Франция протестира срещу плановете на Еманюел Макрон да повиши възрастта за пенсиониране. След месеци на стачки и протести, напрежението достигна своя връх в четвъртък, като в Париж имаше някои изблици на насилие, които върнаха спомените от продължилото месеци движение на "жълтите жилетки".

Протестите оказват влияние върху ежедневието на страната и дори върху международния дневен ред на Франция, като Елисейският дворец отложи дългоочакваното посещение на крал Чарлз III в Париж. Профсъюзите призоваха за нов голям ден на стачки следващия вторник, десетият от началото на демонстрациите, но успоредно с това избухват и други по-малки, спонтанни протести, които отново напомнят за шествията на "жълтите жилетки".

Как стигнахме дотук?

Стачките и протестите срещу преразглеждането на пенсиите започнаха в началото на годината и ескалираха тази седмица, след като правителството наложи приемането на текста в парламента на фона на опасенията, че няма да има достатъчно гласове. Протестиращите, предава Политико, са ядосани на Макрон за реформата - която ще повиши възрастта за пенсиониране от 62 на 64 години и ще удължи вноските за получаване на пълна пенсия - но и за това, че е заобиколил парламентарното гласуване.

Завръщат ли се "жълтите жилетки"?

Не съвсем. Има няколко разлики между настоящите протести и спонтанното движение, което блокира цялата страна по време на първия мандат на Макрон. Преди да се превърнат в масово движение срещу Макрон, "жълтите жилетки" започнаха като протест срещу данъка върху горивата, воден предимно от хора от по-ниската средна класа от селските райони, които използват колите си, за да ходят на работа. Насилствените действия и вандализмът са основна характеристика на протестите на "жълтите жилетки" навсякъде във Франция.

Това е различно от сегашните демонстрации, при които насилието избухваше предимно след традиционните протести, водени от профсъюзите, или при последващи протести с малък мащаб.
Общото между тях е широката обществена подкрепа. Според проучване на Ifop, публикувано в четвъртък, над 60 % от французите подкрепят по-силни протести, които да накарат правителството да отстъпи.

Въпросът е кога, а не дали?

Все повече признаци обаче показват, че френските власти се подготвят за най-лошото и че призракът на "жълтите жилетки" е надвиснал над Франция. Някои протестиращи носеха флуоресцентните си униформи по време на шествията в Париж, а из страната се появяват и някои малки спонтанни митинги на "жълтите жилетки".

Полицейските служители на терен предупреждават правителството, че се сблъскват със същото насилие, с което са се сблъсквали по време на движението на "жълтите жилетки". Множат се и обвиненията в полицейско насилие - нещо, което подклаждаше огъня на демонстрациите през последните години, включително по време на кризата с жилетките.

В първото си телевизионно интервю, след като прокара реформата през парламента, Макрон индиректно сравни насилствените протести с подривните бунтове в САЩ или в Бразилия. Профсъюзите също изглеждат все по-наясно, че нещата могат да излязат извън контрол. В петък ръководителят на профсъюза CFDT предложи маслинова клонка на Макрон, като предложи спиране на реформата за шест месеца и нова среща със синдикатите, дори с помощта на посредник. "Това би успокоило нещата", каза той пред радио RTL.

Ще отстъпи ли Макрон?

Досега френският президент не е давал признаци, че може да промени решението си. В телевизионното си интервю в сряда той защити реформата и заяви, че профсъюзите не са излезли с алтернативни предложения за реформа на пенсионната система - нещо, което те веднага контрираха.

На пресконференцията на Европейския съвет в Брюксел в петък Макрон осъди насилието и заяви, че е готов да обсъди с профсъюзите други въпроси като условията на труд и заплатите.

Има ли опозицията лостове за влияние?

На теория реформата е извършена. След като заобиколи парламентарното гласуване на текста, правителството, ръководено от министър-председателя Елизабет Борн, оцеля при гласуването на недоверие само с девет гласа разлика миналия понеделник.

Все пак пред Макрон има едно последно политическо препятствие, което трябва да преодолее в Конституционния съвет на Франция, където конституционните съдии ще трябва да решат дали текстът е в съответствие с конституцията, особено когато става въпрос за процедурата по приемане. Успоредно с това Конституционният съвет оценява искането на опозиционни депутати за провеждане на референдум по текста.
Последният ход е малко вероятно да успее, но опозиционните лидери засилват натиска върху магистратите да постановят, че реформата или част от нея е противоконституционна.

Но наистина... Колко разглезени са французите?

Макрон побърза да изтъкне, че пенсионната възраст във Франция е сред най-ниските в Европа - сравнение, което може да накара международните наблюдатели да се запитат защо французите толкова трудно адаптират пенсионната си система към нарастващата продължителност на живота. Противниците твърдят, че има много начини да се реформира системата и да се направи финансово балансирана, както и че повишаването на пенсионната възраст е особено несправедливо спрямо бедните и хората, които са започнали работа рано, най-вече на работни места с високи физически натоварвания.

"Ние сме страна, в която дебатът е взискателен, в която искането за социални права е високо, това също е влязло в нашата история, в нашия социален модел", заяви министърът на транспорта на Франция и главен съюзник на Макрон Клеман Боне в интервю за Политико миналата седмица, като добави, че това е "също нещо, с което можем да се гордеем".

Пенсионните системи са трудни за сравняване и Франция е по-близо до съседите си, когато се сравнява ефективната пенсионна възраст. Най-важното е, че френското недоволство надхвърля значително ползите от реформата. На парламентарните избори миналата година Макрон загуби абсолютно мнозинство във френското Национално събрание и решението да се пропусне парламентарното гласуване на реформата допълнително разкри слабостта на президента. Тази конституционна маневра добави нов пласт към съществуващия гняв, казват протестиращите.