40-ия ден от протестите срещу арогантното правителство на Орешарски се оказа фатален за европейска България. Станишев и Доган окървавиха протеста, като пуснаха тежка въоръжена жандармерия да мачка и гази протестиращите, да бие беззащитни младежи и възрастни хора, които искаха да спрат унизителното изнасяне на депутати от ДПС и БСП, скрити в автобус, барикадиран от щитове.

Тази картина пред парламента е най-яркото доказателство за гузната съвест на политиците на Доган и Станишев, които не могат да излязат открито пред хората, а непрекъснато се крият зад имунитета си, зад МВР, зад специалните служби и така мултиплицират задкулисието в живота на българите. 

За трети път в изминалите 23 години на преход правителство на социалистите бие и мачка граждани. През януари 1997 г. провалилият се кабинет на Жан Виденов разпръскваше с бой и насилие гражданските протести срещу мафиотското управление, фалита на банките и галопиращата инфлация. През 2009 Станишев и вътрешният му министър Михаил Миков също пуснаха през януари жандармерията, за да мачка и бие излезлите на протест студенти срещу корупцията и кражбите на тройната коалиция. На 23 юли 2013 социалистите и ДПС записаха третата си наказателна акция срещу гражданите и окървавиха мирния протест заради депутати провокатори. 

Изминалите 40 дни налагат единствено тъжния извод, че олигархичната власт, стояща зад БСП, ДПС и Атака не се интересува от гласа на хората и обществения гняв, и е готова с всички средства и сили да брани постове, привилегии и власт с цената на всичко. Станишев, Местан и Сидеров, които се крият от хората и се показват само по поръчковите медии, не успяха да разберат простичкия открит урок, който им изнесе днес безплатно еврокомисарят Вивиан Рединг – открит и честен диалог с хората, а не надменно и лицемерно размахване на пръст и свиване на устни, както са свикнали да комуникират партийните лидери от властта. 

Какво са научили те от гражданските протести – вече никой не се интересува, защото хората този път са достатъчно свободни и зрели да търсят правата си, да ги отстояват дори и с кръв и да не позволяват шепа нагли мародери, облечени в партийна власт, да ги рекетират и шантажират. 

За Доган и Сидеров изходът от тази срамна и цинична политическа ситуация няма значение. Но на претендиращия за европейски модерен ляв Станишев не трябва да му бъде простено, защото този човек, обладан от личния си егоизъм и мания за власт, демонстрира нагледно, че е готов да потопи България в кръв заради личните си амбиции и измамни принципи. 

След 23 юли политическите реалности в България са вече други. Борисов може да е обвиняван, че е диктатор, свързан с мутрите и монополите, но си тръгна на втория ден, след като улицата му каза “Оставка”. А на Станишев освен благородство и достойнство, явно му липсва и мъжество, за да си тръгне с Орешарски от парламента и МС. Съдбата му обаче едва ли ще е по-различна от края на всички червени диктатори.