Актуален анализ на Световната банка по проблемите на икономиката и производителността на труда в България нарежда съдилищата и правораздаването в страната сред основните причини за неразвитата икономика, за липсата на сериозен стопански растеж, за бягството на инвестиции и за нездравия вид на малкия и средния бизнес. 

Предходен доклад на банката за глобалната конкурентоспособност през 2014–2015 г. нарежда България на 110-то място сред 144 страни по степен на защита на правата на собственост, което е срамно за държава-членка на Европейския съюз. Картината на българското правосъдно пропадане се допълва със заеманото от страната 124-то място в света по ефективност на правната рамка при уреждане на спорове и 126-то място по независимост на съдебната власт.

Българските съдилища – развъдници на корупция?

Българската съдебна система е не само неефективна в противодействието на корупцията, но и чрез своите дела и документи сама е източник на корупция. Световната банка цитира изводите от социологически сондаж, според които едва 22% от българските фирми твърдят, че съдебната система е справедлива, безпристрастна и неподкупна. В същото време 58% от българите смятат, че вземането на подкуп и злоупотребата с власт за лично облагодетелстване са широко разпространени в съдилищата. Тези резултати оформят дълбока пропаст между равнищата на доверие към българското правораздаване и съответните показатели за останалите правосъдни системи в Европейския съюз, където средно едва 23 % от гражданите изразяват негативни нагласи спрямо почтеността на местните съдилища.

В страните със слаба съдебна система фирмите са по-малки и по-уязвими спрямо управлението, се посочва в доклада на Световната банка за производителността на труда в България. Обратно, налице е ясна позитивна връзка между предвидимото и бързо правораздаване от една страна, и потоците на задграничните инвестиции към икономиката, от друга. Липсата на достатъчно гаранции от съдебната практика за контрола върху изпълнението на договорите пък води до поскъпване на банковите кредити.

Дефицитът на доверие в административното правораздаване е сигурна спирачка пред правенето на нови инвестиции и икономическия растеж. Неефективните съдилища затрудняват и навлизането, и излизането от пазара, а калпавите и бавни решения по търговските и трудовите спорове влияят зле на заетостта, твърдят експертите на Световната банка.

Изследователят Красен Станчев от Института за пазарна икономика смята, че солиден проблем за междуфирмените отношения и задлъжнялостта в България е съдебното оформяне на излизането от пазара.

„Дългите съдебни процеси по обявяване във фалит водят до преразпределянето на щетите от банкрутите върху търговските партньори и доставчици на изпадналите в несъстоятелност фирми. В световен мащаб фалират 10-15 % от създадените фирми, докато в България този дял е под 7 на сто, т.е. много от българските предприятия са само на хартия. Възможността за прехвърляне на корпоративни дългове към физически лица пък е отличен параван за измами. А след съдебни скандали с чуждестранни инвеститори - като случая „Белведере“ например, предприемачите предпочитат да отлагат идването си в България с години“, коментира известният български икономист.

Колко струва българското правосъдие?

Непрекъснатото влошаване на работата на българската съдебна система и съмненията за нейната деградация не се дължат на недофинансиране, категорични са експертите на Световната банка. Средствата, които българските данъкоплатци заплащат за правораздаване, като относителен дял от бюджета на страната са съпоставими с данните за държави като Словения, Великобритания и Полша. 

Над 90% от бюджета на съдебната власт в България отива за заплати на магистрати и съдебни чиновници. В българските съдилища работят прекалено голям голям брой съдии и съдебни служители. С 31 съдии на 100 000 души от населението България се нарежда на четвърто място в Евросъюза по брой на магистратите. И това положение не се е променило, въпреки, че през последните три години броят на новите дела е намалял с 10 на сто, отчитат експертите на Световната банка.

С 83 съдебни служители на 100 000 души от населението българската съдебна система също заема челно място в Евросъюза – средният показател за останалите страни-членки е 71 съдебни чиновници на 100 000 души. „Тези данни показват, че в българската съдебната система работят прекалено много хора. Почти нищо не е направено за развитие на електронните услуги на съдилищата, които биха закрили много излишни работни места. За електронни нотариални заверки, съдебни декларации и справки, като и за общуване със съдии, свидетели и съдебни изпълнители чрез Интернет нищо не се говори. А това осезаемо би поевтинило скъпоструващото съдебно производство в България“, допълва икономистът Красен Станчев констатациите на Световната банка.

Николай Цеков, Дойче Веле