9 ноември ще остане паметен ден в човешката история - падна един от най-зловещите символи на комунизма и Студената война - Берлинската стена.

Години наред тя олицетворяваше разделението не само на един народ, но и на целия свят. Никога преди това един режим не е разделял и заграждал собствения си народ с бетон, бодлива тел, наблюдателни кули и системи за автоматично откриване на огън.

Историците са преброили над 75 000 арестувани и над 1000 загинали при опити да се премине границата със Запада в продължение а повече от 27 години.

Но ако днес си спомняме за рухването на стената, никога не трябва да забравяме 12 юни 1987. Американският президент Роналд Рейгън изрече пред гражданите на Западен Берлин свещените думи: „Господин Горбачов, отворете тази врата! Господин Горбачов, разрушете тази стена!”.

Рейгън се обърна демонстративно и 

срещу колебливите духове

в западния лагер. Много политици реагираха с неприятно чувство на думите на президента. Европейците са страхуваха да не разрушат крехкия мир със СССР след Втората световна война .

Да си спомним великата реч на Рейгън, произнесена на 12 юни 1987 година пред Бранденбургската врата:

“Господин федерален канцлер Кол, господин управляващ кмет Дийпген, дами и господа! Преди 24 години президентът Джон Кенеди посети Берлин и говори пред кметството към хората на този град и към целия свят. Оттогава двама президенти са идвали в Берлин по време на своя мандат. Самият аз съм за втори път на посещение в този град.

Ние, американските президенти, идваме в Берлин, тъй като трябва да говорим за свободата точно на това място. Но трябва да призная, че има и други неща, които са ни довели тук: Чувството за история в този град , който е с повече от 500 години по-стар от нашата собствена нация. Вашата смелост и решителност. Може би композиторът Паул Линке е оценил правилно американските президенти. Знаете ли, днес идвам тук като много президенти преди мен, защото, където и да ходя и каквото и да правя: “ Аз имам още един куфар и в Берлин.”

За онези, които слушат в Източен Берлин, няколко особени думи. Въпреки, че не мога да бъда при вас, отправям своето слово не само към своите непосредствени слушатели, но разбира се и към вас. Аз ви подкрепям също така, както и вашите сънародници на Запад с твърдата, непоколебима вяра: 

Има само един Берлин

Зад мен има стена, която обгражда свободните сектори на този град. Тя е част от огромните прегради, които разделят целия континент Европа. Но тъкмо в Берлин, където стената се издига най-видимо, тя разделя града точно на мястото, където снимки от вестници и телевизионни екрани са запечатали в съзнанието на целия свят бруталното разделяне на един континент.

Господин генерален секретар Горбачов, ако се стремите към мир, ако желаете благосъстояние за Съветския съюз и Източна Европа, ако желаете либерализация , елате тук при тази врата.

Господин Горбачов, отворете тази врата!

Господин Горбачов, разрушете тази стена!

Когато гледах от Райхстага – въплъщението на немското единство – ми направиха впечатление следните думи, написани на стената може би от някой млад берлинчанин. Те са отговор на немския въпрос: “Тази стена ще падне. Вярата ще стане действителност.” Да, в цяла Европа стената ще падне. Защото тя не може да устои на вярата. Тя не може да устои на истината. Тя няма да може да устои на свободата.”