Три примера за празнословие в „Демократична България”

Асен Генов*

От всичко, което мразя в политиката, най-мразя празнословието. Ще ви дам два-три примера:
Първо, не е вярно това, което казва Кънев, че "вече са в първа лига". Или поне не е вярно изцяло. Ако приемем, че един мандат в ЕП е "първа лига", ДСБ си бяха в Първа лига и преди това. Малинов им беше център нападателят в Европарламента.

Второ, не бих твърдял смело, че 117 хиляди гласа са победа, на фона на очевидната загуба на подкрепа в абсолютен брой гласове (няма да припомням аритметиката с бройката на гласувалите).

Трето, не знам в какви отношения са лидерите на водещите формации (Зеленото движение тотално се обезличи, продавайки се на безценица няколко пъти на партията на Христо и Антоанета), но е очевидно

преместването на центъра на влияние в коалицията

Ако на предходните избори „Да, България” имаше видим превес (брой гласове) то сега, при безспорната мобилизация на партийните ядра да се гласува с преференции за "нашия човек", Радан Кънев има двойно повече лични преференции от двете най-разпознаваеми ляво либерални лица в листата на „Да, България” – Тафров и Спирова.

Именно защото разломът е идеологически (на Кънев няма да му е лесно да го играе либерал за пред партньорите и консерва за пред ортодоксалните костовисти), напрежението вътре в коалицията няма да утихне лесно и може дори да се увеличи.
А заканите за София и местните избори на този фон са жалка патетика...
А, сега ме оплюйте.

Коментарът е публикуван на фейсбук страницата на автора. Заглавието е на Faktor.bg