21 Ноември, 2026

Когато животните се разбунтуваха: Копирал ли е Оруел от Костомаров?

Костомаров и Оруел - две епохи с общи възгледи, Колаж: Faktor.bg

На 24 ноември в Американския център при Столична библиотека Издателство "Шар" и Общество "Ген. Иван Колев" ще представят за първи път на български „Бунтът на животните“

Проф. Вили Лилков

През годините на перестройката в СССР фантастичната повест на Костомаров „Бунтът на животните“, написана през 1880 г., неочаквано излиза от забрава. Причината, колкото и странно да звучи, е „Фермата на животните“ на Джордж Оруел, отпечатана през 1945 г., която се разпространява тайно и оживено се дискутира в дисидентските среди. Тогава някои от специалистите по история на руската литература се сещат за повестта на Костомаров, защото забелязват съвпадения между двете произведения и започва полемика по въпроса копирал ли е или не Оруел от Костомаров. 

Костомаров написва „Бунтът на животните“ през 1880 г. Той разказва как сред животните в едно имение в Украйна се заражда революционно брожение. Яростният бик, който е старейшина в животинския двор, произнася пламенна реч срещу несправедливостта физически слабият, но хитър човек, да използва резултатите от труда на животните, да ги тормози и убива и призовава към въстание за освобождаване от човека. Революционната идея заразява всички и бунтът избухва. Животните, начело с бика и буйния жребец, атакуват имението и го превземат. Радостта от свободата е голяма, но животните бързо разбират, че не могат да осигурят сами препитанието си. Те са убедени от умния селянин Омелко, който познава езика им, да продължат да се радват на свободата си и да решат после какво ще правят. Революцията е овладяна, животните се завръщат в оборите, а властта на хората е възстановена.  

Костомаров предлага на редактора на „Исторически вестник“ Сергей Шубински да отпечата повестта, но получава учтив отказ: „Аз не съм достъчно проницателен, за да открия в нашата действителност основания за описаните в „Бунтът на животните“ събития, които всъщност са невинен и умилителен плод на вашата фантазия. Несъмнено е, че ще се намерят много проницателни хора, които ще заподозрят във вашата шега нещо по-голямо от памфлет и тогава върху главата ви ще се разрази не много приятна буря. „Бунтът на животните“ не е подходяща за „Исторически вестник“, но аз ще я предложа на Суворин за „Ново време“.“ 

В „Ново време“ също не я приемат. Костомаров предлага повестта и в московския „Вестник Гатцука“, но докато текат преговорите на 1 март 1881 г. е убит император Александър II, с което приключват и надеждите за публикуването ѝ. 

Така „Бунтът на животните“ остава достояние само на верните почитатели, които посещават лекториите, наречени „вторници на Николай Костомаров“. 

Ръкописът на творбата е намерен в архива на автора след смъртта му през 1885 г. и е

забравен за повече от 30 години

По ирония на съдбата тя е публикувана през 1917 г. в кн. № 34-37 на руското списание „Нива“, дни преди Октомврийската революция, когато мрачното предсказание на Костомаров започва да се сбъдва. Отпечатването ѝ през 1917 г. не е случайно. Това е годината, в която Европа е напълно смазана от Първата световна война; Русия, която вече не е монархия, е в хаос; по света революционните движения набират сила, а броевете на списание „Нива“ са препълнени със страшни репортажи от фронта и буквално са заляти от воплите на народа и патриотични призиви за излизане от войната. Произведението обаче остава незабелязано от критиката. 

През 20-те години, когато в страната вилнее червения терор на болшевиките и народните маси са опиянени от възможността да се разправят с буржоазията и да ограбят имуществото ѝ, някои критици се сещат за „Бунтът на животните“ и яростно се нахвърлят върху Костомаров. Те определят повестта като „контрареволюционен пасквил“, защото „революционните народни маси са представени като разюздани животни“, а „популярният в приказките образ на героя, който разбира езика на животните, е опорочен от това, че той вместо в служба на народа, служи на помещика и със своите съвети му помага да обуздае непокорните бунтовници“. 

Така „Бунтът на животните“ е обречен на забрава (вероятно е и забранен) до 1988 г., когато във вестник „Московски новости“ журналистът Виталий Третяков анализира приликите между повестта на Костомаров и „Фермата на животните“ на Джордж Оруел. През 1991 г. повестта е отпечатана във фантастичния алманах „Утре“, а по-късно и в други издания.

Николай Костомаров написва „Бунтът на животните“ в края на дните си и може да се каже, че той го създава, преодолявайки собствените си идейни увлечения. 

Защо професорът, който вече стои далече от политиката, в края на живота си е написал, според болшевиките, едно толкова „реакционно“ произведение? Костомаров отговаря: „Още през пролетта на 1879 година сред най-различните добичета в моето имение почнаха да се проявяват признаци на съпротива и непокорство, роди се дух на някакво революционно движение, насочено против властта на човека, утвърдена през вековете и в преданията.“

С какво е забележителна за Русия 1879 година? Тогава, след разцеплението на партията „Земя и свобода“, се появява нелегалната радикална партия „Народна воля“, която в програмата си заявява, че ще се бори чрез терор срещу „политическото и икономическо робство на руския народ“  и срещу „експлоататорите-дворяни, буржоазия и придворна аристокрация, създадени от руското самодържавие и царизъм“. Целта ѝ е чрез политически преврат властта да премине в ръцете на народа. „Народна воля“ организира обир на банка в Херсон; терористът Александър Соловьов извършва неуспешен атентат срещу император Александър II в Санкт Петербург; нейни членове минират край Москва релсите пред влака на император Александър II, но той пътува с друг влак и избягва смъртта. През 1881 г. същите терористи организират смъртоносно покушение срещу императора.

Николай Костомаров се ужасява от нарастващото насилие и най-вероятно виждайки

„бродещият призрак из Европа“,

се е стреснал от новите руски революционери, заради бруталността и безогледното прекрачване на нравствените граници у тях: „Какъв бог! Вие, хората, си имате някакъв там бог, ние, добитъкът, не познаваме бог! Така че сега, тирани и злодеи, ще ви убием с рогата си!“ – крещят животните в имението. 

Той предупреждава за недостатъчно сериозно отношение на управляващите към признаците за назряващия бунт на народните маси. За управителя на цялата животинска област Омелко той пише: „За жалост, да отбележа, Омелко се отличаваше с безкрайна търпимост и снизходителност в управлението си и лековато се отнасяше към това, спрямо което, както показаха последствията, е трябвало още в началото да предприеме най-крути мерки за изкореняването на злото в самия му зародиш. Не веднъж и дваж, когато Омелко влезеше неочаквано в обора, до ушите му стигаха възмутителните простъпки на бика, но той гледаше на тях като на прегрешения от младост и неопитност.“

Близостта между произведенията на Костомаров и Оруел е очевидна. На първо място, и разбира се най-интересно, е съвпадението на литературната метафора бунт на животните, като бунт на угнетените народни маси, която и двамата автори използват. Тази метафора не е новост. В народните приказки животните често се бунтуват в отговор на несправедливостите, които понасят от страна на своите стопани-мъчители. Но едва когато се появяват революционните партии и идеологии, темата за животинските бунтове придобива социална насоченост и политически смисъл. 

„Бунтът на животните“ е единственото произведение в руската литература в онези години, в което е описан масов бунт на животните срещу хората като

метафора на народната революция

Други автори използват отделни животни като символи за класите в Руската империя за изразяване на бунт срещу потисничеството и несправедливостите в обществото. 

В повестта „Холстомер“ на Лев Толстой (1886) няма въстание с оръжие, но има гняв и разобличение на несправедливата социална система. Старият и болен расов кон Холстомер, с рождено име Мужик I, разказва съдбата си на другите коне. Той роптае срещу частната собственост и изразява селския гняв срещу аристокрацията и експлоатацията. Холстомер приема старостта и смъртта с достойнство, а разгулният му стопанин княз Никита Серпуховской доживява дните си затънал в дългове и морално деградирал. Накрая Холстомер е заклан и кожата му е одрана, а князът, който умира след него, е погребан в скъп ковчег.

В приказката „Тараканище“ (1921) Корней Чуковски разказва как обществото само може да изгради култ към един диктатор – нищожна хлебарка само с мърдане на мустаците си и крещене подчинява и тероризира цялото животинско царство: „Ще ви изям! Няма да ви пощадя!“. Пред илюзията за сила и под влиянието на пропагандата на страха животните остават парализирани. Всичко приключва, когато едно малко врабче изяжда хлебарката. 

Корней Чуковски написва през 1926 г. сатира срещу революционния хаос и опитите на болшевиките да преобърнат социалния и природния ред. Бунтът в „Бъркотия“ е насочен не срещу хората и властта, а срещу законите на природата. На животните им омръзва да издават традиционните си звуци (котките не искат да мяукат, патетата не искат да крякат, свинете да грухтят) и се вдигат на бунт – прасетата започват да мяукат, патетата квакат като жаби, котките грухтят, мечката кукурига, а врабчето мучи като крава. Настъпва бъркотия, риби се разхождат по полето, в небето летят жаби, редът е разрушен, а лисиците запалват морето с клечки кибрит. Единствен заекът остава разумен и ги моли да спрат. Накрая животните се уморяват от тази „свобода“ и се връщат към ролята си, определена им от Бога.

За романа „Бунт“ (1924) на полския писател и нобелов лауреат Владислав Реймонт съществува мнение, че е повлиян от творбата на Костомаров и че е литературен предтеча на „Фермата на животните“. В романа кучето Рекс научава от птиците за „земен рай на равенството“, вдига животните от фермата на бунт, те прогонват хората и тръгват да търсят „земята на щастието“, където няма насилие. По пътя възникват спорове и глад, по-слабите животни загиват, Рекс налага властта си с жестокост и бунтът завършва трагично за всички. Рекс е обзет от съмнения, дали изобщо е знаел накъде води животните, а те, останали без сили и посока, в яростта си го убиват. Романът неслучайно е

забранен в Полша от 1945 до 1989 г.

В произведенията и на Костомаров и на Оруел въстанието се запалва от пламенната реч на доайена между животните в имението/фермата, който описва техните страдания. При Костомаров това е свирепият бик, при Оруел – старият шопар Майор.  

Свирепият бик: „Братя волове, сестри и жени крави! Почтени животни, достойни за по-добра участ от тази, която ви е сполетяла по волята на неведома съдба, отдала ви в робство на тиранина човек! Дълго, толкова дълго, че няма как с нашата животинска памет да пресметнем откога, пиете вие горчивата чаша на страданията и все не можете да я изпразните!

Шопарът Майор: „Е, другари, какъв е всъщност този наш живот? Нека го погледнем право в лицето — той е ужасен, изнурителен и кратък. Раждаме се, хранят ни колкото да не издъхнем от глад, а онези от нас, които успеят да оцелеят, са принудени да работят, докато останат съвсем без сили; и в мига, когато вече не сме полезни, ни избиват с отвратителна жестокост... Съществованието ни е робство и мъка — такава е голата истина.“

И бикът и шопарът насочват речите си срещу човека, който е мързелив и физически слаб, но е хитър, експлоатира ги и живее от техния труд.

Свирепият бик: „Възползвайки се от превъзходството на своя ум над нашите, коварният тиранин пороби нас, простодушните, и ни докара дотам да загубим достойнството си на живи същества и да се превърнем в безмозъчни оръдия за удовлетворяване на неговите капризи. Хората доят нашите майки и жени и така лишават от мляко нашите дечица теленца, какво ли не правят от нашето  краве мляко!“ 

Шопарът Майор: „Хората ограбват близо половината от продукта на нашия труд. Ето, другари, къде е отговорът на всичките ни проблеми. Той се крие в една-единствена дума — Човек. Тъкмо Човекът е истинският враг, който имаме. Премахнем ли него, главната причина за глада и преумората ще изчезне завинаги. Човекът е единственото същество, което консумира, а не произвежда. Той не дава мляко, не снася яйца, много е слаб, за да тегли ралото, не тича достатъчно бързо, за да лови зайци. И въпреки това е господар на всички животни.“

Речите им завършват с призиви „На бунт!“ и „Смърт на човеците!“.

Свирепият бик: „Дойде часът да се отървем от гнусното робство  и да отмъстим за всички наши предци ... Да се опълчим – дружно и еднорогово! Да прекратим прочее всички наши междуособици ... и да помним всяка минута, че имаме общ враг и потисник. Да извоюваме равенство, свобода и независимост, да си върнем низвергнатото достойнство на живи животни, да върнем щастливите времена, когато бяхме още свободни… Да живеят животните! Смърт на човеците!“

Шопарът Майор: „Само да се отървем от Човека, и продуктът на нашия труд ще ни принадлежи. За по-малко от една нощ бихме могли да се освободим и да станем богати... На Бунт! — такова е посланието ми към вас, другари. И помнете, другари, че решимостта ви трябва да е непоколебима. Никакви увещания не бива да ви отклонят от пътя... И нека сред нас, животните, цари пълно единодушие и сплотеност в борбата. Всички човеци са врагове. Всички животни са другари!“

Желаният ефект е постигнат – в имението на Костомаров „цяло лято рогатият добитък разнасяше революционните идеи по оборите и пасищата, започнаха съвещания край горите и стоборите, всички обсъждаха как и от какво да почнат бунт срещу човека“, а във фермата на Оруел „през следващите три месеца кипеше оживена подривна дейност. Речта на Майора бе обогатила по-интелигентните обитатели на фермата със съвършено нови възгледи за живота. Те не знаеха кога ще избухне Бунтът..., но ясно съзнаваха, че е техен дълг да се подготвят за него“.

И в двете произведения прасетата първи се възползват от плодовете на бунта заради лакомията си. При Костомаров те първи нахлуват и съсипват лехите със зеленчуци и цветната градина на господарите, а при Оруел първи заграбват млякото и ябълките за себе си.

Кучетата в „Бунтът на животните“ пазят имението и господарите си, а псетата в „Фермата на животните“, отгледани и обучени от прасето Наполеон, му помагат да наложи властта си над останалите животни.

Героите на Костомаров са безименни животни и не говорят езика на хората, докато Оруел навлиза по-дълбоко в тяхната психология, в движещите сили на въстанието и битката им за властта и успява да създаде за почти всяко животно конкретен образ с име, някои от които съответстват на реални исторически фигури (Сталин, Троцки, Маркс) или на конкретна социална прослойка.

Повестта на Костомаров е по-обща

притча за човешката природа, за склонността на масите да вярват на красиви обещания,

 за стихията на техните действия и предупреждение за опасността от народническите движения. Той предрича провала на народната революция, когато тя е без идейно, организационно и интелектуално ръководство. Но краят на повестта остава отворен, защото според него „няма гаранция, че следващото лято или някога в идните години няма да се повторят чудесата, на които бяхме свидетели“.

Джордж Оруел представя въстанието в английската ферма в развитие. То започва с гръмки лозунги и обещания за равенство, свобода и демокрация, постепенно се изражда в лицемерие и диктатура на върхушката овладяла властта, подмяна на езика и историята, а експлоатацията на животните от човека е заменена от експлоатация на едни животни от други, при което освободителите се превръщат в потисници. 

Оруел разполага с богат политически опит, той е повлиян от социалистическите идеи и има лични впечатления за болшевишката революция в Русия и резултатите от нея. Затова той се придвижва по-напред от Костомаров, като критикува тоталитаризма и лицемерието на новата власт, която подменя идеалите и превръща мечтата за равенство в свинския лозунг „Всички животни са равни, но някои са по-равни от другите!“ Описвайки трансформацията на прасетата, които започват да ходят на два крака, да пият алкохол и стават неразличими от хората, той заклеймява водачите на болшевиките, които се представят за борци срещу аристокрацията и неравенствата, а всъщност са се превърнали в партийна каста, обзавела се с множество привилегии.  

Дали Оруел е бил запознат с „Бунтът на животните“ и е използвал това при създаването на знаменитата си повест, не може да се отговори еднозначно, но съвпаденията, особено в първата глава на „Фермата на животните“, са достатъчни, за да бъде отговорено „Да!“. 

От друга страна, Оруел не знае руски език и не е посещавал СССР, а произведението на Костомаров не е превеждано на други езици и е логично, че то не би могло да достигне до него. Възможно е той да е научил за „Бунтът на животните“ от разказите на руски приятели, с които дружи в Испания през Гражданската война, където воюва на страната на испанските троцкисти, както и в Париж и Лондон, където се е срещал с руски емигранти и интелектуалци. 

Заставайки между полярните мнения относно възможното плагиатство на Оруел може да се приеме, че той действително не е чел „Бунтът на животните“, но вероятно е бил запознат с преразказ на общата идея на Костомаров, видял е смисъл да я продължи и обогати в съответствие със събитията в Съветския съюз след Октомврийската революция. Може би точно затова основните събития във „Фермата на животните“ започват да се случват оттам, където събитията в „Бунтът на животните“ приключват. И двете произведения са

 истории на два бунта

Но докато бунтът на животните на Костомаров се самоусмирява, бунтът при Оруел има идеологическа подготовка, организирано ръководство и развитие, и накрая се изражда, без да остави надежда, че наложеният нов ред от „по-равните“ сред животните може скоро да бъде разрушен.

В крайна сметка Джордж Оруел има за предшественик Николай Костомаров, който 65 години преди него, когато Ленин е още дете, а Сталин току-що се е родил, е видял, че „призракът на комунизма“ вече е влязъл в „руската ферма“. 

Това, което Костомаров не е могъл да предвиди, но Оруел гениално е описал, е колко лицемерни и опасни са онези, които призовават за равенство, свобода и справедливост чрез народни революции и колко тъжна е съдбата на наивниците, които ги следват и вярват в красивата утопия на комунизма!

Сподели:
За първи път на български - пророческа повест, предвестник на „Фермата на животните“ на Джордж Оруел

За първи път на български - пророческа повест, предвестник на „Фермата на животните“ на Джордж Оруел

На 24 ноември в Американския център при Столична библиотека Издателство "Шар" и Общество "Ген. Иван Колев" ще представят „Бунтът на животните“ на украинеца Николай Костомаров

Паметен ден: 35 години от първия свободен митинг, на който никой не поиска "смърт" на комунизма

Паметен ден: 35 години от първия свободен митинг, на който никой не поиска "смърт" на комунизма

Абсурден е фактът, че по време на митинга не е допуснат да говори нито един автентичен антикомунист и политически затворник като Илия Минев

Единадесет години без проф. Пламен Цветков

Единадесет години без проф. Пламен Цветков

Един от малцината съвременни български историци, които искаха да учим родната история не от русофилска, а от българска гледна точка

Коментари (0)