Мушанов е премиер на три български правителства и 10 пъти е заемал министерски постове. Заедно с Александър Малинов е един от водачите на Демократическата партия. На два пъти попада в затвора – през 1922 г. като враг на БЗНС на Александър Стамболийски, а по-късно по заповед на Георги Димитров и Вълко Червенков. Големият му „грях” е, че участва в правителството на Константин Муравиев, което прави последен опит да избегне настъплението на Съветския съюз и окупирането на България на 9-ти септември 1944 г.  Осъден е от т.нар. „Народен съд“ на 1 година затвор. След освобождаването му през 1945 г. възстановява Демократическата партия. През 1947 г., заради съпротива на „народната власт” е интерниран в Търново, а по-късно в село Заград. През май 1951 г., когато вече е на преклонна възраст е арестуван отново и убит без съд и присъда от Държавна сигурност.

Една от големите му заслуги е Законът за народното просвещение, изработен изцяло от него през 1909 г. и приет от Демократическата партия. Той става популярен като Закона „Мушанов”, който още преди век поставя българското образование на модерна европейска основа.