Даниела Горчева

94 години от кървавия метеж, с който по заповед на Коминтерна Георги Димитров подпали гражданската война в България.
След Ньойския договор България е лишена от армия (има право едва на 33 хиляди души сухопътни войски, вкл. гранична и всякаква полиция!!! ), обезоръжена е (взето й е кажи-речи цялото оръжие, вкл. пушки, картечници и пр. с изключение на укритото в ями и складове) и няма право да притежава флот и авиация, нито модерно оръжие и военни технологии.
Така залятата от половин милионна бежанска вълна България е изложена на "милостта" на кръвожадните си съседи и на "антифашистки" 

кървави метежи с цел установяване на съветска власт

 По това време Георги Димитров е народен представител (представяте ли си каква "фашистка" държава, където един комунист е народен представител!), но Коминтернът праща Васил Коларов да нареди на българските комунисти да вдигат метеж. Зер, безпомощна, оставена без армия България лесно би станала плячка и поделена между Сърбия, Гърция и Румъния, а Съветска Русия да запази за себе си лъвския пай.
Понеже как ли не ни бяха 

промивани мозъците за "първото в света антифашистко въстание",

 ето разказа на очевидеца свещеник протойерей Йордан Попов в публикуваната му през 1931 година книжка "Моитѣ спомени отъ септемврийскитѣ събития 23 IX – 28 IX 1923 год., станали въ гр. Фердинандъ и околията" , заради която след 1944 комунистическите престъпници не му прощават. Макар че книгата е написана с благородния, опрощаващ тон на добър човек и божи служител.
Моля прочетете, за да видите "достойните" подвизи на метежниците, възпети от Гео Милев (що за човек трябва да си, за да възпяваш нареден по заповед на чужда държава кървав метеж и братоубийствена гражданска война, не знам. Навярно не човек, а комунист. )

"Точно в 1 часа, нощта, срещу неделя се подпаля на баира на запад от града клада сено и се хвърля една бомба. Това е първият сигнал за почване на настъплението на комунистите в града. Постовете, въоръжени с тояги и негодни пушки се отдръпват в града без съпротива на комунистите.
На северозапад от града в сламите били поставени 7 души да стоят с една пушка. Там са били запасния офицер Борис Ив. Цанов, зап[асен] офицер Георги Бегунов, Атанас Петров, Петър Вълов, Лукан Тодоров, Никола Карадимитров и Георги Илиев. Върху тоя пост налитат отряд комунисти. Поста стоял при сламите и не оказал никаква съпротива, пък и нямал никакво оръжие, освен една негодна пушка.
Комунистите ги обграждат и един по един избиват. Най-напред избиват Георги Бегунов, като счупват пушката от него. Намушкан по лицето, стрелян с револвер в главата, едната му ръка едва се държала на тялото, той пада.
Убиват и Борис Ив. Цанов по същия начин. Разправят, че неговият плач се чувал.
Не помогнали и молбите на Атанас Петров, работник при Стефан Клисурски. И неговото лице бе обезобразено от мушкане.
На Лукан Тодоров вземат часовника и голям сребърен ланец. Докато един разговарял с него, друг с револвер стрелял. Ударил го в главата над челото и той се сгромолясал на земята и сега е жив.
Петър Вълов постига същата участ. Един комунист го питал, що търси тук, а друг зад него го стреля в главата. Благодарение че мръднал, куршумът го удря в бузата и през врата излиза. Той пада и после се свестява.
Също така е ранен Георги Сарачина.
Единствен невредим успява да се спаси Никола Карадимитров. Нисък на ръст, той се скрил в лозето на Георги Тошев из лозите.
Същите комунисти, справили се с тоя пост, тръгват към околийското управление.
В същото това време един заблуден куршум убива Яна Първан Миткова.
В околийското управление шефа К. Григоров не е бил. Там е бил пристава Пенчо Димитров. Започнала престрелка. Пада убит стражаря Г. Панов от с. Припържене. Отчаяно се е борил стражара Михаил Филипов от с. Ново село. Когато един куршум му пронизва и двата крака, от болки той изпуща пушката и 

околийското управление пада под новата власт

Последното учреждение, което се предава на новата комунистическа власт е пощата."
Целия разказ прочетете Тук: