Няколко държави от ЕС не успяват да изпълнят минималните стандарти на блока относно основните принципи на върховенството на закона, включително съдебната независимост, свободите на медиите, антикорупционните мерки и основните правителствени проверки и баланси, заяви Европейската комисия.

В първата си цялостна оценка на условията за върховенство на закона, публикувана днес, Комисията предвидимо повдигна сериозни въпроси относно Полша и Унгария, страни, които са се сблъскали с дисциплинарни процедури в Брюксел поради дългогодишни твърдения за нарушения на основните демократични принципи.

Но докладът също така създава обезпокоителен портрет на много други страни, които не отговарят на минималните стандарти, представляващи основно изискване за членство в ЕС. Например за Малта документът отбеляза дълбока загриженост относно широко разпространената корупция и дългите закъснения в съдебните производства; в България се отчита невъвеждане на ефективен режим на отчетност за главния прокурор; в Чешката република докладът отбеляза недостатъци в защитата на информиращите за нередности и регулирането на лобистите; а в Хърватия участието на гражданите във вземането на правителствени решения "остава относително слабо."

В Румъния поредица от противоречиви промени в съдебната система, приети през последните години, остават в сила, въпреки усилията за реформи. „Противоречивите мерки с отрицателно въздействие върху съдебната независимост продължават да се прилагат“, се посочва в доклада, което създава „несигурност за функционирането на правосъдната система“ и повдига въпроси относно устойчивостта на антикорупционните мерки.

Взети заедно, критиките показват, че някои страни от ЕС все още се борят, в XXI век, да отговорят на основните минимални демократични стандарти. Докладът, създаден да представи Комисията като по-активна по отношение на принципите на върховенството на закона, също показва колко като цяло е безсилен Брюксел в прилагането на стандартите.

Изискванията за единодушие в договорите на ЕС по същество означават, че дисциплинарните мерки, инициирани срещу Унгария и Полша, ще стигнат до задънена улица.

Комисията заяви, че се надява новият доклад да помогне в усилията й за разработване на нов механизъм за върховенство на закона и че иска да използва доклада в подкрепа на страните членки и заинтересованите страни при справянето с предизвикателствата, свързани с върховенството на закона (в доклада България е на второ място като е спомената 16 пъти като будеща „опасения“ и 3 пъти за „сериозни опасения“; №1 е Полша с 28 пъти споменавана заради „опасения” и 2 пъти за „сериозни опасения. „Най-зле” са Естония, Финландия, Латвия, Литва и Португалия , споменавани по два пъти заради „опасения”– бел. ред.)

Но усилията за създаване на връзка между върховенството на закона и изплащането на някои бюджетни средства на ЕС се сблъскаха с твърдата опозиция от Варшава и Будапеща. Това доведе до това, че Съветът на ЕС одобри в сряда версия на предложението, която според много критици е твърде слаба, за да бъде ефективна.
Вера Йоурова, заместник-председател на Комисията по ценности и прозрачност, призна за ограничените правомощия на ЕС, когато представи доклада заедно с комисаря по правосъдието Дидие Рейндърс.

Йоурова каза, че докладът е „превантивен механизъм“ с три основни цели: „Да се идентифицират потенциалните проблеми на правовата държава на ранен етап; да се направи това въз основа на диалог с всяка държава-членка; и като цяло да се засили върховенството на закона в цяла Европа."
Но докато описваше ситуацията и последните събития във всеки от 27-те членове на блока, Комисията внимателно избягваше да дава конкретни препоръки за политика - често позовавайки се на „опасения“.

В своите доклади за Полша и Унгария Комисията направи заклеймяваща оценка на ситуацията на място, но не каза нищо ново.

В Унгария тя посочи сериозни нарушения на свободата на медиите. „Независимите медии се сблъскват със системни препятствия и сплашване", се посочва в доклада. Също така се установява „системна липса на решителни действия за разследване и преследване на дела за корупция с участието на високопоставени служители или техния непосредствен кръг" и се казва, че призив за укрепване на съдебната система независимост "остава да се разгледа".

По отношение на Полша Комисията заяви, че „различните аспекти на реформата на правосъдието пораждат сериозни опасения по отношение на върховенството на закона, по-специално на съдебната независимост“. Отбелязват се дългогодишните оплаквания на ЕС относно липсата на независимост и легитимност на Конституционния съд. Докладът цитира и някои усилия на местните власти за прилагане на политики, дискриминиращи хомосексуалистите и други сексуални малцинства.
---------------------------------------
Дейвид Херценхорн, Лили Байер, „Политико”/ БГНЕС