Александър Йорданов

През ноември 2014 г. на 91 години почина Алексей Скурлатов – „първообраз”, т.е. модел , на скулптурата известна като "Альоша" на тепето Бунарджик в Пловдив. Подобни альошки има издигнати и на други места в България. Издигането на паметници на живи хора е 

сатанинска работа, небогоугодна, нехристиянска, неморална

 Това е светотатство. Втората Божия заповед гласи: „Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата, под земята; не им се кланяй и не им служи" (Изх. 20:4-6). Да се издигне паметник на починал човек е разбираемо. Но да издигнеш паметник на живия до 2014 г. бай Альоша си е направо кощунство.
Бай Альоша е роден през март 1922 г. в селцето Налобиха в Алтайска губерния в Сибир. В България се появява в състава на окупационната съветска армия през септември 1944 г. Историята мълчи какви ги е вършил със своите другари по оръжие у нас. Знае се само, че е работил по изграждането на телефонната линия между София и Пловдив. Знае се също така, че това е кървавата есен на България, когато комунистите избиват без съд и присъда десетки хиляди българи в цялата страна. Известни са вече документи, знае се и писмото на Георги Димитров до Сталин от 22 септември 1944 г. , от които става ясно, че в България т.нар. „червеноармейци” извършват серия от престъпления срещу мирното население: изнасилвания и грабежи на имущество. Едва през 1946 г. съветски офицери и войници са наказани с различни срокове на лишаване от свобода от военните съдилища на съветската армия, заради извършени престъпления срещу българското население. Но да приемем, че бай Альоша не е мърсувал.

От години демократът Христо Марков се опитва да убеди пловдивските общинари да се направи Музей на злото в града, още повече, че самата Пловдивска община е разположена в сградата, в чиито подземия комунистите са измъчвали невинни хора. Възможно е Альошката, както повечето съветски войници у нас, да е бил само най-обикновен кокошкар.
 Дали е задявал местните моми няма информация, а и да е било така, това знае единствено неговият български другар Методи Витанов. Но спор няма – мястото му е 

в Музея на злото, а не на хълма Бунарджик

Укрепването на червената власт включва терор и пропаганда. За терора е ясно, но пропагандата представя съветските окупатори като освободители. Какъв „освободител” е алтайският Альоша? Зорлем го представят за такъв, когато през 1948 г. комунистите решават да издигнат паметник на съветската армия в Пловдив. Никой никъде по света не издига паметници на чужда окупаторска армия. Но на комунистите, тези български чужденци, това им е работата – да увековечат лъжата за „армията освободителка”. В точния момент на точното място се появява нашенецът Методи Витанов, който предлага на скулптора Васил Радославов своя снимка с „приятеля си” Алексей Скурлатов. Монументът е открит през 1957 г. Когато в родната си деревня бай Альоша започва да разправя, че го има на паметник в България, никой не му вярва. Смятат го за хахо прекалил с водката. Едва през 1982 г. истината е доказана – сравняват гранитната физиономия на Бунарджика с младежката физиономия на бай Альоша. Разбира се, има и теза, че това е „обобщен художествен образ”.
 Но като знаем, че в този период доминира вече социалистическия реализъм в изкуството, няма начин 

на Бунарджика да не грее бай Альоша Скурлатов

 Единственото отклонение от соцреализма е, че кепето на бай Альоша е килнато на неправилната страна. И ако рече да отдаде чест трябва да козирува на гола кратуна. Не е по устав.

На пиедестала четем надпис: "Слава на непобедимата съветска армия освободителка". Първо, не е непобедима. Бая бой е отнесла и милиони жертви е дала, във Втората световна война, която СССР в съюз с нацистка Германия подпалва през есента на 1939 година. А афганските муджахидини направо и разказаха играта. Прогониха я като крастово магаре. Второ, не е освободителка. Защото, ако е освободителка, то тогава от кого се освободихме през 1990 година? От кого се освободиха всички източно европейски народи през 1989-1990 г.? Истината е, че окупаторите альошковци бяха прогонени от Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Румъния, Литва, Латвия, Естония, Украйна, Грузия... Гони се окупатор, а не освободител. Само у нас все още се напинят да минат затова, което не са. И навсякъде им премахнаха лъжливите паметници. И трето. Съветският съюз се разпадна и изчезна като държава. А с него умря и „славната съветска армия”. Така че надписът под бай Альоша Алтайски в Пловдив е съвсем 

менте

През 1962 г. композиторът Едуард Колмановски, заедно с поета Константин Ваншенкин, създават песен за бай Альоша – „Стои над планината Альоша, в България руски войник”. Но защо в България ще стои „руски войник”? Ясно защо. Защото е окупатор, защото сме окупирана държава. Ако бяхме свободна държава как така ще стои на Бунарджика чужд войник. Българските герои ли се свършиха, та опряхме до бай Альоша от Алтайския сибирски край от края на географията? Окупирани сме били, затова и до самия край на окупацията на България, т .е. до 1990 г., това бе и официалния химн на 

окупирания Пловдив

На 13 ноември 2007 г. председателката на Агенцията по туризъм Анелия Крушкова – от НДСВ , бие път на държавна сметка чак до Сибир, за да покани бай Альоша да гостува в България, за да раздвижи туристическия бизнес. Резултатът е появата в България на щерката на бай Альоша. Днес ролята на щерката играе пловдивският митрополит Николай. Той е специалист по богохулство, затова и е светотатствал пред гранитния кютюк, знаейки отлично, че нито бай Альоша, нито друг съветски войник е убит в България. От препиване има починали съветски войници у нас, но от убиване – няма. А бай Альоша доживя до 91 години. Срамота е да го надживява пловдивската лъжа.