Вестник „България” се превръща в мощен пропагандатор на униатството. Така  стотина съмишленици, начело с Драган Цанков застават пред папския представител в Цариград и му връчват молба, подписана от множество българи, търсещи апостолическо покровителство. Подписан е  акт за присъединение към Рим, в който се формулирали двете основни български искания - самостоятелна църковна йерархия и училища. Към тях било и изричното настояване за запазване непокътнат съществуващия източен църковен обред. Това довежда до признаването на българите от Светия Престол и Високата порта за отделна религиозно-народна общност в рамките на Османската империя.

На 2 април 1861 г. в Сикстинската капела в Рим, архимандрит Йосиф Соколски бил ръкоположен за архиепископ и глава на Католическата църква от източен обред на българите лично от папа Пий IX в присъствието на висши духовници, влиятелни политически фигури, дипломатически представители и делегация на присъединените към Рим българи. 

На 14 април делегацията се завърнала в Цариград. На 23 април, Великден, архиепископ Соколски извършил тържествено владишко богослужение. След унията султан Абдул Меджид издал берат, с който Йосиф Соколски се признава за духовен глава на „българите, които се съединиха с Рим” – милет баши. Тези събития бележат началото на историята на Католическата църква от източен обред в България.

Драган Цанков е бил два пъти министър-председател на освободена България, председател на Народното събрание и министър в няколко кабинета. Трайна следа в политическата му кариера оставя приносът му за оцеляването на християнството.