Д-р Георги Боздуганов

За историята на този героичен народ не ни беше позволено да знаем почти нищо през годините на комунистическия режим. Внушавано бе, без много обяснения и подробности, че те са нещо като руснаците, даже, че са някакви стари руснаци - потомци на Киевската Рус. Съществуването на Украинската съветска република се обясняваше с голямата демократичност и свобода в СССР. Борбата за национална независимост на украинския народ и проведения сталинов геноцид бяха старателно укривани от комунистическата власт, а нейните наследници от БСП отказаха да признаят разкритите ужасни престъпления дори когато стана ясно, че сред жертвите има и хиляди българи. Да погледнем в историята…

До Първата световна война по-голямата част от украинските земи са в състава на Австро-Унгария и по-малка част в Руската империя. Още преди края на войната, през януари 1918 година, в Киев е свикано народно събрание, което провъзгласява обединена и независима украинска държава. Успява да отблъсне болшевишките нападения и временно удържа властта. В резултат на претърпените тежки поражения от германската армия правителството на Ленин капитулира и е принудено подпише Бресткият мирен договор на 3 март 1918 г. Четиристранния съюз на Германия, Австро-Унгария, България и Турция печели войната на Източния фронт и Украйна отново е включена в състава на Австро-Унгария. Украинскитe патриоти под ръководството на Евгений Коновалец и Симон Петлюра се вдигат на борба този път против хетман Скоропадски, поставен начело на страната от Берлин и Виена. След поражението на Четиристранният съюз и края на войната, части от украинската територия са дадени на Румъния и на новосъздадените държави Полша и Чехословакия. Войските на хетманите Петлюра и Коновалец продължават да се сражават за националната независимост едновременно срещу Червената армия и белогвардейците на Деникин. Коновалец е заловен от поляците и изпратен в лагер, но Петлюра не се отказва. През 1920 година започва съветско-полската война и хетманът присъединява своите полкове към полската армия давайки си сметка, че болшевизмът е по-голямата заплаха. Въпреки разгрома, който претърпява Червената армия в битката при Варшава и сключването на изгодния за Полша мирен договор, Украйна не получава мечтаната независимост. Полша присъединява нейните западни територии и с добавка от 48 милиона златни рубли компенсации забравя за другите оставащи под съветска власт украински земи. Петлюра оглавява правителство в изгнание и след митарства по няколко държави се установява в Париж. Там, по Сталинова поръчка, е застрелян на улицата през 1926 година. След неговото убийство Коновалец създава Организацията на украинските националисти (ОУН), обединява различните националистически формирования и започва да развива нелегална дейност в Украйна и активна политическа дейност в различни европейски страни. Убит е през 1938 година в Ротердам лично от генерала от НКВД Судоплатов по заповед на Сталин. Междувременно Сталин решава да унищожи всякаква мисъл за непокорство в Съветска република Украйна като

организира масово убийство чрез глад

С изпълнението на плана "Гладомор" са натоварени главният народен комисар Молотов, секретаря на ЦК Каганович и други висши сановници от коридорите на Кремъл. Така през годините 1932-33 на селяните е отнета цялата реколта и домашните животни. Опустошените села са поставени под пълна блокада и изолация от специалните части на НКВД получили заповед да разстрелват всеки, който се опита да ги напусне. Всеки решил се да проникне в тези региони бива обявяван за шпионин и враг на СССР. В резултат на проведената операция "Смърт чрез глад" загиват между 4.5 и 8 милиона(!!!) души при 29 милиона население на републиката по това време. Половината от загиналите са деца на възраст между 6 месеца и 17 години. Избити са и повече от 100 хиляди украински българи! Притежателите на здрави нерви могат да видят потресаващи кадри в Интернет.
Въпреки проведения Гладомор, украинските националисти не се отказват от главната цел - да видят своята страна независима и свободна от болшевизъм. След убийството на Коновалец ръководството на организацията се поема последователно от Андрий Мелник и Степан Бандера. Сключеният през 1939 година пакт между Сталин и Хитлер, тяхната съвместна война срещу Полша и последвалата подялба на нейната територия оставят Украйна изцяло в съветско владение. Бандера, който първоначално се бори срещу полската окупация на западните земи, решава да използва започналата нова война между Германия и Съветският съюз. На 30 юни 1941 година, само 8 дни след началото на бойните действия, той провъзгласява възстановяването на Украинската държава. Появата на такава държава не влиза в сметките на Хитлер, още по-малко, ако е създадена без личното му одобрение. Фюрерът незабавно разпорежда арестуването на Бандера и близките му сподвижници. Хвърлени са в лагера Заксенхаузен, където прекарват до есента на 1944 година, когато са освободени от американската армия. Недоволен от новото разделение на Европа, Бандера отново подхваща борбата срещу Кремълския комунизъм. Сплотява организацията, създава регионални структури и бойни групи в украинските земи. През октомври 1959 година пред входа на жилището му в Мюнхен е прострелян в лицето от съветски агент със специален пистолет впръскващ цианкалий. Смъртта му е обявена впоследствие от директора на КГБ Крючков за едно от последните убийства извършени зад граница. Изглежда Крючков забравя убийството на писателя Георги Марков извършено с отровна сачма 19 години по-късно.
Преди 4 години президентът Виктор Ющенко присвоява посмъртно на Степан Бандера званието "Герой на Украйна" и го награждава с най-високото отличие "Ордена на Държавата".

През годините на Втората свтовна война в преследването и избиването на евреи участват и украинци организирани в така наречените Зондеркомандо. Това са долни, зловещи престъпления, които не подлежат на никакво оправдание. Дело са на лица от почти всички европейски националности с изключение на България и Дания.
През последните години обаче се правят опити, включително от телевизионния екран

да се вмени на днешните украинци някаква особена вина

за участието на техните бащи и дядовци във военните операции срещу СССР. Каква е истината? Едва през април 1943 година когато Райхът започва да се задъхва на всички фронтове, по искане на Химлер е създадена украинската 14 бойна СС дивизия "Галиция".
Тя не е изключение, доброволчески бойни СС дивизии са сформирани в почти всички европейски държави доминирани от Райха дори в известните с пацифистките си нагласи Дания, Холандия и Норвегия. По-интересно е желанието на украинците останали под германска окупация да се включат във войната. За обявените 13 000 места кандидатстват 80 000 младежи, т.е. по 6 души за едно място! Питам се, ако Сталин беше изтребил милион и половина българи, колко ли наши млади момчета биха се записали доброволци във войната срещу болшевишкия терор?
Този израз на народна обич към сталиновия режим не остава забравен. След капитулацията на Германия освен познатата практика на разстрели и изпращане в сибирски лагери е подновена и технологията на гладомора. По данни на официалната съветската медицинска статистика, през 1946-47 година над 1.5 милиона украинци са диагностицирани с тежка телесна дистрофия в резултат на глад. Точният брой на загиналите не е известен, но се измерва със стотици хиляди. В същото време съветският държавен резерв разполага с над 10 милиона тона зърно отгледано предимно на украинска земя.

Едва след избирането на Ющенко за президент през 2005 година, света започна да научава подробности за извършените зверства.

Гладоморът бе признат за престъпление срещу човечеството

от Европейския съюз с резолюция на Европарламента от 23.10. 2008 година както и от множество държави по света. Ако някой си мисли, че България е сред тях, не е познал, много се е объркал. На управляващото тогава правителство на Станишев и през ум не му е минавало да признае престъпление хвърлящо сянка върху светлия образ на Русия, дори да е Сталиновата. Очевидно и убийството на 100 хиляди етнически българи не е аргумент за помръкване на старата партийна любов.
Украйна не е присъединявана към СССР или друга държава чрез избори или по друг доброволен начин. Разкъсвана е на парчета по принципа кой каквото може да докопа като територия и природни богатства. Нейното население никой не го е питал. Убивано е, или е пращано в лагери и затвори когато е изразявало изконното си право на свобода и самоопределение.

Задавам си въпроса дали ваденето на СС скелети и замерянето с кал на новата украинска демокрация от дейци на нашата бивша комунистическа партия не е пропагандна подготовка за забавяне на европейското развитие на страната? Как се сетиха за една от десетките СС дивизии вместо за избитите българи не питам. Явно важен е пълният синхрон с настоящата московска артикулация използваща думите "терористи" и "метежници" за украинците отхвърлили опеката на Русия. Остава да видим ще бъдат ли отново изпробвани старите кремълски технологии - спиране на газовите доставки и суровините за промишлеността, предизвикване на недоимък и етническо противопоставяне с последващи опити за откъсване на територии.