В началото на март на книжния пазар се появи документалната книга на бившия депутат от СДС и ДСБ Панайот Ляков - „Кой уби СДС“. Разказът е на очевидец, анализирал възхода и погрома на синята идея. Faktor.bg Ви предлага част от разследването на една политическа смърт.

Д-р Панайот Ляков

Към противопоставянето на „шерпи” и дилъри, на „мисионери” и комисионери в СДС след загубените избори се прибави и рязкото разделение в отношението към фалшивата десница НДСВ, която още преди изборите разпространяваше първата си ОГРОМНА ЛЪЖА: със СДС /ОДС/ нямаме принципни различия и можем да управляваме заедно. Тази лъжа продължи с формиране на дълго живия МИТ: СДС е получил покана от НДСВ за съвместно управление, която била отхвърлена. Разговори за персонално участие в правителството са водени с Надежда Михайлова и Владимир Кисьов, но НИКОГА, под никаква форма такава покана не е отправяна официално към ръководството на СДС по съвсем проста причина. Нейното на Държавна Сигурност Величество /НДСВ/ бе проектирано и организирано от бившите комунисти с активното участие на бившите специални служби /с шеф генерал Любен Гоцев/, за да свали СДС от власт. Планът „Шипка” стартира още в края на 1999 г. и първите комунистически емисари / по сведение на емигранти от Пазарджик/ са започнали да шетат в Ню Йорк в началото на 2000 г. В интервю за в-к „Марица” /21.03.2001 г./ ген.Любен Гоцев прогнозира бъдещото сътрудничество между Симеон Втори и БСП /”Интересите им могат да се срещнат в бъдещето на България”/ и съобщава за среща между него и червените представители Георги Първанов, Румен Овчаров и Бриго Аспарухов в края на 2000 г. в хотел „Кемпински-Зографски”.

При формирането на НДСВ е задействана цялата агентурна мрежа зад граница

Царедворците на челните места в листите на движението са били селектирани по класово-партиен подход и бяха свързани родово, агентурно, политически или икономически с елита на комунистическата партия и тайните и служби. Достатъчно е да спомена зам. главният организатор на НДСВ проф. Георги Петканов, партиен секретар, прокурор в Девин и преподавател в школата на ДС в Симеоново, а главен организатор бе завърналият се от САЩ Николай Маринов, характеризиран от българските емигранти в Ню Йорк като активен сътрудник на комунистическата власт. Да продължим с Даниел Вълчев, съдружник с ген. Любен Гоцев, с Емил Кюлев / и негов личен адвокат/, с Георги Гергов и др., номенклатурните юпита от кръга на „принц” Кирил - Милен Велчев и Николай Василев,чийто баща е бил началник ВКР на Военноморски флот, Иван Искров, изпълнителен директор на „Росексимбанк” АД, свързан с „”Еврохолд” и „Евробанк” /структури на руското военно разузнаване/, Камен Влахов, юридически съветник и съдружник на Васил Божков „Черепа”, Ралица Агаин, чийто баща е висш офицер от ДС …

Втората ОГРОМНА ЛЪЖА бяха популистките обещания в обръщението на назначения за лидер Симеон :

„Първо:За бърза и качествена промяна в стандарта на живот у нас …Готов съм да предложа схема от икономически мерки и социално-икономическо партньорство, посредством които не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви.

Второ: скъсване с политическата партизанщина…

Трето: въвеждане на правила и институции, насочени към премахване на корупцията, която се превръща в главен враг на България, обричайки народа на бедност …”

… За мен в този исторически момент да бъда лидер има смисъл единствено ако работя за всички!”

С тази популистка оферта НДСВ „изсмука” негативния вот, породен високата безработица и другите естествени последици от тежките реформи. Хората очакваха спасител и “добрият цар” влизаше идеално в тази роля. Комунистическите глашатаи раздухваха мъгливи митове за широките му връзки в западните бизнессреди, за инвестициите, които ще потекат към България, за богатите арабски предприемачи, които ще харчат милиони за родните стоки и прочие приказки от хиляда и една нощ. Това е принцип на тоталитарната пропаганда – колкото лъжата е по-невероятна, толкова повече и вярват. Комунистическото творение НДСВ спечели убедително изборите и Симеон Сакскобургготски се възцари в българската политика. Най-точното определение за него съм чул от г-жа Анастасия Мозер: „Това е един много посредствен човек.”

Още от изборната нощ сините ибрикчии побързаха да се наредят около царската трапеза. Стефан Софиянски бе най-пъргав – в интервюто „Виновен съм ,че не спрях негативната кампания на СДС” за „24 часа” /4, 30 ч. на 18 юни/ опитният политик развива фантастичната теза, че „хората са гласували за нас не да бъдем опозиция, а да участваме в управлението…А ние трябва да намерим общ език с царското движение.” На въпроса „СДС ще участва ли в управлението” той отговаря:

„Обществените очаквания са такива. Който не отговори на тези очаквания, го сполетява това, което ни сполетя и нас. Заедно с движението на Симеон трябва да намерим начин да отговорим на тези очаквания с едно коалиционно правителство, което ще разшири основата на управлението.”

Тъжно беше при този изборен резултат /НДСВ -120, ОДС – 51 депутати/ да слушаш от изявеният десен политик Софиянски, че СДС няма право да минава в опозиция и „Ние трябва да сме между управляващите”. Абсурдно бе да вменяваш на СДС отговорност да се изпълнят очакванията на избирателите и …”сега всички трябва да се съберем и да се постараем да го изпълним”.

Аналитично отклонение:

След като не успя да промени категоричната опозиционност на СДС и да го „залепи” за царското движение Стефан Софиянски гръмко го напусна и пръв започна разцеплението. Проституиращите медии забравят този факт. Техният любимец, наричан от малкото свободни журналисти и сините „шерпи”, „усмихнатото лице на ОММ”, основа своя партия Съюз на свободните демократи /ССД/ на 09.12.2001 г. изцяло от бивши членове на СДС. От този момент тази партия се превърна в съперник на СДС и апологет на царската власт. През ноември 2003 г. на втория тур на местните избори кандидатът на ССД Софиянски печели трети мандат като кмет на София. През 2005 г. ССД образува предизборна коалиция Български народен съюз /БНС/ с БЗНС – НС на Анастасия Мозер и ВМРО-БНД на Красимир Каракачанов. На парламентарните избори коалицията БНС получава 5,19 % и 13 места в парламента. Депутатът Стефан Софиянски напуска кметския стол, а през 2007 г. абдикира и от председателския пост в ССД.

Тези изявления на Софиянски, както се вижда от аналитичните данни, не са политическа наивност, а силно желание за присламчване към царската трапеза, което се проявяваше и по време на изборната кампания - на много места сини кметове, съветници, председатели на местни клубове работеха и агитираха открито за НДСВ. Те бързаха да натрупат заслуги пред властта, която идваше. И от която очакваха естествено облаги.

За съжаление сред тях се нареди и президентът Петър Стоянов, който направи своя реверанс в обръщението към нацията в изборната нощ. Той иносказателно препоръча на Симеон да направи коалиционен кабинет със СДС, разказвайки притчата за хан Крум - през 805 г. след като нанася съкрушително поражение на аварите, мъдрият владетел включва остатъците от тяхната армия в своята войска. И, според президентът „Тогава започва периодът на най-големия възход и могъщество на българската държава”.

Изключително глупава аналогия, обидна за СДС, който президентът скоро изостави, кандидатирайки се като независим . Така де, как ще си кандидат на разбитите седесари. Поклони се на царя, за да получиш подкрепа на президентските избори. Подкрепата беше толкова „мечешка”, че Стоянов безславно загуби и СДС понесе втори тежък удар. Едва тогава на по-интелигентните десни избиратели им просветна за измамата НДСВ.

Зависимостта на царистите от задкулисната мафиотска власт пролича с премахването на преградата за раздаването на необезпечени кредити – чл.220, ал.3 от Наказателния кодекс /НК/, приета от ОДС през 1997 г. /ДВ, Бр.62/. С тази алинея , свързана с ал.2 за особено тежки случаи, се предвижда наказанието до 10 години лишаване от свобода да се налага и на длъжностно лице, което е разрешило отпускането на кредит без надлежно обезпечение и кредитът остане неиздължен. Най-активен поддръжник на отмяната на ал.3 бе Иван Искров, който дойде в движението и в парламента от банката на Емил Кюлев. Така бе открит пътят за създаването на банки – финансови пирамиди и КТБ е крещящо доказателство за тази лобистка поправка в НК, приета на 09.11.2001 г. с гласовете на НДСВ и ДПС.

Просветлението продължаваше:

по изрично нареждане на Симеон бе отменен законът за досиетата, което спря разкриването на мрежата на ДС и стартира проектът „Белене”. С възкресяването на „Белене” царската камарила показа, че няма да си играе с дребна аванта и въвежда модела на престъпниците с „бели якички” тоест далавери за милиони. От набъбналата сума за „Белене” енергийната „коалиция”, позната като мафия, щеше да открадне над 1 милиард лева. Има и за руснаците, има и за нас.

Другият голям удар направи царският син Кирил чрез своя довереник Милен Велчев като„врътна” външния дълг /замяна на български брейди облигации с държавни облигации в щатски долари и евро/. От сделката, предлагана многократно в миналото и отхвърлена от нашето правителство, България загуби над 150 милиона долара плюс двойно увеличение на годишните лихви. Замяната на много евтин с много скъп дълг облагодетелства чуждестранните кредитори, царското семейство и лондонските му приятели съответно спечелиха милиони долари, защото разполагаха с предварителна вътрешна информация /за сведение на идиотите, гласували за „добрия цар”, неговият син Кирил е взел 14 милиона долара официална комисионна за сделката/.

Просветлението продължи със скандалната продажба на най-печелившата национална фирма БТК - АД за смешните 230 милиона евро / нашето правителство отказа сделка за 3 пъти по-голяма сума/ и опитът да даде третия GSM-оператор на ¼ от реалната цена. Сами може да пресметнете колко е била комисионната при сделката за БТК , вероятно между 20 и 30 процента. В същото време Меглена Кунева затваряше набързо „глави” от договора за присъединяване към ЕС, без да защитава българските интереси. При преговорите за европейско членство царското управление направи недопустими отстъпки по ключови икономически направления и престъпвайки волята на Народното събрание и решението на съда прие да затвори предсрочно блокове 3 и 4 на АЕЦ „Козлодуй”.

Силно просветна на българите и при безпрецедентната царска реституция на имоти, които са публична държавна собственост. Областният управител на софийска област Олимпи Кътев върна незаконно дворците „Царска Бистрица”, „Ситняково” , ловната хижа „Сарьгьол” и 16 500 декара елитни гори в Рила на своя лидер – имоти за милиони, царски подарък за сметка на държавата.

Особен скандал /м.09.2003 г./ предизвика намерението на премиера да назначи генерал Бриго Аспарухов / главно действащо лице при сваляне на първото правителство на СДС като шеф на НРС/ за посредник /тоест началник в сянка/ между него и специалните служби. Горещо подкрепено от „майсторската ложа” на комунистите /Георги Първанов, агент „Гоце”, Сергей Станишев, председател на БСП, Ахмед Доган, агент „Сава”, генерал Любен Гоцев – началник на ложата/ то разкри тежката обвързаност на Симеон с генералското движение, „мозъчният тръст” на БСП. Премиерът върна обратно БСП в управлението, предоставяйки и ключови позиции в армията, МВР, специалните служби, държавната администрация. Силната обществена и парламентарна съпротива /ДСБ/ спря създаването на така наречения „Обществен съвет към министъра на вътрешните работи”, чиято цел беше да реабилитира ръководителите на бившата ДС. Сделката между комунистите и лидера на НДСВ стана напълно прозрачна – ние те връщаме на бял кон и те правим милионер, а ти ни вкарваш във властта през парадния вход на „ двореца”. За потъналия в дългове неосъществен монарх сделката бе отлична, за България – ужасна.

Това рафинирано ограбване на държавата, наречено по-късно ОММ /олигархично-мафиотски модел/ на управление всъщност доразви комунистическата традиция, защото номенклатурата на БСП още от началото на прехода въртеше основно „мръсен” бизнес . Чисто и просто крадливите юпита /образовани на Запад комунистически издънки/ во главе със своя ментор Симеон въведоха по-съвършени, по-организирани и по мащабни механизми на грабеж. За да няма засечки по веригата в държавните институции течеше ускорен процес на рекомунизация. Стари и изпитани номенклатурни кадри на БСП /БКП/ и ДПС заемаха ключови и апетитни постове и се нареждаха около царската трапеза. От нея се усилваше мирисът на пари, който неудържимо привличаше и десни активисти, специалисти, политици. Оказа се, че за сините „дилъри” силата на парите е непреодолима и те неусетно се инфилтрират в модела. Партиите, участващи и поддържащи ОММ, стават съдружници в политически картел и не се конкурират помежду си . Съвместната им политика е за разпределяне на бизнестеритории и властови позиции, а лидерството е изродено в конюктурни домогвания, пазарлъци и транзакции.

От тук започна неудържимият разлом в дясното пространство и съм убеден, че това е била втората основна цел на плана „Шипка”. Утвърждавайки ОММ Симеон деморализира и поквари напълно политическата система. Политическите партии от прехода изпаднаха в ценностна криза и безизходица.

Единственото утешение в тази история е пълният разпад на Нейното на Държавна Сигурност Величество /НДСВ/ - фалшивото движение,

покварило и разбило дясното пространство

След като докара официално комунистите на власт /2005 г./ и управляваха заедно с ДПС в тройна коалиция НДСВ още на следващите избори /2009 г./ се срина под парламентарната бариера /3 %/. Пропадането бе неудържимо - на изборите за Народно събрание /20013 и 2014 г. / и за европарламент /2014 г./ НДСВ получи под 1% и видни негови дейци предложиха партията да се разпусне. На гроба му бих написал НДСВ -„Заченато в грях, умряло в срам”.