30 юни е много особенна и показателна дата за психологията на българската политика в годините на прехода. Преди 20 години точно на този ден вицепрезидентът  Блага Димитрова, която е автор и на забранения по времето на комунизма роман „Лице” подава официално оставка и напуска сградата на „Дондуков” 2. Реално в най-новата ни история това е единственият пример на висш държавник който се е оттеглил от властта, след като не споделя действащите принципи и морал. Единствено исканият  няколко месеца по-рано вот на доверие от кабинета на Филип Димитров има близки ценностни измерения.

На президентските избори през 1992 г.  кандидат-президентската двойка Желю Желев и Блага Димитрова, издигнати от СДС печелят 44,66% от гласовете на първия тур, а на балотажа взимат убедително 52,85 %  от вота. Разривът между двамата съратници от дисидентските години от времето на Живков и членове на Комитета за екологична защита на Русе и Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, започва през лятото на 1992 г. Желев дава неочаквано пресконференция, подготвена от кръгове от ДС. В историята тя е запомнена под името „Боянските ливади“. На нея държавният глава открито критикува остро правителството на Филип Димитров. 

„Със съпругата ми Блага Димитрова гледахме по телевизията Боянските ливади и тя бе поразена, уж вицепрезидентка, а не й бе казано нищо. Бяхме на почивка в Евксиноград”. Така коментира скандалния случай отпреди 20 години писателят и бивши депутат Йордан Василев пред Faktor.bg.

„Блага написа протест чрез БТА и след това събра багажа, за да си тръгваме към София, макар да бяхме прекарали край морето само седмица. Веднага се свързахме с Филип Димитров и Блага му каза категорично: „Филипе, Желю иска да сваля правителството!”. Той се засмя: „Но имаме мнозинство в парламента”. Само след месец-два мнозинството се разпадна, започнаха атаки чрез медиите (вкл. изявление на шефа на разузнаването Бриго, нещо нечувано в световната практика) и Блага се оказа права - в края на октомври правителството падна след отказан вот на доверие. Приказките, че се било самосвалило са мръсни внушения - иначе Филип трябваше да остане като една послушна кукла - уж министър-председател. Останалото е известно”, допълва Йордан Василев. 

Отношенията между Желев и СДС се влошават, а Блага Димитрова остава вярна на приятелите си от „Раковска” 134 и каузата СДС.

„После дойде правителството на проф. Беров, когато станаха най-големите безобразия и кражби в държавата. Блага не търпя дълго и си подаде оставката - напусна поста на вицепрезидентка и отказа дори да ползва служебна кола, която й се полагала още година. Нито ден! Това е голямата драма на България - свалянето на правителството, което започна истински реформи!”, категоричен е бившият главен редактор на вестник „Демокрация” и съпруг на Блага Димитрова.

Когато Блага Димитрова се оттегля от президентската институция известни интелектуалци и популярни личности на СДС открито демонстрират срещу извършената подмяна на вота на избирателите и кабинета на президентския съветник Любен Беров подкрепян от ДПС и БСП. Най-ярък пример за протест от лятото на 1993 година е гладната стачка на поета Едвин Сугарев, който иска оставката на Желев.

Днес 20 години по-късно ситуацията в държавата е аналогична. София е раздирана от протести всеки ден, срещу неморалното управление на БСП-ДПС и кабинета „Орешарски”. Едвин Сугарев отново е започнал гладна стачка, която ще  води този път на живот и смърт. Д-р Желев пише сладникави мемоари, в които се опитва да обясни, че останал неразбран от СДС, но отказва да поеме вината си за грубото предателство на синята идея и допуснатото мафиотизиране на държавата.

Блага Димитрова е покойник, но тя единствена показа, че държавникът може да има и достойно ЛИЦЕ. Примерът й остава без алтернатива.