска над Русия, българинът сякаш иска да каже на света – аз знам вече кой ми е пречил досега да живея добре.
Пълно е в българския футбол със слуги на Русия – президенти на клубове, ръководни дейци. И затова нас от много години никакви ни няма на световната футболна арена. Няма ни не само на футбол. Защото на думи сме европейци, но на практика съществува един псевдо елит от мутренски произход, който продължава да стои срамно наведен към Русия. Затова и България е винаги в губеща позиция и не само във футбола. Но какъв само парадокс? Над 150 милиона народ са руснаците, но нямат дори за един отбор играчи, та се наложи при тях да играе натурализиран бразилец, който накрая ги и закопа. Новоизлюпеният "руски гражданин" Фернандес от дузпа не улучи дори вратата! А хърватите – до един хървати, балкански лъвове, европейци, 

пример за силна воля и национално достойнство

 И паметни – затова ги наричат "шахматисти". Раздадоха се на терена. А президентката им Колинда Грабар-Китарович – истинска хубавица (ето я на снимката).

Сега те ще твърдят, че техния отбор се е "оттеглил" от първенството с достойнство. Нека да твърдят. Ние с очите си видяхме как Уругвай ги сгъна на три, как се бранеха в окопите срещу Испания, как цял мач ги мачкаше Хърватия. 

И вече ги няма на Световното

 А това е важно. Защо е важно? Защото руснакът трябва да свиква с мисълта, че "Загуба будет за нами" ! Така може би ще се върне някой ден към нормалността. Защото животът не е само "Победа будет за нами!" Животът е по-сложен. Той включва и снощната ситуация – една малка страна да отупа "великая, могучая" като "стой та гледай"! Е, стояхме, гледахме, видяхме, радвахме се, отпразнувахме. В живота ни трябва да има повече такива хубави дни! Но е съдбовно важно и ние, българите, да започнем да побеждаваме руснаците! Като хърватите снощи. Важно е за нас самите. Важно е за националното ни самочувствие потъпквано десетилетия наред от слугинажа на Москва у нас. Браво на хърватите, радост и поука за българите!