Едни от най-секретните агенти- провокатори се крият зад псевдонимите Мърфи, Чинцано, Дончо, Цицерон, № 141, но и до днес истинската им самоличност остава загадка. Това не са агентурните имена на доносници на комунистическата Държавна сигурност, които Комисията по досиетата на Ефтим Константинов предстои да разкрие, а дълбоко законспирираните шпиони на големия полицай Никола Гешев. Всички те са не само от средите на нелегалната до 1944 г. БКП, но и нейни висши функционери. До падането на режима на Тодор Живков през 1989 г. в социалистическото МВР неслучайно работи усърдно звено, което 45 г. се опитва да разгадае хората, с които е работил

 страховитият началник на отделение „А” 

при царската Държавна сигурност, къде са им били конспиративните квартири и явки, какви кодове е използвал Гешев? Създават се няколко комисии, но ефектът от работата им е почти нищожен. Най-известна е групата на  Никола Павлов – Комара. Именно тя успява след графологични анализи на доноси да установи, че зашифрованият от Гешев Любен Коларов всъщност е Левчо Иванов. В партийните среди той е популярен с над десет годишна опозиционна биография, а през 1945 г. е секретар на съюза на Социалстическия младежки съюз. По-късно става ясно, че от 1935 г. той регулярно всяка седмица информира Гешев за действията на младежкото комунистическо движение.

Интересът към тайните на големия полицай не са стихнали и днес. Посветени в делата му твърдят, че поне двама души от сегашното социалистическо ръководство на „Позитано” в София тръпнат, че могат да изскочат факти, че

 бащите им са били провокатори и доносници

 на Гешев, и са дънили червената партия.

Големият страх  от компромати, който вече няколко десетилетия стресира каймака на родните комунисти-социалисти е продиктуван от факта, че над 90% от агентите на Никола Гешев са вербувани именно от средите на БКП, Работническата партия, БОНС, РЕМС. Историци пък са категорични, че точно на тази основа се дължат големите успехи на полицая.

 От тайните архиви става ясно, че първият голям удар на Гешев е през 1935 г. Успява да внедри свой провокатор, който е избран и изпратен за делегат на Седмия конгрес на Коминтерна, провел се в Москва от 20 юли до 20 август. Тогава от кандидатите за конгреса отпадат имената на лидери като Трайчо Костов, Антон Иванов, Георги Дамянов, Тодор Павлов, но човекът на Гешев - Васил Ташков, представлява софийската организация, а после в дирекция на полицията е получен подробен доклад за работата на форума.

Най-големият агент в редовете на БКП

обаче, контролиран плътно от Гешев остава членът на ЦК Никола Милев. Води се на отчет с конспиративното име Парвус. Инак той е млекар от София, живее на ул. „Княгиня Клементина” №107, ( днес „Ал. Стамболийски”, същия номер, б.а.). Благодарение на него обаче Гешев прави големите си пробиви в нелегалното комунистическо движение, а архивите сочат, че Милев доброволно се е поставил в услуга на царската полиция, изразявайки готовност да я информира за действията на комунистите. Знае се също, че Гешев е успял да пречупи и секретаря на Работническата партия и депутат в парламента Петко Стоев, който редовно му донася за дейността им в парламентарната група и всичко което става в ЦК на РП. Така само през спокойната 1936 г. отдел „Държавна сигурност”, т.е. Гешев разкрива в държавата 156 комунистически конспирации и задържа 1036 души. Съдилищата пускат част от тях, но присъди получават 598 комунисти, като 8 от тях са осъдени на смърт, а 4 на доживотен затвор.

Показателна за тактиките на полицая е и историята с пристигналия с подводна лодка от СССР  полк. Цвятко Радойнов. Още първата седмица след завръщането му в полицията знаят точно къде се намира, в коя квартира отсяда, по кое време се прибира. Донесенията си дадени от един от ятаците на Радойнов, който го посреща, но името на предателя остава неизвестно и до днес. На 24 срещу 25 април 1942 г. Гешев устройва клопка в тъмното фоайе на бул. „Цар Фердинанд” №68. След хлопналата входна врата петима яки мъжаги се нахвърлят върху Цвятко Радойнов и го задържат. Шефът на отделение „А” обаче е настървен и иска максимално да удари комунистите. На другата вечер на същото място е задържан Антон Иванов, той не знаел за провала. Два дни по-късно пък е задържан и секретарят на ЦК на РП Трайчо Костов.

Самият Никола Гешев по спомени на негови съратници обичал често да казва, че успехите му се дължат единствено на факта, че деятелите на комунизма обичат да се предават сами, и да доносничат за делата си.

В средите на компартията и до днес се носи митът, че

Тодор Живков и Мирчо Спасов прибират списъка с агентите на Гешев,

защото и са пеели за него.

Функционери на компартията разказват неофициално, че и двамата са били в тайния списък на полицая. Не са водени с псевдоними, а под номера. Всъщност Гешев е имал само 7 секретни агенти, скрити зад цифри. Допуска се, че Мирчо Спасов се крие зад зловещия №77, а Живков зад №141, изфабрикувал най-кървавите донесения срещу комунистите. Други очевидци на онова смутно време пък разказват, че на 9-ти септември 1944 г. в 5,45 ч Мирчо Спасов и Тодор Живков излизат от щаба в „Славянска беседа” и се запътват с джипка към Княжево. Там се намира последната къща, в която живее Гешев. Три часа по-късно, към 9 ч там пристига група на новата власт, но намират дома претършуван. Гешев е имал три каси, но разбита е само малката. Именно там се предполага, че е държал списъка с агентите си. И до днес обаче тази история остава част от голямата теория за комунистическата конспирация.

Според спомените на един първите и най-почтени министри в МВР – Руси Христозов, Живков е бил агент на Гешев, а той лично е държал доказателства за това. Но именно фактът, че знае тайните на Живков го превръщат във враг на БКП и до края на живота си остава в немилост.

Своя версия по актуалната тема дава и историкът проф. Пламен Цветков.

 Една част, предимно от комунистическите среди, се опитва да докаже, че Живков е бил агент на прочутия полицай Гешов. Но дори Петър Семерджиев намеква в една от книгите си, че в един момент Живков е бил изпаднал в немилост, в някаква мека форма. Не са му имали много доверие в партията, но след това работите са се подредили. Красноречив е фактът, че Живков заема след 9-и септември поста на началник на народната милиция в София – значи е проверен кадър от службите на Берия и от местните. Ако приемем, че е бил агент на Гешов, той щеше да бъде ликвидиран още тогава от съпартийците си. Там прошка няма. За броени месеци са били изчистени над 30 хил. души, та на него не биха му простили. Според мен от срам, че са имали толкова време такъв войнстващ простак за вожд, комунистите са пуснали слуха, че е агент, за да се дистанцират от него, излага версията си историкът.