Докато през годините расте напрежението между Русия и Запада, Кремъл все по-често използва методите на хибридната война – такава, каквато я видяхме в Украйна, за да завоюва и задържи позиции в своята борба за власт и влияние. 

Войната вече не е такава, каквато беше преди. Никъде това не е толкова видимо, както в продължаващата борба за влияние на Русия. Сега тя в равна степен се води в сянка и наяве. С настъпването на епохата на цифровите технологии конфликтите между великите държави се разпростряха в киберпространството и Кремъл се зае да усъвършенства възможностите на хибридната война.

Терминът „хибридна война“ сега е модерен, но на практика, тя 

съществува от векове

 Наполеоновите войни, революциите в Северна и Южна Америка и Студената война — всички те съчетават в себе си конвенционални и неконвенционални тактики.  Но еволюцията на технологиите и медиите създаде нова концепция за хибридната война, добавяйки в нея такива елементи като тролове, ботове и хактивисти  (хакери-активисти). И макар че има дискусия за самия термин, хибридната война сега може да включва разгръщането на всякакви по брой и вид инструменти в киберсферата, успоредно с традиционните войски, военизираните групи, наказателни икономически мерки, политически манипулации и разпространяването на пропаганда и дезинформация. А доколкото разходите за конвенционални конфликти нараства, то нараства и значимостта на хибридната война като инструмент на международните отношения.

Русия е в авангарда на тези процеси. От средата на 2000-те Русия широко  използва хибридната война в качеството на централен компонент на стратегията за национална сигурност, особено в отношенията си със Запада.
Доколкото РФ повече не може да се похвали с превъзхождащи конвенционални въоръжени сили, които биха могли да смутят НАТО и да си върне териториите изгубени в процеса на разпад на съветския блок, на нея и се наложи да се обърне към други средства, за да максимизира предимствата си и да сведе до минимум своите недостатъци.

В пълен обем тази стратегия беше демонстрирана в Украйна, където Русия се опря на няколко хибридни тактики в обхванатия от войната Изток. Там Кремъл изпрати „зелени човечета“ — руски войски, макар Москва и досега да твърди, че това са подразделение на “местната самоотбрана“. Освен това, Кремъл организира кибератаки и пропагандни кампании против правителството в Киев. Но Москва не спря дотук, а започна аналогични операции против Запада (включително намеса в президентските избори на САЩ) и прозападните страни.
 
Силата е относителна

И макар, че методите и интензивността, с които Русия използва хибридната война се променят с годините, мотивите и остават същите. Заради своето географско разположение страната винаги е била уязвима на западния фланг. От най-големите европейски държави Русия е отделена само от обширната Северно-европейска равнина — другите физически бариери са малко и незначителни. В следствие от това, „пограничните“ територии, оказали се по средата, традиционно са място на постоянни конкуренция и конфликти.

В края на 2000-те години Русия започна да възстановява частично своето предишно положение, отчасти благодарение на консолидацията на властта от страна на Владимир Путин, възстановяването на икономиката вследствие на високите цени на нефта в онзи период и факта, че Вашингтон беше фиксиран в Близкия Изток. Това позволи на Кремъл да отложи това, което в Русия разглеждат като нахлуване на Запада в нейната периферия. Но успехът на Русия не продължи дълго и между украинския Евромайдан, западните санкции и увеличаване на военната мощ РФ отново се опитва да защитава своите интереси. 

От тогава напрежението между Русия и Запада нараства още и в търсене на господство 

Москва премина към хибридната война

Русия възнамерява да използва тази тактика като средство за укрепване на собствената си сила спрямо Запада. Москва се надява да подкоси своя противник, създавайки нестабилност вътре в западните правителства, усилвайки разкола между европейските държави, отслабвайки трансатлантическата солидарност и противодействайки на интеграцията  от постсъветското пространство със Запада.

Всички тези усилия са насочени към постигането на 

трите най-големи стратегически задачи на Кремъл

Първо, да запази своята власт в Москва и Санкт-Петербург.

Второ, да блокира чуждото влияние върху периферията на Русия.
Трето: да разшири достъпа на Кремъл до ключовите географски позиции от типа на огромните планински вериги или достъп до открито море.  

Но тъй като някои от тях се намират между Русия и Европа, краят на постоянното противопоставяне между Русия и Запада не се вижда.

А доколкото Русия повече не може да бъде източник на глобалната мощ, която имаше в съветската епоха, то хибридната война за нея ще бъде все по-важна, като средство да компенсира своите слабости и да отслабва враговете си.
 
Превод: Faktor.bg