На 21 април през далечната 1884 година възрожденецът Васил Друмев е ръкоположен за митрополит на Търновска епархия.

Приел монашеското име Климент, отдал живота са на българското просвещение, той става един от водачите на Консервативната партия и два пъти министър-председател на следосвобожденска България. Дълбоко свързан с българската история, литература и театър, Друмев е автор на първата българска повест и първата българска драма с оригинален сюжет.

Васил Друмев е роден в Шумен около 1840 година. Съдбата го среща с възрожденските учители Сава Доброплодни и Сава Филаретов, които запалват у любознателния младеж любовта към историята, литературата, театъра. През 1856 г. Васил Друмев е вече помощник-учител, а две години по-късно получава стипендия и заминава за Одеса, за да учи в Одеската семинария. През лятото на същата година се запознава с Георги Раковски, който му оказва влияние с патриотичните си идеи.  В Одеса Друмев създава първите си стихове, после пише повестта „Нещастна фамилия“ - първата на български език. През 1862 г. участва в създадената от Раковски Първа българска легия в Белград, където се запознава с Васил Левски и Стефан Караджа.

Следващите години са повратни в живота на будния младеж, който се отдава на просветителството. Завръща се в родината си и през 1865 година и тук завършва семинарията. Богословското си образование продължава в Духовната академия в Киев. През 1869 година отива в Галац (Румъния), а след това в Браила, където е учител и директор на българското училище до 1873 година. Заедно с Васил Стоянов, Марин Дринов и други през 1869 година основава Българското книжовно дружество, в което е заместник-председател. Тук той обнародва и „Мати Болгария“, препечатва „Житие и страдания грешнаго Софрония“ с интересен предговор и бележки.

През 1873 г. е ръкоположен в Тулча за йеродякон под името Климент, като от следващата година е епископ Браницки, отговорен за добруджанската част на Доростоло-Червенската епархия, ръководена от митрополит Григорий. През Руско-турската война (1877-1878) Климент спасява Русе от унищожение, а българското население – от клане. През 1878 г., след Освобождението, става ректор на Петропавловската семинария край Лясковец и остава на този пост до 1884 година.

След Освобождението Климент Браницки се включва активно в политическия живот като един от водачите на Консервативната партия. Оглавява второто правителство на България от декември 1879 година до април 1880 година. През 1884 г. за кратко управлява Софийската епархия, след което на 21 април същата година става митрополит на Търновската епархия. През август 1886 г. Климент Търновски е министър-председател в кабинета, съставен след проруския преврат срещу княз Александър I. Заради проруските си възгледи през 1893 г. е заточен в Петропавловския и Гложенския манастир. След падането на правителството на Стефан Стамболов през 1894 г. е освободен и на следващата година участва в делегацията, договорила признаването на княз Фердинанд от Русия.

Климент Търновски умира на 23 юли (10 юли стар стил) 1901 година в София.