Христо Христов, desebg.com

Нова телевизия вчера свали от сайта си видеокарикатурата на художника Чавдар Николов „Свинска опашка vs Конска опашка”, в която присъства образа на премиера Бойко Борисов, а също така и от своята платформа за видеосподеляне – Vbox7, както изтри и всички останали карикатури на Николов. Крайната мярка на медията беше възприета от мнозина като цензура на твореца. Но това не е първият подобен случай в най-новата ни история, напомня сайтът desebg.com

През 1968 г., когато Тодор Живков, първи секретар на ЦК на БКП, е министър-председател се появява една карикатура, в която отново свинска опашка е в основата на болезнено засягане на Първия. Тогава българският писател и сатирик Радой Ралин издава малка книжка с епиграми, озаглавена „Люти чушки”. Всяка от епиграмите е илюстрирана с карикатура от художника Борис Димовски, близък негов приятел, с когото са в творчески тандем

През 60-те години в комунистическа България вече не съществува официална държавна институция, занимаваща се с 

цензурирането на творците,

както до началото на 50-те години, но в издателствата и медиите редакторите зорко следят да не се допускат отклонения от партийната линия, като подобни произведения изобщо не се допускат до печат. Отделно в една част от творците работи автоцензурата. „Люти чушки” е издадена от издателство „Български художник” без в епиграмите или карикатурите към тях да е открито нещо подозрително. Не така обаче мисли Тодор Живков. На една от карикатурите е нарисувано прасе, в чиято опашка Тодор Живков разпознава собствения си подпис. Карикатурата илюстрира следната Ралинова епиграма: „Сит търбух, за наука глух”.

В резултат на това тиражът на „Люти чушки”, свободно продаващ се дотогава, е набързо иззет и претопен. Въпреки това в творческите среди скандалът се разчува. Радой Ралин е уволнен, като забраната да работи тегне над него цели 8 години, през които е не само не може да си намери работа, а и изобщо не е печатан. Това е най-продължителната репресия срещу талантливия творец, който преди това е уволняван, но за 1-2 години (общо 13 години Ралин е оставен без работа). Уволнени са и хора от издателството.

Подобна е и съдбата на художника Борис Димовски. Двамата с Ралин са обект на разработка от страна на създаденото през 1967 г. с решение на Секретариата на ЦК на БКП, оглавяван от Живков Шесто управление на Държавна сигурност за 

борба с идеологическата диверсия

В един от документите на Шесто управление на ДС, отразяващ следенето на Борис Димовски, е посочено следното именно във връзка с „Люти чушки”: „Димовски се е изказвал, че партийните решения били „пропагандни трикове“, които имали за цел „да приспят поне най-наивната част от народа“. Със злорадство отбелязал, че е излязъл победител от „двубоя“ около историята с „Лютите чушки“. „Те се уплашиха навремето от нас с Радой не защото сме направили кой знае какво, но защото се страхуваха, че ние сме едни от първите, които дръзнаха да ги представим в характерна форма – такива каквито са. Извикаха ни да ни търсят сметка, но както е известно мачът завърши 1:0 за нас.“

В своите „Задочни репортажи за България”, писателя Георги Марков, убит от ДС с помощта на КГБ през 1978 г. в Лондон заради критики към комунистическата система и персонално срещу Живков, описва болезнената реакция на първия секретар на компартията срещу карикатурата със свинската опашка.

Това става при една от срещите на писателя с Живков в кабинета му в Партийния дом, на която присъства и режисьорът Асен Шопов. Целта на Георги Марков е да се застъпи за режисьора, както и за актьора Наум Шопов и съпругата му, които са наказани с изпращане в театъра в Бургас след падането на една от пиесите на писателя, определена като „песимистична”.

Накрая на срещата, когато Марков благодари на Живков за неговата намеса за връщането на творците в София последва изненадваща сцена, подробно описана от писателя: „Отнякъде той [Живков] изненадващо измъкна малка книжка, бързо я разтвори на очевидно предварително отбелязана страница и почти я тикна под носа ми. На страницата видях някаква епиграма и рисунка на свиня със странна опашка. Докато в пълно недоумение се чудех какво означава всичко това, Живков грабна един бял лист, извади писалка и се подписа. После постави листа с подписа до епиграмата и посочвайки свинята, силно развълнуван каза: „Това съм аз..., а това е моят подпис?” – и разтреперени пръсти той посочи опашката на свинята, която още на пръв поглед 

наподобяваше подписа на Живков

При по-внимателно разглеждане, стори ми се, че приликата между опашката и подписа на първия секретар беше още по-голяма, почти до идентичност. „Ето какво съм аз за вас!” – каза Живков с почти болезнена горчивина и оставяйки доказателствата пред нас, седна на стола си... Няколко дни след това научихме, че Радой и Димовски са били уволнени от работа и е била наложена забрана върху отпечатването на каквото и да е от тях. Очаквах, че ще последват още по-тежки наказания, включително лагер или затвор. Но този път, изглежда по-умни хора бяха повлияли на Живков или пък сам той беше почувствал, че ще затъне дълбоко, ако дръзнеше да накаже жестоко най-популярната личност в България – Радой Ралин.”

"Да се надяваме, че днес ДАНС няма да разпознае в карикатурите на един художник заплаха за националната сигурност и няма да го следи. А Чавдар Николов, стар колега от в. "Демокрация" през 90-те години, бързо да си намери нов работодател, който да да не се влияе от попаденията на острата му и талантлива четка.", завършват от изданието.