Вестник „България” се превръща в мощен пропагандатор на униатството. Така стотина съмишленици, начело с Драган Цанков застават пред папския представител в Цариград и му връчват молба, подписана от множество българи, търсещи апостолическо покровителство. Подписан е акт за присъединение към Рим, в който се формулирали двете основни български искания - самостоятелна църковна йерархия и училища. Към тях било и изричното настояване за запазване непокътнат съществуващия източен църковен обред. Това довежда до признаването на българите от Светия Престол и Високата порта за отделна религиозно-народна общност в рамките на Османската империя.
На 2 април 1861 г. в Сикстинската капела в Рим, архимандрит Йосиф Соколски бил ръкоположен за архиепископ и глава на Католическата църква от източен обред на българите лично от папа Пий IX в присъствието на висши духовници, влиятелни политически фигури, дипломатически представители и делегация на присъединените към Рим българи.
На 14 април делегацията се завърнала в Цариград. На 23 април, Великден, архиепископ Соколски извършил тържествено владишко богослужение. След унията султан Абдул Меджид издал берат, с който Йосиф Соколски се признава за духовен глава на „българите, които се съединиха с Рим” – милет баши. Тези събития бележат началото на историята на Католическата църква от източен обред в България.
Драган Цанков е бил два пъти министър-председател на освободена България, председател на Народното събрание и министър в няколко кабинета. Трайна следа в политическата му кариера оставя приносът му за оцеляването на християнството.
Още от На всеки километър
Радев и Йотова мишкуват пред Кремъл, забравят трагичната съдба на блестящи български войни
Капитан Георги Радков и капитан I ранг Валентин Паспалеев не са имали и най-малко колебание, за да се изправят срещу враговете на България
Преди 92 години: Владо Черноземски ликвидира в Марсилия палача на българите в Македония
От днешна гледна точка, извършеното от Владо Черноземски би било осъдително, но от дистанцията на времето този случай не може да бъде разглеждан едностранчиво
Помнете Анна Политковская!
20 години от убийството й - тя беше необикновено явление в руското общество, за нея истината беше не просто професионален приоритет, а въпрос на лична съвест и гражданска отговорност.