Ема Андерсън, Политико

Избирателите ще гласуват в цяла Европа през 2021 г. на избори, които имат потенциала да разклатят политическия пейзаж на континента, тъй като той излиза от година, белязана от коронавирусната криза.

Пандемията може да продължи да нарушава гласуванията, както направи през 2020 г., но някои неща все още са сигурни: Ангела Меркел, дългогодишният лидер на Германия и в много отношения на Европа, ще отстъпи, докато други висши политици са изправени пред вот, който по същество, ще бъде референдум за тяхното ръководство по време на пандемията.

Президентски избори в Португалия - 24 януари

Проучванията предоставят на десноцентриста Марсело Ребело де Соуса над 60 процента подкрепа, достатъчна за победа. И все пак двамата му най-близки претенденти привличат много медийно внимание: бившият евродепутат социалистът Ана Гомеш и крайнодесният Андре Вентура, който основа партия Чега (което означава „достатъчно“) едва през 2019 г. Как ще се прояви Вентура на изборите ще бъде показател за подкрепа на крайната десница, която доскоро не беше основна сила в Португалия. В момента Гомеш има подкрепата на около 13 процента, а Вентура - 10 процента.

Общи избори в Нидерландия - 15-17 март

Премиерът Марк Рюте е изправен пред внимателен международен контрол, тъй като първоначално избра да избягва стриктни блокировки заради коронавирус като съседите си, вместо това се застъпва за така нареченото „интелигентно заключване“, което не ограничава хората да излизат навън. Но докато този по-мек подход се оказа популярен у дома, където неговата партия получава одобрение в проучванията, оттогава Рюте отстъпи и наложи по-строги мерки, напоследък с пълно затваряне на магазини и училища, което ще продължи поне до средата на януари. Премиерът и неговите дясноцентристки съюзници ще се надяват тази популярност да се превърне във възвръщане на мнозинството им в Камарата на представителите на тези избори, които те загубиха през 2019 г. когато един член беше изключен - същата година блокът също загуби мнозинството си в Сената.

Рюте, един от най-дългогодишните лидери в Европа, заяви, че се кандидатира за четвърти мандат. Неговата Народна партия за свобода и демокрация (VVD) е водеща в проучванията, като се предвижда да спечели 37 места - четири повече, отколкото спечели на последните избори през 2017 г. Последният път фрагментираните резултати означаваха преговори за коалиция, разтеглили се с месеци с множество неуспешни опити съставяне на правителство. В крайна сметка VVD трябваше да събере малко мнозинство с три други партии: консервативниия Християндемократически апел, социал-либералната D66 и консервативно-зеления Християнски съюз. Този път за VVD може да бъде по-лесно да сформира коалиция.

Друго нещо, което трябва да се наблюдава, са крайнодесните партии в страната: Партията „Форум за демокрация“ се появи на политическата сцена през 2016 г. и постигна големи резултати на провинциалните избори през 2019 г. и на изборите за Европейски парламент същата година. Но популярността на партията спадна през последните месеци на фона на продължителна разправия заради расимъм и борба за власт, при която много известни членове се оттеглиха. По-утвърдената крайнодясна Партия за свобода, под ръководството на Геерт Вилдерс, междувременно набира популярност. Тя се нарежда на второ място след VVD на Рюте, на път да спечели 24 места.

Български парламентарни избори - 28 март

Българските парламентарни избори ще дойдат след месеци на антиправителствени протести, призоваващи премиера Бойко Борисов да подаде оставка заради обвиненията в корупция и непрозрачните връзки между правителството, олигарсите, съдебната система и службите за сигурност. Освен реконструкцията на кабинета, Борисов отказа да отстъпи, вместо това разпали страха от перспективата неговите социалистически опоненти да поемат властта.

В това гласуване е заложено повече, отколкото само за България: За да осигури подкрепа от малка националистическа партия в управляващата си коалиция, Борисов постави пречка пред пътя на Северна Македония към членство в ЕС , натискайки Скопие да признае виждането на София, че езикът, който се говори в Северна Македония, е регионален диалект на българския език.

По-късно през годината има и президентски избори, очаквани през есента. Все още няма декларирани кандидати, но социалистическият президент Румен Радев - който се изправи срещу Борисов на фона на протестите - има право да бъде преизбран.

Остава да се разбере дали в парламентарната надпревара се появява нова коалиция след протестите от 2020 г., но засега управляващата партия "Граждани за европейско развитие на България" (ГЕРБ) на Борисов води в проучванията с 28 процента подкрепа. Социалистическата партия, оглавявана от Корнелия Нинова, е на второ място след групата на Борисов с около 25 процента. За да отклони вината на фона на протестите, Борисов насочи вниманието към собствените корупционни скандали на социалистите и неуспеха в борбата с организираната престъпност, които ограничиха достъпа на България до еврофондове през 2008 г. ГЕРБ също обвинява социалистите в тесни връзки с Кремъл, въпреки че Борисов също се радваше на уютни отношения с Москва.

Няма официално обявени кандидати за президентската надпревара, но преди няколко години Борисов като че ли обмисляше включване в президентската надпревара. Това може да означава да се изправи срещу неговия ожесточен съперник Радев, който се възползва от протестите през 2020 г. като шанс да се опита да сломи хватката на Борисов над държавата.

Общи избори в Германия - 26 септември

Това ще бъдат първите избори, на които Ангела Меркел не се кандидатира за канцлер от 2005 г. Дългогодишният лидер се готви за пенсиониране и многократно настоява, че няма да търси друга политическа роля. Кой ще засткане на нейно място е големият въпрос не само за Германия, но и за Европа, където тя отдавна е смятана за най-могъщия лидер и знаменосец на континента.

Настоящите младши коалиционни партньори на Меркел, социалдемократите (СПД), са единствените досега, които са обявили кандидат за канцлер: финансовият министър Олаф Шолц.

Надпревара за лидерство за определяне на следващия ръководител на Християндемократическия съюз на Меркел - и следователно вероятният кандидат-канцлер на партията - е отлагана два пъти поради пандемията и в момента е определена за 15-16 януари. Участват трима кандидати: Армин Лашет , премиерът на провинция Северен Рейн-Вестфалия; Норберт Рьотген , който председателства комисията по външни работи на Бундестага; и корпоративният адвокат Фридрих Мерц .

Някой друг, ва когото трябва да се обърне внимание, е Маркус Сьодер, лидерът на Бавария и на сестринската партия на ХДС на Меркел - ХСС, която традиционно подкрепя общ кандидат за канцлер с по-големия ХДС. Той получи особено високи оценки за справянето си с коронавирусната криза в неговата провинция и има големи спекулации, че може да се кандидатира за наследник на Меркел, въпреки че настоява, че това не е неговата амбиция. Ако все пак е хвърлил око на канцлерството, най-голямото предизвикателство за него би било да убеди ХДС.

На Зелените също трябва да се обърне внимание: В момента тя е сред най-малките партии в Бундестага, но подкрепата за нея нарасна след последните избори, поставяйки я на второ място в социологическите проучвания, зад ХДС на Меркел и над СПД на трето място. Зелените никога не са правили коалиция с ХДС на федерално ниво и са били последно в правителството със СПД при Герхард Шрьодер, предшественик на Меркел.

Чешки парламентарни избори - 8–9 октомври

Министър-председателят Андрей Бабиш търси нов мандат след встъпването си в длъжност през 2017 г. Бабиш ръководи правителство на малцинството с младши партньор Социалдемократическа партия и подкрепата на Комунистическата партия, но неговата партия АНО не изглежда настроена да увеличи властта си: Социологическите проучвания показват, че AНО губи гласове в сравнение с последните избори с 27 процента спрямо 29,6 процента.

Бабиш имаше пълен с проблеми първи мандат, с големи – в исторически план - антиправителствени протести, призоваващи за оставката му през 2019 г., и гафове във връзка с коронавируса: Здравният министър беше принуден да подаде оставка през октомври, след като беше заснет да нарушава собствените си правила, а Бабиш също беше изправен пред критика за почивка в Крит през лятото, докато призоваваше чехите да си останат у дома.

Три десноцентристки партии - Граждански демократи, Християндемократи и ТОП 09 - се обединиха през 2020 г., за да сформират съюз срещу Бабиш, наречен Да отидем в него заедно (SPOLU), под ръководството на Петр Фиала. „Искаме да дадем на хората надежда, че популизмът, празните думи и лъжите няма да управляват тази държава“, каза тогава Фиала . Заедно те събират подкрепа от около 20 процента, зад АНО с 27 процента. „Пиратската партия“ на Иван Бартош също се утвърди след последните избори, сега на 17 процента в сравнение с предишните 10,8 процента.

(Източник: БГНЕС)