Без съмнение, Кеворк Кеворкян умее да провокира теми за разсъждение. Завърна се с „Всяка неделя“ и в началото беше ... Живков. Впрочем, това беше интервю, което ме учудва защо роднините му не са го посъветвали да не дава, защото нивото на интелекта и настъпилите старчески изменения повдигнаха въпроса как може този човек в продължение на 35 години да бъде на върха на пирамидата на властта в България. Разбирайки това послание на интервюто, водещият отклони вниманието, като определи Живков за нещо като „Великия комуникатор“, умеещ да говори с българския народ. И, за да бъда по-точен, той намекна и за Великия комуникатор номер 2, без, разбира се, да спомене името му, макар че и за децата беше ясно, че става дума за Бойко Борисов. Това може да не се харесва, може да се съжалява, но всеки народ си заслужава както правителството, така и този, чиито послания харесва. След Живков темата беше продължена с Жан Виденов. Да успееш да убедиш Виденов, на когото интервютата за последните 15 години се броят на пръсти, да бъде „Събеседник по желание“ и да каже някои верни, а и някои субективни неща, е наистина журналистическо постижение. Разбира се, темата беше продължена с днешна дата – 14 октомври, със срещите Добрев-Костов в спомените на Юлий Москов. В разговора Кеворкян призна, че го интересува историята на прехода, макар че остава съмнението, че може и да е от интерес към конструирането на политическото пространство в бъдеще. 

                Но, първо – за историята. Периодът 1994 – 1997 г. наистина се нуждае от осмисляне и Жан Виденов има какво да каже, защото за този период се изписаха много неверни неща, а и в медиите манипулираха общественото съзнание. На телевизионния екран преди седмица наистина Виденов стоеше добре – комуникативен, аналитичен и с точни оценки за състоянието на БСП и на политиката на Станишев и Първанов, макар че за последния можеше да разкаже още много важни неща и то в детайли. Това, което отсъстваше, бе оценката за резултатите на собственото му управление. Предполагам, че би било от интерес да се знае неговата

оценка за първото голямо разграбване,

наречено масова приватизация, стартирала в неговия период, за чийто „герои“ нито той, нито някое от последващите правителства каза нещо. В допълнение през неговото управление се изплати и част от външния дълг, което бе подминато като тема, може би поради опасението да не се направи аналогия с последните години на Чаушеску, който също изплати много от външния дълг на Румъния, но народът там гладуваше. Вместо това, може би поради лична обида, Виденов се плъзна към оценки за Андрей Луканов, Николай Добрев и Стефан Продев, всичките покойници, които не могат да отговорят на твърденията. А и не е той, който ще прощава на отишлите си от този свят. Нещо повече, той се опита да се представи като предадения от

Юдата – Добрев,

който се е срещал с персонализацията на злото - Иван Костов. За жадните за сензации български медии това е наистина новина и професионалист като Кеворкян не би могъл да остави темата без продължение. Не знам как той е попаднал на Юлий Москов, защото много преди Москов известният като Митьо Гестапото – бивш временно изпълняващ длъжността началник на Шесто управление на ДС вече беше оповестил за срещите, които впрочем винаги са били публична тайна. Странно е защо се използува заглавието „Голямата тайна“, освен ако целта не е да се разчистят авгиевите обори в ляво за нова структура с нов стар лидер и вината за настоящото състояние да се стовари на един „предател“. Впрочем, това не е нов подход. Още непосредствено след връщането на втория мандат на БСП Велко Вълканов, в ролята на говорител на недоволните, откровено наричаше Добрев предател на всевъзможни сбирки на партийни активисти. Но все пак хронологията следва да се спазва. Още от средата на 1996 г. в лексикона на чуждестранните дипломати, акредитирани в България, се появи изразът „сегашното правителство на Република България“, вместо традиционното „правителството на Република България“, което е еднозначен индикатор, че настоящото управление е „пътник“. И за да бъда по-точен в анализа си, следва да спомена следния пример: Стоян Денчев в една от срещите си с чужди дипломати се направи на неразбиращ и попита дали имат предвид правителството, на което в същия прям тон му бе отговорено, че става дума за сегашното правителство. За анализаторите извън страната бе ясно, че Виденов си отива още половин година преди официалния край. Именно тогава беше моментът за второ правителство на БСП, ако разбира се, тя беше реална политическа сила, а не както и останалите субекти в българския парламентарен театър – само говорител на определени кланови интереси. Така че Виденов не може да бъде единственият виновник за случилото се, но и неговото поведение от този период настина допринесе за ускоряване на събитията. А те бяха предопределени. И сега, изглежда, на същите тези хора, които допринесоха за сваляне на правителството на Виденов, той им е необходим отново на политическата шахматна дъска на България. А, за да стане това,

трябва историята да се пренапише

и да се намери виновника за неуспешното управление. В насока политически амбиции говори и една от репликите на Виденов в негово интервю, където стана дума, че не се използват потенциалите и механизмите на отишлата си БКП. Изглежда, на някого му е омръзнало различните кланове на Политбюро да си правят партии и се търси нещо обединително, след като е очевидно, че в следващия парламент никоя от сега представените партии няма да има мнозинство, а и отношенията между тях са доста напрегнати, за да се търси коалиция. Може би затова някой е решил да се върне към историята като ново начало, за което следва да се преекспонира темата за срещите Добрев-Костов. Все пак би било полезно да се подходи към този момент от недалечното минало извън стереотипите, които синият екран се опитва да налага. Да допуснем, а то си е точно така, срещи е имало. И какво от това. Във всяка една цивилизована държава при остър политически конфликт опонентите разговарят, а особено преди неизбежна промяна във властта. Това, че през януари 1997 г. е налице остър конфликт, при който спечелилата изборите партия не е в състояние да продължи да управлява, е факт, макар и не толкова драматичен, както се опитват да го представят, едва ли не на ръба на гражданска война или полицейски социализъм. Алтернативата на създалата се ситуация са предсрочни избори, при които навсякъде по света се поставят параметри. И точно това са направили Добрев и Костов. Да, поискани са гаранции да не се преследват лидери на отстъпващата властта партия и това е нормално и би следвало да се оцени, а не да се вулгаризира чрез преформулиране, че са спасени разбойниците на прехода, които току-що са се появили на сцената и са започнали разграбването. Достатъчно е да си припомним истерията на момента, за да разберем, че с това свое искане Николай

Добрев е предпазил от репресии самия Жан Виденов

А колко са били срещите, какво е носил Добрев и прочее, са пикантерии. Например, в чантата на Добрев може да е имало устройство, недопускащо записването на разговора. В прословутите три папки е описана ситуацията в страната, а всеки, встъпващ във властта, се интересува от това.

                Историята на прехода наистина се нуждае от преосмисляне, но нека да използваме определения от природата за това орган, а не телевизора. И ще е по-почтено костите на покойниците да бъдат оставени да почиват в мир.