Политолог: Може да се стигне до спиране на европейски фондове за България

„Във всички случаи политическият натиск към България ще се увеличава. Досега всичко беше много дипломатично – някак се казваше, че вървим напред, но вече очевидно имало нещо, преляло чашата, и в крайна сметка доведе до това, че и в двата доклада да няма добра оценка за това, което се случва в България.“ Този коментар направи пред БНР политологът и преподавател в Нов български университет Иван Начев.

В средносрочен план той прогнозира натиск върху България, а в дългосрочен план – и до финансов натиск.

„Тоест, ако България продължава да действа така безхаберно, както в момента, ще се стигне до постепенно спиране на финансовите й средства, което не е добре за българското общество.“

Ние сме в група, която ще бъде дългосрочно наблюдавана, допълни политологът.

Дебатите в Европейския парламент днес, посветени на България, са показателни за усилията и амбицията на новата Европейска комисия да постави върховенството на закона в основата на разпределението на средствата в ЕС, смята Начев. Въпреки необвързващия характер на резолюцията, която предстои да бъде гласувана, Иван Начев вижда потенциалните рискове:

„Тоест в един по-негативен сценарий може все пак да доведе да бъдат по-внимателно разпределяни тези средства, а защо не и до спиране на някои от европейските фондове за България.“

Това не е първи случай, когато в ЕП се приемат подобни резолюции, същото беше с Полша и Унгария, направи паралел Иван Начев.

„Разликата с България обаче все пак е в това, че европейските пари, фондовете, в случая с Полша и Унгария доведоха до повишаване на стандарта и качеството на живот. Ако погледнем икономическите данни, ще видим, че тези две държави постепенно доближиха средноевропейския стандарт, средноевропейското живеене на обикновените хора, докато това в България не се случва и това е по-големият проблем.“

Според Иван Начев страната ни е разполагала с достатъчно време, за да има видими резултати за гражданите у нас, тъй като вече 14-а година сме в Европейския съюз, или повече от два програмни периода, в които се разпределят евросредства.

„Видими резултати има от гледна точка на инфраструктура, но от гледна точка на начина на живот няма видими резултати. Това е повече от очевадно.“

Във всички икономически доклади се казва, че в България качеството на живот се влошава, изтъкна още Начев. По думите му това ерозира доверието в самия Европейски съюз и недоверието към българските институции ще се пренесе и към европейските.