Издателите са притиснати от липсата на 5 млн. лева, необходими за нормалното функциониране на вестниците. Сумата не е огромна, но от страх да не си навлече премиерския гняв никой български инвеститор не желае да се ангажира.

Както съобщи по-рано сайтът afera.bg, Павлов се е съгласил и е подписал предварително споразумение с Цеко Минев, зад което стои КТБ и пресгрупата на Ирен Кръстева и Делян Пеевски.

Заграбването и на 2-та национални вестника е на път да се случи след като миналия месец "Нова българска медийна група" купи големите регионални вестници Струма и Марица. Целта е да се наложи почти 100% монопол в печата - ситуация, каквато не е имало в България от времето на комунизма. Така се подсигуряват и манипулациите на предстоящите догодина избори. Извън пресгрупата, която купува медии с държавни пари депозирани в КТБ засега остават ежедневникът "Сега" на Сашо Дончев и седмичникът "Капитал" на Иво Прокопиев.

Явочник "Бор" пак в "Труд"?

Планът на проправителствената медийна групировка е Тошо Тошев, разкрит от Комисията по досиетата като сътрудник на Държавна сигурност с псевдоним "Бор", да се завърне като гл. ред. на "Труд", а Петьо Блъсков на "24 часа".

Премиерът вече е провел лични разговори с редактори от изданията за промените в редакционната политика след като те минат в ръцете на Делян Пеевски, научи още Биволъ.

Така Борисов остава последователен в медийната си политика, описана от посланик Байърли в секретен дипломатически доклад от 2006 г. със следните думи:

"Борисов изгради PR машина, която му спечели подкрепа във всички възрастови и социални групи. Журналистите споделят в частни разговори, че Борисов плаща в брой за позитивно отразяване и заплашва тези, които пишат негативни репортажи."

Нели Крус идва в София, за да срещне само "големите играчи"

На фона на тези зловещи събития ще протече и посещението в България на еврокомисаря Нели Крус. През юни т.г. тя промени програмата си и присъства на изслушване за медийната свобода в Брюксел, където се ангажира да провери ситуацията със свободата на словото в България.

"Известни неправителствено организации, като "Репортери без граници", класират България на 80-то място в най-новия индекс за свобода на световния печат - на самия край на всички европейски държави-членки - това трябва да разтревожи всички нас", каза тогава Крус.

Срещу концентрацията на медийната собственост в ръцете на групировката, финансирана от Цветан Василев и КТБ говори в Брюксел шефът на "Репортери без граници" Оливие Базил. По-късно той даде интервю за немския вестник Ди Велт, в което казва следното: "Зад много български вестници стоят частни корпоративни интереси. Зад тях се крият фирми с неизяснени собственици и интереси. А една част от тях се използват от офшорни фирми за пране на пари. Към това се добавя и напълно изкривеният рекламен пазар в България, където държавни институции рекламират в угодните им издания." Според Базил в България истински независими са само шепа блогъри, пише още "Ди Велт", цитиран от "Дойче Веле".

На изслушването в Брюксел участва и Любомир Павлов, който направи кратко и беззъбо изявление. Той обаче използва максимално присъствието си там, за да се изкара репресиран за свободата на словото. От изтекли записи във в. "Преса" обаче стана ясно, че Павлов е знаел за готвеното срещу него обвинение преди срещата в Брюксел.

В края на август американското издание Ню Йорк Таймс също коментира темата за медийната свобода и цитира мейл на Нели Крус, в който тя казва: "Чела съм и за насилие и смъртни заплахи срещу журналисти. Това буди тревога".

Предварителната програмата на Нели Крус за посещението и в България в края на септември обаче включва единствено срещи с "големите играчи" - политици, институции и издателски съюзи, но не и с журналисти, подложени на насилие, смъртни заплахи и гонения от проправителствените групировки, научи Биволъ от свои източници в Брюксел.

В програмата на Крус, която се съгласува с българските власти, напълно отсъстват срещи с независими журналисти, блогъри и представители на неправителствения сектор, които според "Репортери без граници" могат да разкажат независимо и обективно какво е реалното състояние на свободата на словото в България.