5 Октомври, 2026

„Мислех, че е шега“: Галин Стоев за „Нина Роза“ – филм за България, който Канада предложи за „Оскар“

Галин Стоев, снимка: БГНЕС

"Българите са трогнати от филма поради простия факт, че някой от много далеч ни поглежда отстрани и се опитва да ни разкаже такива, каквито на самите нас понякога ни е много трудно да се видим“

Канадското предложение за „Оскар“ - „Нина Роза“, е филм за България, завръщането и усещането за принадлежност, разказа пред бТВ режисьорът и актьор Галин Стоев, който участва във филма.

„Филмът е канадски. Режисьорката и сценаристка Женевиев Дюлюд-Дьо Сел е канадка. Най-хубавото в тази ситуация е, че имаме пред себе си страна, много голяма и много далеч от нас, която е достатъчно отворена, за да може да си представи, че предлага за „Оскар“ филм, който разказва за България и 60% от текста в него е на български. Това изключително много ме вдъхновява.“ - споделя Стоев.

Той признава, че когато е приел да участва в продукцията, не е предполагал какъв успех ще постигне тя.

„Никой, когато приема да играе във филм, няма представа какво ще стане с него. Дълго време, когато получих първия имейл от Канада, мислех, че това е шега, която моите актьори във Франция си правят с мен зад гърба ми.“ - казва режисьорът.

По думите му „Нина Роза“ е малка и нискобюджетна продукция в сравнение с големите холивудски филми.

„Това е независимо, авторско кино. Погледът към героите и случките е изпълнен с изключителна нежност и разбиране. Мисля, че българите са трогнати и дълбоко развълнувани от филма поради простия факт, че някой от много далеч ни поглежда отстрани и се опитва да ни разкаже такива, каквито на самите нас понякога ни е много трудно да се видим.“ - коментира Стоев.

Според него погледът отвън разкрива и значението на българските традиции, и чувството за общност - неща, които често приемаме за даденост.

„Показва желанието на някого, който е роден и израснал в Канада, да бъде част от общност, която има история. Общност, която се събира, готви заедно, пее заедно, прави седянки заедно.“ - отбелязва той.

Стоев споделя и за разговор с режисьорката по време на снимките на сцена с жители на българско село:

„Попитах я: „Защо ще снимаш тази селска вечеринка – тъпани, хора, които пеят и танцуват около огън?“. Тя ми каза: „Когато извиках всички тези баби от селото и започнахме да подготвяме кадъра, те се събраха, дойдоха музикантите и съвсем естествено всички започнаха да пеят“. Каза ми: „При нас в Канада няма такова нещо“. Попитах я какво правят, а тя отговори: „Ние пием бира“."

По думите му това, което за българите изглежда естествено, за човек отвън може да бъде културна ценност, която заслужава да бъде показана и съхранена.

Режисьорът коментира и разделението в съвременното общество, което според него поставя на изпитание ролята на изкуството:

„Мисля, че възможността за изграждане на мостове и за диалог според цивилизационните правила е почти сведена до нула. За съжаление. И за изкуството е много трудно, защото изкуството е нещо, което свързва хората.“

Според него изкуството позволява конфликтите да бъдат преживени и осмислени, без да се превръщат в реално противопоставяне между хората.

„Изкуството може на сцената да покаже война, за да не тръгнат тези, които гледат в салона, да се избиват един друг, а да имат дистанция да разгледат какво всъщност се случва в една Шекспирова пиеса, в една класическа или съвременна пиеса. В моменти на такова огромно разделение и фрагментация за изкуството е много трудно. И за артиста е много трудно.“ - констатира Галин Стоев.

 

Сподели:
110 години без големия Димчо Дебелянов

110 години без големия Димчо Дебелянов

Създател на символистичната елегия, поетът става родоначалник на поемния жанр в българската литература

Саркофагът за тленните останки на цар Самуил вече е в София

Саркофагът за тленните останки на цар Самуил вече е в София

Реликвите на средновековния български владетел ще бъдат посрещнати утре - 3 октомври, на площад "Батенберг", откъдето ще тръгне шествие до храма

Директорът на НИМ с интересни подробности за артефактите, които даваме на Гърция

Директорът на НИМ с интересни подробности за артефактите, които даваме на Гърция

Заради подписан меморандум за конфиденциалност не могат да бъдат назовани поименно всичките 53 ценни предмета, които предоставяме временно на южната ни съседка

Коментари (0)