13 Март, 2025

Проф. Никола Долапчиев – предрекъл „сибирски” ураган в България, забранен, за да бъде забравен!

Проф. Никола Долапчиев – предрекъл „сибирски” ураган в България, забранен, за да бъде забравен!

Проф. Никола Долапчиев

Болшевизмът започва да опустошава България и да я превръща от цветуща държава в пустиня на страха, безправието и нравствената гибел, предупреждава големият юрист

Веселин Вучков*, специално за Faktor.bg

„Стара истина е, че младежта е бъдещето, надеждата на един народ. Това особено е вярно за нейния елит, за златната студентска младеж. Но за да може да бъде оправдана тая надежда за по-светли бъднини, нужно е тая младеж да се проникне от съзнанието за великата мисия, която й предстои, и да се подготви със сърце и разум за изпълнение с достойнство на възложената й благородна, но тежка и отговорна задача. А пътят на тая подготовка води из стръмнините на непрестанна, упорита и осмислена работа, озарена от пламтящия огън на едно високо обществено съзнание и на една чиста всеотдайна любов към родината, дето няма място за дребнави егоистични сметки и за никакъв кариеризъм, и дето углъбяването в себе си води към възвисяване, към чист идеализъм и творчески национализъм“.
Думите са на един измежду многото забравени български интелектуалци и са изречени през 1939 г. в израз на признателност към българската студентска младеж. Дали тогава проф. Никола Долапчиев е провиждал близката своя съдба в приближаващите преломни години и съдбата на своето отечество? Мисля, че в някаква степен ги е провиждал, защото иде реч за истински български интелектуалец в пълноценния смисъл на думата, посветил се на правото, науката, дипломацията, адвокатурата и обществената изява.

Произход, образование, академична кариера

Никола Г. Долапчиев е роден на 07-ми февруари 1897 г. в гр. Сливен. През 1920 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. В периода от 1922 г. до 1924 г. специализира наказателно право в Берлинския университет, където през 1924 г. защитава докторат на тема „За един логичен строеж на понятието за вината в наказателноправната система“. По-късно има многобройни други специализации в Австрия, САЩ, Англия, Франция и др. (1931 – 32 г.). След защитата на дисертацията в Берлин постъпва като асистент в ЮФ на СУ, малко след това става доцент по наказателно право (1926 г.), от 1929 г. е извънреден професор, а от 1933 г. – редовен професор. В продължение на десет години ръководи Катедрата по наказателно право и наказателно съдопроизводство в ЮФ на СУ (1933 – 43 г.), а през учебната 1930/31 г. е декан на Юридическия факултет. 
Никола Долпачиев разгръща широка научно-изследователска дейност. Основните му интереси са насочени към наказателното право и по тази дисциплина чете основния курс във факултета. Научното му наследство в тази област е огромно: учебници, монографии, студии, статии и пр. – при това сътрудничи не само на български, но и на чужди издания (италиански, френски, германски…). У нас публикува или редактира в сп. „Адвокатски преглед“, „Съдийски вестник“, „Юридическа мисъл“ и мн. др. Отзивите на студенти и колеги за преподавателската му дейност са великолепни. Например по този повод д-р Серафим Алексиев пише: „Той умееше да излъчва познанията си и да ги напластява мигновено в съзнанието на жадните за наука и пропити от благодарност студенти. Лекциите и упражненията му доставяха истинско удоволствие и върховна наслада, а слушателите му показваха подчертано желанието си – часът при проф. Долапчиев още да продължава. Той беше прекалено възпитан и изискан в отношенията си към колегите – научни работници, към студентите и гражданите, и не допускаше да се самоизтъква и да „натрапва“ становището си. Спореше убедено и убедително“. А проф. Йосиф Фаденхехт коментира: „Блестящи качества на преподавател, вдъхвайки жив интерес у своите слушатели“.

Обществена деятелност

Признанието за научно-обществената работа на проф. Долапчиев не закъснява: той е канен на научни конгреси в Букурещ, Прага, Мадрид и другаде, става член и на Американската академия по криминология (1932 г.). От 1936 г. е дописен, а от 1941 г. – редовен член на БАН. Упражнява и богата адвокатска практика.
През втората половина на 20-те години на миналия век голяма част от интелектуалния български елит се разочарова от партийно-политическата система, провокирана от изострената до крайност обществено-парламентарна ситуация и съпровождащите я атентати и прояви на тероризъм. Не прави изключение и проф. Долапчиев – той постепенно се оформя като привърженик на Политическия кръг „Звено“, особено след деветнадесетомайския преврат през 1934 г. Тази идейна близост проф. Николай Поппетров обобщава така: „Дешифрирана, тази формулировка означава приоритет на закона, утвърждаване на авторитета на държавата и държавната власт, отчитане на националните специфики и интереси“. На тази основа през 1935 г. Долапчиев издава и редактира сп. „Възход“, а сред сътрудниците привлича и бъдещия под-председател на Парламента Димитър Пешев. Долапчиев, обаче, не се изявява като активна политическа фигура; дори през втората половина на 30-те години и началото на 40-те години по-скоро страни от политически изяви. 
Превратът на 09-ти септември 1944 г. възвръща интереса на проф. Допалчиев към политиката – той се утвърждава като важен експерт на формацията „Звено“, в чиито ръководни органи е избран.
В началото на 1945 г. Долапчиев е служебен защитник на княз Кирил Преславски и на Добри Божилов (бивш министър-председател) пред т. нар. Народен съд.
Съществен елемент на обществената му дейност е участието в основаването на Съюза на научните работници в България – на Учредителното събрание на 30-ти октомври 1944 г. е избран за зам.-председател, а на второто (публично) събрание на 13-ти декември с. г. е преизбран на тази длъжност. Паралелно с това се засилва и активността му в БАН, където на 01-ви ноември 1944 г. е избран за зам.-председател, но на практика ръководи институцията, тъй като нейният председател Димитър Михалчев е изпратен за посланик в Москва.
Така очертани, трите поприща на Никола Долапчиев предначертават сякаш широки хоризонти за дълготрайна изява – Софийски университет, БАН, Съюз на учените. Ала и трите институции постепенно са завладени от 

проникващия вирус на несвободата

доколкото идеологията на Комунистическата партия насочва стрелите си дори срещу доскорошни съюзници, а всякаква проява на творческа независимост е нетърпима и непростима. Серафим Алексиев обобщава: „Със своя блестящ ум и изключителни творчески възможности той виждаше, че настъпват черни дни за народа и страната ни, за българската наука и особено съдбоносни за развитието на българската правна наука. Запознат основно с правните проблеми на тогавашния СССР, разгледани в няколко негови публикации (още през 1923 и 1926 г.), проф. Долапчиев беше напълно наясно, че леден „сибирски“ болшевишки ураган започва да опустошава България и да я превръща от цветуща държава в пустиня на страха, безправието и нравствената гибел“. По линия на БАН се проявяват противопоставяния между Долапчиев и набиращия сила Тодор Павлов по повод засилващите се опити за завладяване на научната сфера и на БАН от комунистически партийни кадри и провеждане на чистки. Подобно е положението и в Съюза на научните работници, където Кирил Драмалиев (бъдещ просветен министър в правителствата на Г. Димитров, В. Коларов и В. Червенков) опитва пълно завладяване от кадри на БКП, срещайки противопоставяне от Долапчиев.

Емиграция

През м. февруари 1947 г., след приемането на новия Закон за БАН, проф. Долапчиев отново е избран за под-председател на Академията. Ала вече е било ясно, че житейските и професионални перспективи пред него са мрачни. Кимон Георгиев прави опити да помогне, като по линия на „Звено“ изпраща на дипломатическа служба свои привърженици. На 06-ти август 1947 г. проф. Долапчиев е назначен за пълномощен министър в Лондон. Опити за дипломатически назначения по линия на „Звено“ са правени и за други интелектуалци – например на младия проф. Асен Христофоров, макар неговото изпращане да е осуетено (за трудната житейска и професионална съдба на Асен Христофоров виж тук). В началото на 1948 г. част от българския дипломатически корпус се разпада, някои от дипломатите търсят политическо убежище в чужбина. Сред тях е и проф. Долапчиев, който се установява в Лондон заедно със своята съпруга Рада и сина Георги, а в родината си е лишен от българско гражданство. Прави комуникация с английските власти за преподавателска работа, а след няколко години – през 1957 г. – отпътува със семейството си за САЩ на борда на кораба Queen Mary по линията Ливърпул – Ню Йорк, установява се в Лос Анжелис, Калифорния и получаване американско гражданство.
След 1948 г. проф. Долапчиев участва в дейността на Българския национален комитет в Лондон като представител на българската емиграция. През м. януари 1952 г. е сред участниците в конференция на Съвета на Европа в Лондон, посветена на Централна и Източна Европа (съвместно с д-р Г. М. Димитров, проф. Е. Петков и бившия дипломат Е. Силянов). Особено важна е публичната му лекция в Кралския институт за външни отношения, Лондон, произнесена през м. ноември 1952 г. и озаглавена „Право и човешки права в България“; в нея описва репресиите, потъпкването на човешките права и съветизацията на българското право и институции. На основата на тази лекция, през 1971 г. (след смъртта на Долапчиев) е издадена неговата книга „България – превръщането в сателит. Анализ на историческите събития 1944 – 1953“. Тази книга до днес не е преведена и издадена в България. С присъщите на всеки специалист по наказателно право прецизност, логическа подреденост и последователност са представени процедурите в т. нар. Народен съд срещу регенти, депутати, министри; комунизацията на българската армия; болшевизирането на правото и юриспруденцията; потъпкването на човешките права; репресиите срещу религиозните общности и т. н. Тази важна и задълбочена книга (историческо свидетелство) е издадена след конкурс от българска задгранична общност със седалище Рио де Женейро, Бразилия. Ето малка част от книгата: „За да подготвят атмосферата за „народните съдилища“, комунистите използваха тълпи от хулигани, цигани и обикновени криминални престъпници, освободени за целта. Даваха им указания по кои улици да се движат, караха ги да повтарят монотонно проклятието: смърт – смърт – смърт! Обвиняемите бяха прекарвани във вериги по улиците, докато добре дресирани фанатизирани комунисти крещяха: Предатели! Врагове на народа! Чудовища! … След това обвиняемите бяха изваждани навън и подлагани на проклятия, ругатни, подигравки, заплювания в лицата, бой и други изяви на грозно държане… Специален вестник, наречен „Народният съд“, бе издаван с отвратителни, подстрекаващи омраза снимки от всякакъв характер и със статии, призоваващи към мъст… Българските граждани бяха възмутени и слисани пред тези срамни демонстрации, които бяха твърде неприлични и чужди на българския характер“.

ДС срещу проф. Долапчиев

Закономерно, предвид настъпващата диктатура, основните постулати в учебниците по наказателно право на Долапчиев са заклеймени като повлияна от германската доктрина и стояща на еклектични позиции между социологическата и класическата школа; базовият му учебник е дефиниран като „типично наказателноправно съчинение с идеалистически и метафизични обяснения за произхода и същността на правото, с откъсване на формално-логичното съдържание от социалните факти…“ (проф. Ив. Ненов). На 09-ти март 1948 г. е изключен от БАН за „враждебна дейност срещу НРБ“; през 1991 г. е възстановен като академик.
След обявяването му за невъзвращенец органите на българската Държавна сигурност предприемат мащабни мероприятия срещу изявения български интелектуалец. В Рапорт от 1951 г. се подчертава: „От др. Тодор Павлов се знае, че същият е писал редица трудове и статии против Съветския наказателен закон и въобще е защитавал страната на буржоазното законодателство… Така например по време на Н. Петковата опозиция е симпатизирал на същата и е четял техния орган Зеленото знаме“ (има се предвид в-к „Земеделско знаме“ със зелено заглавие, издавано от партията на Никола Петков – бел. моя, В. В.). През 1952 г. е издадено Постановление на ДС за обявяване на проф. Долапчиев за общодържавно издирване и са посочени всичките му отличителни белези и роднини. През 1956 г. проличава интензивната работа срещу обекта: „в изявленията, дадени от Долапчиев пред представители на печата във връзка с оставането му в Англия, той между другото казал: „Еднопартийно правителство бе установено в България. Заради това реших да работя като частно лице за възстановяване на свободата“. От горното личи, че Долапчиев е заминал зад граница не да служи на България, а съзнателно да й вреди, което не се забавил да покаже на дело“. Също през 1956 г. е открито издирвателно дело срещу него по линия „изменници на родината“. В началото на 1957 г. ДС изготвя Справка-меморандум, съдържащ план с конкретни агентурно-оперативни мероприятия срещу обекта: насочване на агент „Максим“ към брата на невъзвращенеца, подготовка на нови лица за сътрудници по линия на обекта, събиране на подробна информация за лицето относно неговото минало и настоящите занимания в чужбина. След заминаването на Долапчиеви за САЩ, през 1961 г. в ДС е изготвена Справка-заключение за закриване на издирвателно дело „Дипломата“ поради напреднала възраст – обобщава се, че единствено през 1947 г. професорът е присъствал на две съвещания на БНК като представител на българската емиграция в Лондон, но не са събрани данни за вражеска дейност. 
В разработка на ДС срещу друг преподавател в ЮФ и близък до Долапчиев – проф. Иван Апостолов, четем следното: „В лекциите си  той и проф. Долапчиев никога нищо не споменават за законодателството на СССР, а това нещо интересува много студентите“. А от мащабните мероприятия на ДС срещу друг колега на Долапчиев в Юридическия факултет – най-изявеният български професор но наказателно съдопроизводство – Никола Саранов, проличава близкото им приятелство преди емиграцията. Проф. Н. Саранов, с когото са специализирали почти едновременно в Германия на младини, обаче остава на родна земя, изключен е от университета, остава без работа, книгите му са забранени и умира в пълно забвение през 1974 г. …
Проф. Никола Долпачиев умира през м. ноември 1964 г. в Лос Анжелис, САЩ.

В заключение ще си позволя формулирането на два извода. Първият е свързан с нашето призвание като преподаватели да споделяме със своите студенти трудните, криволичещи траектории в развитието на една или друга научна дисциплина, особено – развитието й през последните десетилетия и особено на онези правни клонове, които имат непосредствен практически смисъл. Това е най-важно за наказателното право, наказателно-процесуалното право и криминалистиката, тъй като в тези юридически отрасли по най-релефен начин се изявяват доминиращите политически нагласи. А разказът за един тоталитарен свят би бил несъвършен, ако отсъства наказателното законодателство и съответната научна доктрина. Но има и нещо друго: този разказ ще бъде още по-убедителен, ако е представен през личните и професионални съдби на учените, отдали се на тази благородна професия. Отстраняването от преподавателска катедра, арестите, принудителната емиграция, насъскването на Държавна сигурност – ако тези елементи отсъстват, нашият разказ би бил не само непълен, той би бил неточен. 
И накрая: намирам за професионален дълг преиздаването на някои от трудовете на тези хора, придавали облика на правната наука до 1944 г. По-широката читателска аудитория ще извади от забрава единичните книжни екземпляри, които до преди три десетилетия бяха самотно скрити в секретните фондове на библиотеките. Това се отнася и за историческата книга-свидетелство на проф. Долапчиев, спомената по-горе. Мисля, че приближаваща 2019-та година е добър повод подобно усилие да се реализира.


*Авторът проф. Веселин Вучков е преподавател (професор) по наказателно-процесуално право. В периода от м. ноември 2014 г. до м. март 2015 г. заема поста на министър на вътрешните работи, подава оставка заради несъгласие с премиера Борисов за политиката в сектор „Сигурност“. Бил е зам.-министър на вътрешните работи (2009 – 2013 г.), сред неговите ресори е историческият полицейски архив до 1944 г. и архивът на Държавна сигурност, координира предаването им на Държавна агенция „Архиви“ при МС и на Комисията по досиетата. Бил е депутат от ПГ на ГЕРБ (гражданска квота) в два парламента – 42 ОНС и 43 ОНС. Днес Веселин Вучков навършва 50 г.

Б.Р. Снимките са от личните архиви на сем. Георги и Дорис Долапчиеви в САЩ и на Веселин Вучков.  Публикуват се за първи път с изричното разрешение на собствениците им.

Галерия:
1 – Никола Долапчиев като млад преподавател в университета.
2 – Никола Долапчиев като адвокат в софийската Съдебна палата.
3 – Никола Долапчиев след емиграцията в САЩ.
4 – Сем. Долапчиеви в посолството в Лондон, 1947 г.
5 – Проф. Долапчиев (с бялата коса на първи ред) сред делегати пред Съвета на Европа в Страсбург, 1952 г.
6 – Заглавна страница на книгата „Превръщането на България в сателит (1944 – 1953)“, издадена посмъртно през 1971 г.
7 – Съдържанието на книгата.
Сподели:
Изследователи оборват митовете около българската политика по еврейския въпрос

Изследователи оборват митовете около българската политика по еврейския въпрос

55 учени и изследователи със Становище по темата, свързана със спасяването им от българската държава по време на Втората световна война

Червен куршум срещу цвета на нацията или как бе ликвидирано „трето поколение“ строители на съвременна България

Червен куршум срещу цвета на нацията или как бе ликвидирано „трето поколение“ строители на съвременна България

80 години от антинародния съд, за който фактите, истината и законността нямаха стойност 

Мерканье со очите или другият 3 март – празнуване в Скопие

Мерканье со очите или другият 3 март – празнуване в Скопие

Целата историја на српско-бугарските односи е бескрајно долг садомазохистички процес, или српско-бугарска садомазохистичка смртна прегратка од која немаме сили или нејќеме да се откинеме