Александър Йорданов, специално за Faktor.bg

Св. Йоан Златоуст е забележителен християнски проповедник и богослов, патриарх на Константинопол, известен с красноречието си, както и със знаменитите си проповеди „Срещу евреите”.  А Златоуст е град . През него минава географската граница между Европа и Азия. Намира се в Южен Урал, в Челябинска област на Руската федерация. В Златоуст е роден един друг „проповедник” – истинска агитационна реклама на съветския режим някога, а днес и на политиката на Владимир Путин. Това е бившият световен шампион по шахмат Анатолий Карпов. Неговата безспорна дарба на шахматист, която никой не оспорва, за съжаление не го опази от превръщането му в 

пионка в ръцете на КГБ, 

на партийното и държавно ръководство на СССР. Кремъл използваше успехите му в пропагандната си война срещу  нормалния свят, срещу „омразния Запад”. Победите на Карпов бяха представяни като „превъзходство” на „съветския начин на живот”.  А това, знаем вече, бе безправен живот. Живот без свобода – икономическа и политическа. И затова СССР се срина и разпадна почти едновременно със залеза на кариерата на Карпов. Първото – разпадането на СССР, бе посрещнато с радост от цялото човечество.  Второто – слизането на Карпов от шахматния трон, приветстваха също хората, за които спортът освен „майсторство” е и морал, честна игра.  А Анатолий Карпов не играеше честно.  Разни шамани-хипнотизатори от школата на КГБ и ГРУ щъкаха заедно с него по турнирите, за да „притиснат” противника.  Отказа да приеме новите правила на Световната шахматна федерация и справедливо бе дисквалифициран от участие на световното първенство в Лас Вегас през 1999 г. Допусна да влезе в битката за световната титла през 1981 г. в Мерано (Италия) срещу претендента – достойният Виктор Корчной, знаейки, че изходът от „борбата” е предрешен в негова полза. Защото малко преди началото на двубоя Корчной, който години по-рано бе избягал от Съветския съюз, научава, че в СССР са арестували сина му и са го осъдили по бързата процедура с фалшивото обвинение „отказ от отбиване на военна служба”.  Младежът е изпратен за 2,5 години в  лагер, някъде към Карповото родно място Златоуст. А може би и още по-далеч – в Сибир.  Мачът тогава  за световната титла в Мерано (Италия)  между Корчной – „предателят на родината” и Карпов завърши с победа на „съветския герой”. Но нима един баща може да мисли и играе шах, когато знае, в какви капеесесовски ръце е попаднало детето му?  Виктор Корчной загуби мача, а Анатолий Карпов демонстрира високомерното  

отвратително лице на съветската мания за победа

 на всяка цена.  Добре е, че малко по-късно се появи Гари Каспаров, който днес е един от ярките критици на режима на Путин в Русия, и набързо сви сърмите на галеника на Кремъл.  
Впрочем, през 1977 г. златоустачанинът Карпов става един от малцината щастливци притежатели на автомобил „Мерцедес” в СССР. Зевзеците казват, че общо три са били мерцедесите по това време в СССР. Самият Анатолий признава в наши дни през какви перипетии е трябвало да мине докато от „най-високо” място му разрешат да вкара „звярът” в Русия. Но с това проблемите не свършват, защото се оказва, че в страната  „покорител на Космоса” няма кой да поддържа сервизно натовското возило, та се налага да се командироват техници чак от Федерална Германия. 
Днес Анатолий Карпов е депутат от Путиновата партия „Единная Россия”, един от много руски милионери и притежател на една от най-скъпите филателни колекции на стойност над 13 милиона евро. Той е сред активните пропагандатори на основната Кремълска хибридна стратегия известна като „Руски свят”.  Това е идея и обществено движение, за формиране на международна и междудържавна „общност”  от хора обединени от привързаността си към Русия. Това обяснява и зачестилите му визити в България. Този път е поканен от Волен Сидеров – председател на партия „Атака”, която у нас се възприема като част от „проекта” „Руски свят”. А този проект е  идеологическа доктрина, според която и ние, българите, сме част от „руския свят”. Тоест, за руснаците 

не сме „чужбина”, а продължение на тяхната родина – „руският свят”

 Затова и толкова години наред от Москва надаваха неистов вой срещу българското членство в ЕС и НАТО и не са престанали да ни се „сърдят”. И гледат как след като сме вече влезли в НАТО и ЕС да ни използват като „троянски кон” в тези организации за провокарване на определени руски интереси. И много от българските политици напълно съзнателно играят тази руска „шахматна” игра. Част от разиграването включваше и истериите срещу Запада на „пионката” Волен Сидеров. Но не е само „Атака” партията у нас, която играе по сценария на Кремъл като част от проекта  „Руски свят”.  
„Руският свят” отрича съществуването на украинци и белоруси като отделни народи и нации. Нещо, което възмути преди време дори верният на Москва белоруски президент Лукашенко.  Идеологията на „Руски свят” много напомня на идеологията на „Ислямски свят”. Защото  за фанатизма няма значение дали е ислямски или православен. Той си е все фанатизъм.  Като особено опасен е руският православен фанатизъм, защото се изповядва от лица, които преди това са били антихристияни или нехристияни. т.е. атеисти. И са възпитавани в „комунистически дух” , който включваше и омразата срещу християнството като религия – „опиум за народите”. Днес, когато сме свидетели на показната демонстрация на православие в Русия е трудно да повярваме, че вярата там извира от сърцето. Такива „сърдечници” не растат в градината на КГБ и Кремъл.  А и агресията срещу Украйна показа, че Русия няма нищо общо с духа на християнството, на провославието. Показа, че действията и политиката на Кремъл са антихристиянски. И е факт: „руският свят” сее смърт в Украйна. И не само в Украйна. 
Преди няколко години Анатолий Карпов – едно от лицата на кампанията „Руски свят”, посети „Малката Москва”, както мнозина наричат българският черноморски град Поморие и чието име се свързва с постепенното „изкупуване”, както се изрази колегата на Карпов –  руският депутат Пьотр Толстой, на България. По този повод германския вестник "Зюддойче Цайтунг"  преди година излезе с показателната статия 

„Купената България”,

 в която се твърдеше, че Русия контролира 25% от българската икономика и страната ни е „заприличала на превзета държава”.
Днес  Анатолий Карпов е отново в България под благовиден предлог – присъствие на 11-тия турнир по шахмат за деца „Тракийско конче“ в Стара Загора. Но още в понеделник, както съобщават медиите, той ще проведе шахматен сеанс с прокурори от Висшия съдебен съвет, а и вече е бил приет от председателя на Парламента Димитър Главчев. Защо председателят на българския парламент трябва да приема един пропагандатор на чуждия нам „руски свят” за мен остава загадка. Аз не бих го приел, но вероятно и затова не съм в политиката, а камо ли в парламента.  
Когато преди две години Анатолий Карпов се бе дотътрил отново в  България, в интервю за в. „24 часа” цинично заяви, че потреслото целия свят убийство на опозиционния руски лидер Борис Немцов, е  било всъщност „покушение срещу Владимир Путин”. И ние, „поданиците” на „руския свят”, трябваше да „повярваме” на тази кремълска „опорна точка”. Да повярваме, че показният разстрел на Борис Немцов, осъществен  под  стените на Кремъл, не е престъпление на Путиновия  режим, а „атака” срещу този режим! Това искаше да внуши Анатолий Карпов!  Само че Немцов не е между живите, а господарят на Кремъл „се кани да разходи „исполинския” си ръст догодина в България. Но явно първо изпраща вестоносеца си, за да подготви местните „аборигени”. Защото не е шега: те трябва да тръпнат в очакване, за да зърнат и посрещнат Него, „бащицата” на „руския свят”, откривателят на „македонската земя”!   И златоустачанинът е тук. И няма кой да му изкрещи, че не шахматни сеанси очакваме ние от Русия, а ИЗВИНЕНИЕ,

 ОФИЦИАЛНО ИЗВИНЕНИЕ за окупацията на България от СССР

 през 20 век и за наложения ни антихуманен, обявен при това със закон за престъпен,  комунистически режим. Защото това ПРЕСТЪПЛЕНИЕ – окупацията на България,   бе дело на същия СССР, който представляваше на шахматната дъска Анатолий Карпов. Съзнава ли Карпов това престъпление? Може ли поне той да измие срамът на съветските ръководители като изрече от свое име: извинявайте, български приятели,  лошо постъпихме с Вас.  Карпов е депутат от руската Държавна дума и би му прилягало да каже това. Но няма да го каже. И нашите, които го срещат и изпращат няма да посмеят да поискат от него това извинение. Защото разбират отлично, че Карпов е отново тук в изпълнение на „задача”, част от голямата „шахматна игра”. Но въпреки това, повтарям, не би било лошо някой все пак да попита „вестоносеца”: ще го има ли извинението или няма да го има.  Разбира се, аборигените обикновено не питат. Те мълчат, гледат ококорено, кланят се, издават нечленоразделни звуци,  падат на колене, търкат с почуда очи, отправят грейнал от радост поглед на изток, готови са лумнал огън да прескочат. Така ще бъде и сега. Но няма винаги да бъде така. Няма вечни аборигени. Рано или късно идва Нейно Величество Цивилизацията. Помнете ми думата!