Той е католически свещеник, осъден за противонародна дейност и шпионаж в полза на чужди държави. Осем месеца по-рано, на 6 юни 1952 г. в Пловдив е организиран съдебен процес при закрити врати, на който е разгледано делото срещу свещеник Йосиф Тончев, капуцин. Обвинението срещу него е шпионаж, но присъдата му е най-суровата – смърт.
Тончев е част от големия червен лов на католически духовници. В паралелни процеси с неговия, тежки присъди по 10 и 20 г. затвор получават и Асен Чонков,капуцин Дамян Гюлов от Софийско – Пловдивска епархия, бивш редактор на в. “Истина”, както и софийският свещеник капуцин Роберт Прустов и неговият помощник-домакин Стефан Цоков.
Запазената до днес информация за мъченика Йосиф Тончев е оскъдна. Роден е в Хамбарлии. Постъпва и завършва семинарията за мирски свещеници в град Пловдив. На 20 декември 1913 г. е посветен в свещенически сан и веднага е изпратен като помощник – енорист в с. Калъчлии. Тук престоява до 1917 г., след което е назначен за домакин на свещеническия дом в град Пловдив. Служи в енория „Пресвето сърце Исусово”.
В годините на демокрация католическата църква обяви за блаженни българските си духовници, убити заради вярата си и тачи най-ревностно имената им. А православната църква, контролирана и до днес от ДС, 23 години отказва да осъди комунизма и да признае за мъченици повече от 120 нейни свещеници, убити след 9-ти септември като врагове на комунизма.
Още от На всеки километър
За първи път на български - пророческа повест, предвестник на „Фермата на животните“ на Джордж Оруел
На 24 ноември в Американския център при Столична библиотека Издателство "Шар" и Общество "Ген. Иван Колев" ще представят „Бунтът на животните“ на украинеца Николай Костомаров
Паметен ден: 35 години от първия свободен митинг, на който никой не поиска "смърт" на комунизма
Абсурден е фактът, че по време на митинга не е допуснат да говори нито един автентичен антикомунист и политически затворник като Илия Минев
Единадесет години без проф. Пламен Цветков
Един от малцината съвременни български историци, които искаха да учим родната история не от русофилска, а от българска гледна точка