Георги Боздуганов

Преди дни мой приятел се обади по телефона и ме помоли да взема отношение към дискусия във Фейсбук относно последната ми статия в електронното издание Faktor.bg. Прочетох написаното и започнах да се смея. С глас. Не защото темата за трагичната съдба на България през годините на Втората световна не е предостатъчно сериозна. Не и защото съм високомерен. Напротив, убеден съм, че невежеството е променлива величина и всеки може да увеличи познанията си по тема, която го интересува. Смях се, защото видях поредната изява на неголяма група лица, които от години се упражняват

 в хулене на България

 чрез изморително за четене и слушане повтаряне на неистини и произволни интерпретации на факти и обстоятелства. 
По същността на статията, основните въпроси обект на спекулативни твърдения са: 
Оказван ли е натиск на България от Райха за включване в Тристранния пакт и заплашена ли е страната от германска окупация в случай на отказ?

По същество:
– На 16 октомври германският посланик Рихтхофен се явява пред министър Попов и прочита становище на Райха за незабавното включване на България в Тристранния пакт. Даденото време за отговор е 2 дни, а какъв трябва да бъде отговорът се уточнява от новия германския демарш след изтичане на срока, през който царството упорито мълчи: “срокът даден на България за присъединяване към Пакта, бил продължен с десетина дни.“
– Положението на България става изключително несигурно предвид намерението на Сталин да окупира страната ни по сценария приложен в Литва, Латвия и Естония. Той търси съгласието на Хитлер, срещу което е готов да включи Съветския съюз в Тристранния пакт. Инструкцията, дадена на Молотов за преговорите през ноември в Берлин, недвусмислено гласи: “България – главният въпрос на преговорите – трябва да бъде, по договореност с Германия и Италия, отнесена в сферата на интересите на СССР…” Фюрерът не се съгласява не поради някаква любов към царството, а по геополитически причини. 
– На 3 декември Хитлер вика посланик Драганов и в дълъг разговор изтъква всевъзможни аргументи за присъединяване на България към Пакта. Накрая той подчертава

 “голямата опасност за Балканите”,

 “ако кризата настъпи без да е ясна позицията на България, тя ще колабира от болшевизма. И счита, че присъединяването към Тристранния пакт е единствената възможност за България да се освободи от задушаващите проблеми”. Въпреки агресивния, заплашителен тон и размахване на немския текст на Сталиновото предложение (предадено на България от Соболев), Драганов не показва никаква склонност за поемане на ангажименти. 
– Хитлер остава разочарован и след 2 дни пише на Мусолини: “закъсняването на царя има много лош ефект не само за нас, но и за самата България. Въпреки това аз вярвам, че успешно ще се преодолее кризата. Само тогава може да се мисли за постигане на разумно споразумение с Москва, което да е полезно за всички страни.”(???) Въпреки липсата на българско съгласие Хитлер го уверява, че с генерал Антонеску “са се споразумели във всички случаи… да започнат приготовленията за настъпление на германските сили през България към Солун.”
– По данни на САЩ броят на германските войници в Румъния нараства лавинообразно и наближава 500 000. Подготвят се понтонни мостове и съоръжения за преминаване на р. Дунав. 
– Гьоринг е интервюиран от български кореспондент, цитиран впоследствие от сп. “Тайм” като директно заплашва цар Борис: “Вашият цар е твърде неутрален, за да ни допадa. Така или иначе, няма място за царе в Новия европейски ред”
– На 7 януари премиерът Филов е в Германия. Първата му среща е с Рибентроп, втората – с Хитлер. Рибентроп потвърждава германската решимост за нападение срещу Гърция и още в самото начало на разговора с фюрера Филов заявява, че България е принципно решена да се включи в Тристранния пакт, но въпросът за датата остава отворен и “той вярва, че присъединяването в настоящия момент е преждевременно”. Хитлер настоява царството да се включи веднага. Говорейки за британците започва да крещи: “Аз ще ги разбия, ще ги ликвидирам, където и да ги намеря на континента.” Изтъква своята готовност да проведе атаката срещу “английските нашественици в Гърция с достатъчно големи сили за да избегне дори най-малкия риск. В своя двучасов монолог Хитлер приканва 5 пъти (!) България да се присъедини незабавно към Тристранния пакт, с гаранции за подкрепа “от толкова германски дивизии, колкото са необходими, включително танкови дивизии и самолети”. Филов изглежда е временно оглушал и в края на разговора за трети път “се върна към своите стари аргумени, а именно, че към момента на присъединяване към Тристранния пакт той се страхува от трудности.” Въпреки тежката обработка премиерът не поема конкретни ангажименти. Дава общи уверения, че България все някога ще влезе в Пакта без да посочва срок.
– Според разузнавателни данни Румъния също е разположила 4 дивизии на добруджанската граница и се готви да си вземе обратно отстъпените територии в случай на българо-германски конфликт.
– След трескави консултации царят и министрите си дават сметка за неизбежното нашествие и на 20 януари предварителното решение е взето. “Останахме всички напълно съгласни, че пактът трябва да се подпише макар и по принуда, като 

не даваме военна помощ на германците

 и прехраната остава тяхна при евентуално преминаване на войските им през България” е записал Филов в дневника си. Определена е и военна делегация, начело с генерал Васил Бойдев, която да договори в щаба на фелдмаршал Лист условията за евентуалното преминаване. Министерският съвет светкавично се събира на заседание продължило до 2 ч. през нощта, което е отразено от премиера: “Поставени бяха последователно въпросите:
– можем ли да се противопоставим на едно евентуално германско минаване през България
– трябва ли това минаване да стане по предварително споразумение с нас
– трябва ли и в интерес на страната ли е да подпишем Тристранния пакт
По всички въпроси бяхме единодушни… Това беше безспорно най-важното заседание, което сме имали досега.”
– Последен опит за отлагане е направен от военната делегация в щаба на ген. Лист на 21 януари. Генерал Бойдев знае, че държавата ни не разполага с военни сили да спре инвазията, и успява само да повтори, че България е неутрална и не може да допусне преминаване на чужди войски през нейна територия за нападение на трета страна. Отговарят му, че 12-а армия изпълнява заповедите на Фюрера и българското нежелание не може да отмени нейните действия.

В отговора ми са цитирани германски и български документи.
Статията не е фокусирана върху темата за насилственото изселване на евреите от Беломорието и Македония, но поради опитите за спекулативното им определяне като “наши сънародници”, ще добавя – евреите, които са поданици на Гърция и Югославия са точно толкова “наши сънародници”, колкото са например поданиците на Холандия и Норвегия. Съвсем неслучайно в „окончателното решение“ от Ванзее нацистите искат от страната ни 48 000 български евреи, без изобщо да споменават за някаква принадлежност на други евреи към България.
Аргументацията на споменатата група, с документи от 1950 г., поражда и един риторичен въпрос. Дали са знаели българските управляващи, че депортацията на мирно население ще бъде квалифицирана като престъпление от ООН пет години след техния разстрел от т.нар. Народен съд?
Твърде малко ме интересува кой как интерпретира днес събития отпреди 77 години, особенно когато говори неистини. Интересува ме какви са думите и делата на хората, които са взимали съдбоносни решения за страната ни. Такива, каквито са, според писмените свидетелства, които са ни оставили. 

Търсенето на истината ми дава сили

 и вече нямам време за препирни. Разполагам със стотици хиляди страници и често си спомням думите на изключително уважавания от мен Стефан Груев, когато му споделих, че бих искал да открия всички важни документи, засягащи България през това фатално време. Отговорът му бе кратък и дори ми изглеждаше майтапчийски тривиален – “Много внимавай какво си пожелаваш!”. Оттогава изминаха 16 години и хиляди часове прекарани в архивни фондове. Нататък всичко е в ръцете на Бог и ако Той е решил, читателите ще могат да научат много повече от следващата ми книга.