Възможен ли е благоприятен изход от кризата в Беларус и възможно ли е страната да го постигне без външна намеса? Отговор на този въпрос дава политологът Христо Атанасов. Според него благоприятен изход може да има, ако президентът Лукашенко си тръгне и бъде призната или победата на Тихановска, или да бъдат проведени нови избори“. Подобен изход би избегнал навлизането в гражданска война, посочи Анастасов в ефира на БНР.

"Мащабите и скоростта, с която тази революция, защото това вече е революция в Беларус, обхващайки цялото индустриално производство, не мисля, че при една кървава развръзка ще приключи със спасяването на Лукашенко“, прогнозира той.

„Имайки предвид къде се намира Беларус и играта на самия Лукашенко от самото начало, възможни са намеси на външни сили - това са Европейският съюз като такъв, Русия по дефиниция, Полша и Литва като две страни, които играят дори когато ЕС се е въздържал или е стоял настрана от това, което се случва в Беларус.“

Беларус не е Украйна и разделението, което там се наблюдава – на говорещи руски и украински, на прозападни и проруски, съвсем не е случаят на Беларус, подчерта политологът и допълни: Беларус на Лукашенко е съветски носталгична. Тя демонстрираше дори опити за връщане към Съветския съюз. Това при един Елцин на Лукашенко му изнасяше доста добре, защото вероятно си въобразяваше, че ще бъде на един евентуален втори Съветски съюз следващият лидер. В момента, в който Путин се възкачи начело на Русия и започна да се възползва от тази добре подготвена среда, Лукашенко започна да дава заден, без обаче да спира тази „игра на тронове“, коментира Атанасов.

Той посочи, че при заплахата Беларус ще бъде погълната от Русия, Лукашенко е разигравал разведряване със Запада и обратно – когато почувства натиск от протестиращи, той обяснява, че това са протестиращи, финансирани от Запада и Сорос и как, ако те победят, Беларус ще стане член на ЕС и НАТО, което е заплаха за Русия, обясни още Христо Анастасов.

Рационално, ако Путин е играч, който се учи от опита си, той не би трябвало да повтаря украинската история от 2014-а, смята Анастасов.

„Но истерията на Путин от всякаква демократична революция на управлението му може да го накара съвсем ирационално – той и върхушката около него, да се намесят по най-грубия начин и това не е за изключване. Точно към това Лукашенко, в отчаянието си, го призовава днес.“

За разлика от украинската армия, беларуската е въоръжена до зъби и не е сигурно как ще реагира при една руска инвазия, допълни анализаторът.

„Като изключим огромната руска военна мощ, от другата страна има една доста нервна Полша, която не би гледала безразлично как Русия смазва Беларус.“

Най-често роля на посредници в момента изпълняват Полша, Литва и Чехия, като най-пряко опасяващи се от евентуална руска интервенция. Единственият европейски лидер, който играе играта на Путин и Лукашенко, е Виктор Орбан, който става все по-последователен противник на демокрацията като такава и все по-близък с Путин, изтъкна още в анализа си Христо Анастасов. 

„Той в момента го играе троянски кон съвсем открито, единственият различен глас в Европейския съюз."