Адв. Станислав Станев

Агресивната псевдопатриотична реторика е повод да си припомним как и с чия помощ е започнат процесът по създаване на македонските нация и език.
Предисторията започва през първата половина на XIX век. Сърбия получава свободата си с Одринския мир от 1829, отбелязал края на поредната руско-турска война. Притиснати от една страна от Османската империя, от друга от Хабсбургската (Австро-Унгария) сърбите решават да търсят националното си величие за сметка на българите.
Сръбското правителство започва да прави опити да "създаде" сърби в Македония. Парите, които наливат в пропаганда, (стипенди и т.н.) не дават резултат, тъй като 

българинът не може да се пречупи

 и да стане нещо различно от себе си.

Претърпели крах, в Сърбия търсят нов план за "завладяване" на Македония по пътя към тяхната мечта - Солун. Така се ражда идеята за македонизма като преходна фаза към сърбизацията на Македония. За негов баща спокойно можем да посочим сръбския политик Стоян Новакович, който казва: "Тъй като българската идея, както е известно на всички, е пуснала дълбоки корени в Македония, аз мисля, че е кажи-речи невъзможно да бъде разколебана съвсем, изнасяйки срещу ѝ само сръбската идея. Тази идея, страхувам се, не би била в състояние като чиста и гола противоположност да изтласка българската идея и по тази причина на сръбската идея от помощ ще ѝ бъде някакъв съюзник, който би бил твърдо срещу българизма и който би съдържал в себе си елементи, които могат да привлекат към него народа и народните чувства, отцепвайки го от българизма. Този съюзник аз виждам в македонизма или в определени мъдро поставени граници, отразяване на македонския диалект и македонската специфика. Няма нищо по-противоположно на българските тенденции от това — с никого българите не могат да се намерят в по-непримиримо положение от македонизма."

Тази подла идея не успява да пробие и сред малкото ѝ проявления може да се посочи плиткият русофилско-турскофилски пасквил "за македонцките работи", писан от Кръсте Мисирков по време на престоя му в Русия. Интересен момент е, че Постол - родното село на Мисирков - е 100% българско. А самият той сменя възгледите си и националната си принадлежност по-често и от ризите си.

Комунистите опитват да пробият в българското съпротивително движение в Македония, но претърпяват тотален крах. ВМРО категорично отстоява желанието си да се бори 

само и единствено за българска Македония

 А много от привържениците на Коминтерна плащат за националното предателство според правилата на Организацията - с живота си.

Ударил на камък, в началото на 1934 година Комунистическият интернационал (Коминтерна) излиза с позиция, която може да се приеме за ефективното зачеване на македонската нация. Това е шок включително за създадения от Коминтерна фалшификат - "ВМРО обединена", чиито дейци в началото категорично заявяват позицията си за твърдо българския характер на Македония. Но натискът от Москва и финансовите аргументи, пречупват съпротивата им и така българските комунисти от Македония започват да работят в полза на сръбската национална кауза.

Познато ли ви е понятието сърбокомунист?
До 1944 година македонизмът има нулева реализация в Македония. Силният български дух на населението, подкрепен от твърдата ръка на старите революционери на ВМРО не може да бъде засегнат от новата мода.
Ситуацията се променя през 1944. Набрали сила в Югославия, комунистите започват да градят основите на македонската нация. На събранията на АСНОМ се кове 

оръжието, което трябва да прониже сърцето на българщината

 Част от процеса е създаването на новия език, който в пълен унисон с великосръбския завет на Стоян Новакович, е "написан на сръбска пишеща машина". За сплашване на хората Югославската комунистическа партия осъществява геноцид в Македония. "Кървавата коледа" в началото на 1945 отнема живота на хиляди българи и сковава в ужас населението. 
Войната се води паралелно и в България. След 09.09.1944 по заповед на новата власт много български революционери, офицери, интелектуалци, борили се за българското с пушки и с перо са репресирани или директно избити. 

За апогей на битката с българщината в Македония може да се посочи т.нар. 

"културна автономия на Пиринския край"

 В рамките на тази кървава инициатива БКП заповядва в училищата да започне да се преподава македонска история (така, както я разбира Югославската комунистическа партия), както и да се изучава "македонски език". За тази цел Югославия услужливо изпраща "учители". 
Коравите българи в Пиринско проявяват нулев интерес към опитите на Партията да ги "осъзнае". БКП обаче е решена да завърши докрай експеримента. С "административни мерки" (разбирай с кръв и насилие) хиляди хора са записани за македонци, като заповедта е, че всички освен циганите, евреите и тези, родени в други части на България ТРЯБВА да бъдат записани като македонци. Изрично е посочено, че македонци трябва да бъдат и българите, изповядващи ислям. 
От гледна точка на статистиката преброяването през 1945 не регистриран нито един-единствен етнически македонец. Боят и насилието, предшествали следващото преброяване, обаче "раждат" повече от 150 000 македонци.
Хиляди са репресираните, включително стари бойци, проливали своята и чужда кръв в името на България. Интелектуалците също не са пожалени. Например Димитър Талев, роден в прекрасния български град Прилеп, и автор на тетралогията "Железния светилник", "Преспанските камбани", "Илинден" и "Гласовете ви чувам" е изпратен в концлагер, заради отказа си да бъде "македонец".
Този процес по македонизация, продължава дори и след като Сталин и Тито се скарват (макар и с по-слаби темпове).

Краткият исторически преглед може да се резюмира по следния начин:
Родител на идеята на македонизма е великосръбската национална доктрина, която смята, че по този начин ще може да "замести" българите в Македония с нещо, което им е удобно.
Този, който положи най-много усилия и 

проля най-много кръв (българска)

 за създаването на македонска нация е БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ.

Този, който се бори най-много за създаване и развитието на македонския език като отделен от българския, също е БКП. Интересен пример е, че един от най-големите радетели за самостоятeлен македонски език в научното поприще е академик Дина Станишева, чийто син беше неколкократен депутат, а и премиер на България (и който в тези си качества се е клел, че "във всичките си действия да се ръководи от интересите на народа").
Да се обвинява някой заради греховете или грешките на родителите си, е примитивно. Но факт е, че Сергей Станишев, лидер на БСП, се извини за Възродителния процес на мюсюлманите в България. И макар и да не се знае колко искрено е това извинение (все пак то стана в момент, в който ДПС го възнагради с многохиляден митинг), то все пак е факт. А репресираните заради това, че не искаха да бъдат етнически македонци, не очакват да получат извинение, защото знаят, че БКП не се чувства виновна за това. 
В момента, обаче сме свидетели на поредната подигравка със страданията на българите в Македония. Активисти от БСП, горди с миналото на БКП, се изправиха и започнаха да говорят, че признаването на македонския език, на този, който те налагаха с кръв, е национално предателство. И което е по-лошо, изплозват предателството на своята партия, за да попречат раните от него да бъдат излекувани.

В днешно време е нелепо да търсим решение на проблемите с подигравателната реторика на някои наши историци, "историци" и общественици. Народът в Македония е жертва на репресивен режим, който продължи изключително дълго. И начинът да помогнем на хората там (много от които наши братовчеди в най-буквалния смисъл на думата) не е като им се подиграваме заради това, което бяха принуждавани (а и насилвани) да учат. А като им подадем ръка и като потърсим заедно общото си европейско бъдеще.
От гледна точка на правото признание на език не съществува (колкото и настойчиво да твърдят обратното от БСП). От гледна точка на историята БКП беше тази, която "призна" новосъздадения върху сръбска пишеща машина език, на който се пише днес в Македония.
Сега в обществото е актуална темата за протестите срещу липсата на справедливост. Един протест пред централата на БСП срещу това, което предишната смяна партийни секретари направи в Македония, ще е добра основа за нещо позитивно.
А честно си признавам, че аз лично мечатя начело на такъв процес да бъдат модерни европейски социалдемократи с патриотично мислене.
Дано... а дали ...