В деня на Народните будители 16 обществени организации и 47 граждани излязоха с призив да бъде възстановено името „Генерал Иван Колев” на 36-то СУ „Максим Горки” в град София. Дебатът тече вече втора година, а директорката на учебното заведение продължава да брани с измислени аргументи сталиниста Максим Горки, поставяйки го пред героя на Добруджа и националното ни достойнство.

Подписалите  призива ще организират и дискусионен форум в София по скандалната тема.

Ето и пълния текст на Призива, който на 1 ноември трябва да звучи единствено като камбана и да буди народната съвест:


ДОСТОЙНО ИМЕ ЗА ДОСТОЙНО УЧИЛИЩЕ

ГРАЖДАНСКИ ПРИЗИВ

за възстановяване на името „Генерал Иван Колев” на 36 СУ „Максим Горки” в град София

Ние, подписалите този призив граждански организации и граждани, се обръщаме към Министерството на образованието и науката, Столична община, Регионално управление на образованието (РУО), училищното ръководство на 36 СУ „Максим Горки”, средствата за масова информация и към всички български граждани, които не са безразлични към публично поставения проблем. 
Ние  отправяме  

ГРАЖДАНСКИ ПРИЗИВ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ИМЕТО 
„ГЕНЕРАЛ ИВАН КОЛЕВ” НА 36 СУ.

Според чл. 31, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), който е в сила от 1.08.2016 г. „името на училището трябва да е обществено приемливо“. Тази правна норма е императивна и от нея логично следва, че имената на българските училища задължително трябва да отговарят на това изискване. 
Като български граждани, на които не е безразлично посланието, което отправя към учениците и обществеността името и делото на патрона на 36 СУ в град София, ние споделяме позицията, че това име не отговаря на императивното изискване на чл. 31, ал. 1 от ЗПУО.
На 17 май 2017 г. Сдружението за построяване на паметник на ген. Иван Колев в Добрич е изпратило до г-жа Светла Нотева - Директор на 36 СУ,  аргументирано  и придружено с богата информация „ПРЕДЛОЖЕНИЕ“ за ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на предишното име на училището „Генерал Иван Колев”. Копия от „ПРЕДЛОЖЕНИЕТО” са изпратени до Президента, Премиера, Кмета на Столична община, Министъра на образованието и науката, Министъра на отбраната, Председателя на Столичния общински съвет, Началника на РУО, средствата за масова информация и др.  Столична община с писмо отправя молба за СТАНОВИЩЕ до г-жа Светла Нотева, директор на 36 СУ „Максим Горки“. ,,ПРЕДЛОЖЕНИЕТО” е обсъдено на Педагогически съвет, като в нарушение на чл. 257, ал. 1 от ЗПУО в Протокол №13 от заседанието е отбелязано, че ,,училището се управлява от Педагогически съвет“! Според тази разпоредба на закона „орган на управление и контрол на държавните и общинските институции в системата на предучилищното и училищното образование е директорът“. Компетентността и правомощията на Педагогическия съвет са регламентирани в чл. 263, ал. 1, т. 1-17 от ЗПУО и те не включват  дейности и правомощия, свързани с промяна на наименованието на училището! 
В случая е налице непознаване на нормативната уредба. Това непознаване се отразява на последвалата „процедура”, където се изтъкват аргументи, нямащи  отношение към самото „ПРЕДЛОЖЕНИЕ”. Те са свързани с рутинни технически действия, каквото е например изискването за „смяна на документацията” при смяна на името, но нямат отношение към същността на проблема, който се отнася към въпрос от обществен интерес. 
Изречението от Становището, според което генерал Иван Колев е роден  извън пределите на България (в Украйна) и е починал в Австрия, е несръчен опит за внушение, че едва ли не той не е свързан с България, което е обидно за нашите сънародници в Украйна и  противоречи  на държавната ни политика за приобщаване към прародината им.
Особено неудачен е аргументът, изтъкнат от Педагогическия съвет, че   „...обществеността познава училището с името „Максим Горки“.  Понятието „познава” няма нормативен характер, защото не се покрива с нормативното понятие „обществено приемливо име”.  Известност на името и обществена приемливост на името са две различни неща. В случая както сегашното име на училището, така и неговото предходно име - „Генерал Иван Колев”, с което то е обществено известно до 1952 г., са познати на обществеността имена. Но според нас те представят несъпоставими като значимост личности конкретно за историята на България. 
Обръщаме внимание, че името на генерал Иван Колев е премахнато като патрон на училището в период, който е обществено осъден заради осъществените през него престъпления срещу човечеството и конкретно срещу българската държава.  Според чл. 2, ал. 2 на „Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен” (обн. ДВ, бр. 37 от 5 май 2000 г.) в периода, когато е премахнато като патрон на училището името на големия родолюбец и защитник на Отечеството ни ген. Иван Колев,  на  гражданите е отнемана „всяка възможност за свободна изява”, като те са били „принуждавани да крият своята преценка за положението в страната”, както и „да  изразяват публично съгласие за факти и обстоятелства с пълното съзнание за тяхната невярност и дори това, че те представляват престъпления”. Чл. 2, ал. 1, т. 10 от Закона от 2000 г. изрично посочва, че в този период е налице „злоупотреба с възпитанието, образованието, науката и културата за политически и идеологически цели”. Чл. 3, ал. 1 обявява „комунистическия режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. за престъпен”.
Като граждани на Република България - демократична и правова държава, член на Европейския съюз, ние изразяваме своето мнение, че осъществените в периода на комунистическия режим действия, включително и премахването на името на генерал Иван Колев като патрон на 36 СУ, са част от престъпните изцяло с антибългарска насоченост решения, вземани в този период. 
За нас, гражданите на европейска България, ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО на  достойното име на училището ще означава не само възстановяване на историческа справедливост, но и ще бъде пример за родолюбие, от какъвто младото поколение винаги ще има нужда. Името и делото на генерал Иван Колев напълно се вписват в изискванията към българското училище да изпълнява както образователни, така и възпитателни задачи. Защото става дума за национален герой, защитник на Отечеството в драматичен исторически период, който трябва да се познава от българските ученици, и същевременно за личност, чието поведение както в личния му живот, така и  при изпълнение на дълга към Родината е пример, който възпитава в добродетели, ценни и особено необходими днес.
Буди недоумение не само неспазването на ЗПУО от страна на Педагогическия съвет, който е провел и „гласуване” по „ПРЕДЛОЖЕНИЕТО“, но и самият резултат от това „гласуване”, от който става ясно, че от общо участвали в гласуването 67 учители всички са били за запазване на името „Максим Горки“. 
В случая Педагогическият съвет взема „решение” по въпрос, който не е от неговите компетенции, тъй като „компетентен орган при вземане на решения за промени в наименованието на общинските училища на  територията на град София е Столичен общински съвет“. Това пояснява в писмо до Сдружението Министерството на образованието и науката. Училището е несъмнено „заинтересована страна”, но не е решаващ орган в едно такова административно производство. То няма правомощие да издава заповед във връзка с промяна в наименованието на учебните заведения. Опитва се обаче да бъде точно такъв решаващ орган, което е недопустимо! И по този начин блокира и поне засега проваля една наистина родолюбива гражданска инициатива. 
             Възмущение  предизвиква написаното в Становището от Педагогическия съвет, а именно, че писателят Максим Горки е отдавна признат за „гражданин на света”. След демократичните промени както в България, така и в Руската федерация след разпадането на СССР през 1991 г. всяко безкритично отношение към гражданското поведение на Максим Горки може да се определи като незнание. Докато за делото и честното име на генерал Иван Колев като защитник на Родината няма и не може да има две мнения, то не така стои въпросът с Максим Горки. По въпроса за литературната стойност на неговите произведения има различни и противоположни мнения. Затова пък е доказано документално, че този съветски писател е свързан с някои от най-антихуманните страници в историята на сталиновия режим в СССР. Той става апологет на този режим и подкрепя политиката на мъчения и унижения на човешката личност, реализирана в масов мащаб в концентрационните лагери ГУЛАГ. 
Съвременните  изследователи на тази срамна страница от съветската история са изнесли множество доказателства за неговото недопустимо за писател поведение в тези години на масови репресии и унижения на човешката личност. Децата от 36 СУ трябва да знаят, че след посещение на техния „патрон” в един от лагерите в „Соловки” е разстреляно дете. 
Едва ли е случайно, че в самата Русия бяха възстановени старите наименования на град Горки и проспект „Горки” в Москва – съответно Нижни Новгород и „Тверски проспект”. Това е също оценка, макар и чужда, както за личността на Максим Горки, така и за политиката на „преименуване” в съветския период. Оценка – показателна и поучителна. Факт е, че в сайта на самото 36 СУ дълги години съществуваше следният пояснителен текст: „До края на живота си [Горки] приема и поддържа с авторитета си престъпленията на сталинския режим.“  Но какъв  пример е било това за учениците? И как този „пример” се  свързва с  абсолютно спорното твърдение, че Максим Горки е ,,световен писател, духовен учител на Бърнард Шоу, Хърбърт Уелс, Стефан Цвайг и на редица още гении на словото“. 
Ние, подписалите този призив граждани и граждански организации, ще отстояваме публично нашето мнение, че трябва да бъде възстановено името „Генерал Иван Колев” на 36 СУ. Защото това е личност с безспорни заслуги за България, докато настоящето име на училището не само е поставено в условията на „престъпен режим”, но е и име на твърде спорна от морална и литературна гледна точка личност, която чрез своя живот и творчество не носи родолюбиво и положително послание за българските деца. 
Запазването на името Максим Горки като патрон на училището е в противоречие със ЗПУО и не отговаря на основните цели на предучилищното и училищното образование. Налице е и императивната разпоредба на чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗПУО , според която една от основните цели на училищното образование е ,,съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност“. Личността на стария патрон на училището – генерал Иван Колев, напълно покрива със своя достоен живот и дело тази цел. Оставянето за патрон на името на чужд казионен писател, сталинист и великоруски шовинист, какъвто е Максим Горки, е в разрез с още два принципа, заложени в ЗПУО, а именно: ,,запазване и развитие на българската образователна традиция“ (чл. 3, ал. 1, т. 5) и ,,хуманизъм и толерантност“ (чл. 3, ал. 1, т. 6).

  Ние, подписалите този призив граждани и граждански организации,

ЩЕ ИНИЦИИРАМЕ ДИСКУСИОНЕН ФОРУМ В СОФИЯ ПОД НАСЛОВ: „ОБЩЕСТВЕНО ПРИЕМЛИВО ЛИ Е В XXI ВЕК МАКСИМ ГОРКИ ДА Е ПАТРОН НА БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ?“

Тази наша инициатива е напълно в духа на един от основните принципи в ЗПУО, който предвижда ангажиране не само на държавата, общините, работодателите, родителите, но и на юридическите лица с нестопанска цел, каквито са гражданските сдружения, с диалог по въпросите на образованието (чл. 3, ал. 1, т. 11).  


        ПОДПИСАЛИ:

Граждански  организации и граждани подкрепящи инициативата/призива за ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на името „Генерал Иван Колев“ на 36 СУ „Максим Горки“  в София     

- Движение „Обществен натиск“
- Съюз на възпитаниците на ВНВУ,ШЗО и РВГ
- Клуб на летците „Капитан Димитър Списаревски“
- Клуб „Един завет“
- Съюз на офицерите от резерва „Атлантик“
- Сдружение за изграждане на паметник на  генерал Иван Колев в Добрич
- Дружество „Родолюбец“
- Запорожко областно дружество за българска култура, град Запорожие, Украйна
- Българска община „Св.София“,град Измаил, Бесарабия, Украйна
- Кметство на с.Бановка, Болградски район, Бесарабия, Украйна
- Формация „Сите българи заедно“
- Общобългарски съюз „Истина“
- Дискусионен клуб „Свободна България“
- Сдружение „Достойнство, отговорност, морал“
- Историческо дружество „Българска Орда“
- Сдружение „Българска европамет“

- Сдружение на украинските организации в България "Мати Украйна" 

- Доц.д-р Александър Йорданов-  БАН, публицист, председател  на 36-о Народно 
събрание,  посланик
- Алекс Алексиев, анализатор
- Доц.д-р Антоний Гълъбов- преподавател в Нов български университет
- О.з.кап.д. п.Атанас Илев – председател на Съюза на възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ
- Kaп.I ранг о.р.Васил Данов – военен публицист, медиен експерт
- Васил Митков – инженер, председател на Запорожкото областно дружество за българска култура, Украйна
- Виктор Генчев- кмет на Бановка, родното село на ген. Колев, Бесарабия, Украйна
- Проф.д-р Вили Лилков – физик, поставил първата възпоминателна плоча на ген. Колев в София след 1989г.
- Д-р Виолета Радева - журналист
- Акад. Георги Марков - историк, БАН, председател на УС на Сдружението за построяване на паметник на генерал  Иван Колев в Добрич
- Георги Чунчуков – учител,  член на  УС на Сдружението
- Даниела Беличовска - д-р по българска филология
- Дарин Канавров – историк, Исторически музей Балчик, член на УС на Сдружението
- Димитрин Вичев - бизнес консултант, общественик
- Д-р ф.н.Димитър Маринов - преподавател
- О.з.полк. Дянко Марков – общественик, учредител на Общобългарски съюз  „Истина“,  издател на в. „Истина“
- Проф.д-р Евелина Келбечева – историк, преподавател в Американския  университет  в Благоевград
- Иван Сотиров - инженер, общественик
- Иво Инджев - журналист, блогър                                                                                                                               - Илиян Василев - експерт международни отношения
- Йордан Пашев - инженер, председател на клуб „Кап. Димитър Списаревски“
- Кирил Чуканов - историк,общественик
- Проф.д-р Лолита Николова - културен антрополог
- О.з.полк. Любен Миланов – инженер, зам.-председател  на Съюза на възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ
- д-р Любомир Канов, психиатър
- Манол Глишев - историк, общественик
- Марта Георгиева - общественик
- Доц.д-р Методи Андреев - преподавател  в УАСГ

- Михаил Найденов, експерт по отбрана и международна сигурност, член на АСБ

- Милен Радев - преводач, публицист
- Проф.д-р Михаил Неделчев - литературен историк, НБУ
- Доц.д-р Момчил Дойчев - политолог, преподавател в НБУ
- Николай Василев, политолог
- Никола Григоров - икономист, издател
- Николай Иванов - бизнесмен, председател на Българска община „Св. София“, град Измаил, Бесарабия, Украйна
- Проф. д.с.н. Петър Иванов
- Петър Бояджиев, политически имигрант във Франция
- Д-р Радослав Йорданов - гл.ас. в Стопанска академия, Свищов
- Радослав Симеонов - историк, автор на статията „Една нереализирана идея за паметник на генерал Колев в Добрич“, 1993г.
- Румен Леонидов - поет, преводач, общественик
- Стойко Стоянов- журналист
- Стоян Райчевски - публицист, общественик
- Стоян Стоянов, архитекст
- Станислав Станев, адвокат
- Проф.д.ф.н. Тодор Балкански - езиков археолог
- Христо Марков, бивш депутат
- Христо Анастасов - политолог, общественик
- Цочо Билярски - историк документалист
- Янко Гочев- юрист и историк

За подкрепа на Призива: 0889 512 863