Игор Ейдман

В източните деспотии цялата земя (основното средство за производство тогава) е принадлежала на владетеля. В Русия днес най-големите промишлени корпорации и банки като Газпром, Роснефт, Сургутнефтгаз, Сбербанк, ВTБ де факто също принадлежат лично на президента Путин. Той назначава висшето ръководство в тези компании, той има и последната дума при вземането на стратегически решения. Той всъщност управлява и се разпорежда с имуществото и доходите на тези корпорации, може по всяко време да тегли пари за своите нужди, което и прави периодично чрез своите "касички" (като прословутия Ролдугин?).
Всички жители на страната са просто 

васали, поданици на владетеля

 Независимо от техния социален статус, те трябва да служат на своя господар. Работниците изпомпват нефт и газ, обогатявайки владетеля и неговите слуги. Учителите са длъжни да обучават новите поколения в дух на "патриотизъм", т.е. лоялност към президента. Олигарсите плащат своята лепта на първия човек и неговото обкръжение,  изпълнявайки деликатни задачи, като например да подкупават чужди политици. Дисидентите, които не искат да служат на режима, са прогонени от страната или просто се маргинализират.
На втория етаж на пирамидата се намират най-близките хора от обкръжението на владетеля. Те могат да се нарекат

„върхушката на опричината*“, 

която крепи режима и е пряко подчинени на владетеля. Нейният скелет  - са служители (включително "бивши") от специалните служби. Те са лично ангажирани и предани на първия човек, с когото ги свръзва дългодишна служба. Те контролират работата на правителството, представляват интересите на президента в бизнеса, включително в управлението на големи компании, служат на държавата: изпълняват поръчки, покровителствуват олигархията, включително и контрабандата на кокаин. Сред тях са Сечин, Патрушев, Милър, Шойгу, Ротенберг, Тимченко, Бортников и др. В компанията на путиновата шесторка е и премиерът Медведев.
На следващия етаж – са олигарсите, които не са пряко свързани с кръга на чекистите и основно са се издигнали при управлението на Елцин. Те могат да бъдат сравнявани с 

„боговете на Земята“

 от времето на Иван Грозни. Те са по-богати от много от опричниците (крепителите на режима – б.ред.), но са напълно зависими и им отдават почит. Гарантът за тяхното съществуване е президентът. Въпреки, че той от време на време  изпраща в немилост някои от своите боляри (като се започне от Березовски, Ходорковски,  братята Магомедови), повечето от тях са под негово лично покровителство (Абрамович, Авен, Алекперов и всички останали от списъка на Forbes). Ако не беше разпънатият политически чадър, опричниците щяха да завладеят отдавна имотите на простосмъртните.
По-нататък – следват силовите структури: специалните служби, съдии, прокурори, полицейски лидери, армии.
Още по-надолу са държавните служители, които, както и олигарсите, са напълно зависими от опричниците и им отдават почит. В най-близкия кръг влизат областни управители, кметове, министри и т.н. Когато служител изгуби покровителството на владетеля, опричниците го атакуват като гладни кучета, отнемайки всичките му активи, а самия него пращат в затвора.
Следващият по-долен етаж е отреден на шутовете – тези, които забавляват владетеля и манипулират неговите поданици. Това са разните там  поп звезди, телевизии, всякакви нетрадиционни актьори, журналисти, политолози, свещеници и др. Повечето от тях са свързани с опричниците, включително и когато става дума за бизнес.
Още по-ниско са квалифицираните роби на интелектуалния труд, творческата интелигенция в  големите градове. Те работят за опричници и боговете на Земята, като задоволяват населението със стоки, заеми, услуги, (дез)информация. Те също така се грижат за управляващата върхушка, учат децата им, проектират къщи за нея и т.н.
Под тях са дребните държавни служители, които опричниците държат под контрол.
Следват ценните роби - работници от добивната промишленост, които изпомпват от държавата валутните средства за сметка на своите работодатели.
По-долу са обикновените роби - редовата интелигенция (повечето лекари, учители), работници и селяни.

На дъното на пирамидата 

 са бедняците - мнозинството пенсионери, инвалиди, безработни. На тях властите им подхвърля някакви дребни пари, а те периодично се опитват да се докопат до тях.

*Опричината е един от периодите в историята на Русия, когато авторитарната власт функционира под формата на терористичен деспотизъм.
Превод: Faktor.bg