Михаил Шейтелман, украински политолог

Морални дегенерати. Морални дегенерати. Точно така ги нарече нашият министър на външните работи Сибига.

Морални дегенерати. И той не каза това за руснаците, които ни бомбардираха тази нощ. Според Сибига моралните дегенерати са някои отделни ръководители на световния футбол.

 Защото, разбира се, са избрали идеалния момент. И конкретно става дума за човек на име Джани Инфантино. Самата му фамилия казва всичко, нали? Инфантино. Инфантилен. Джани Инфантилен. Джани Инфантилен – плешив тип, който подари на Тръмп медал на мира. Помните ли? Специално учреди нов „медал на мира“ от името на ФИФА.

И ето, вчера ФИФА – същата тази ФИФА на Джани Инфантино, на инфантилния Джани – излезе с предложение да върне Руската федерация в международните състезания. Точно така го каза Джани Инфантино. Цитирам по смисъл: „Слушайте, ние навремето изключихме руснаците от международните състезания, но забраната за участие на руснаците нищо не даде. Затова трябва да преразгледаме въпроса за връщането на Русия в международните състезания.“

Аз смятам, че когато човек е глупак, той е завършен глупак, и освен това няма късмет. Когато излезеш като глупак и подариш на Тръмп златен медал, целият свят ти се смее. Но когато в деня на масирания обстрел на украинската енергетика излизаш и предлагаш да играеш футбол с тях – тогава изглеждаш като абсолютен, завършен глупак.

Не дегенерат, а именно глупак. Тип: „Слушайте, те унищожават енергетиката, опитват се да убият колкото може повече хора – хайде да играем футбол с тях.“

А защо не? Нали отдавна не сме играли. Това не им е помогнало – те не са спрели да бомбардират и да убиват. Значи да играем футбол. Хайде да играем футбол с Чикатило, с други маниаци. Морални дегенерат управлява ФИФА! т световния футбол!Защо не ги виждам? 

Национален отбор на САЩ срещу национален отбор на Талибана – какъв е проблемът? Или с Ал-Кайда? Защо не са играли футбол? Вместо това хвърляли бомби. С Хюсеин трябвало да играят футбол, оказва се.

Ясно е, че Украинската футболна федерация реагира и заяви, че това е невъзможно и недопустимо. Но най-силното изказване направи все пак нашият министър на външните работи. Това се нарича дипломация.

„679 украински момичета и момчета никога няма да могат да играят футбол. Русия ги уби. Това води до нови убийства, докато морални дегенерати предлагат да се отменят забраните, въпреки неспособността на Русия да сложи край на войната. Бъдещите поколения ще смятат това за позор, напомнящ Олимпийските игри от 1936 г., организирани от нацисткия режим в Германия“, написа Сибига.

И ето какво е интересно – не знам какво точно помогна, но ФИФА, тоест организацията, оглавявана от този Инфантилен, обяви, че няма да разглежда никакво връщане на Русия. Руснаците вече бяха се зарадвали.

Песков говореше, че вече се появили разсъждения по темата, че това е добре, че не бива да се политизира спортът, олимпизмът, футболът. Че е време да се играе футбол. А аз мисля, че трябва да играем футбол с руснаците с главата на Песков. Дайте ни главата на Путин – тогава ще проведем приятелски мач със сборния отбор на Русия, но с главата на Путин, а не просто така.

Такива са моралните дегенерати. Но това не е всичко.
Доналд Тръмп също избра „подходящ“ момент. Тази нощ, докато седяхме под ракетен обстрел, Доналд Тръмп заяви, че има добри новини за уреждането на войната в Украйна.

Казва: да, има проблем – между Зеленски и Путин има огромна ненавист. Много тъжно, че има такава ненавист. Но, казва Тръмп, тази нощ се обадих на Путин и той се съгласи да не удря Киев. При тях било студено, почти като при нас, дори по-студено, почти като в Канада. И аз го попитах дали може да спре стрелбата за една седмица, да не изстрелва ракети по Киев или други градове. И той се съгласи. Значи това вече е нещо. Така че имам добри новини за Украйна.

Тръмп говори за „добри новини“ по време на най-масирания обстрел на енергетиката тази година.

Инфантино предлага да върнат руснаците във футбола. Всичко е толкова „удачно“ подредено. Чета новините една след друга: Русия атакува Харков с дронове и балистика. Масирана атака срещу Киев, пострадали райони. И след това – Тръмп заявил, че има добри новини.

Защо така се получава? Защо винаги уцелват толкова лош момент? Отговорът е прост: с руснаците няма добри моменти. Ако кажат, че са обявили примирие – значи просто трупат ракети за следващия удар.
Общо 521 въздушни цели летяха към нас. Свалени бяха 412 дрона – около 90%. Крилати ракети Х-101 – 20 от 28 бяха свалени. Четири „Циркона“ – всички свалени. Ракети Х-22 – три от седем. Балистични „Искандер-М“ – 11 от 32. Това е огромен резултат, но ракетите бяха твърде много, а системите „Пейтриът“ – твърде малко.

И така – дегенерати и делегати. За дегенератите вече казахме кои са. А какво да правим с делегатите?

Зеленски заяви: „Москва избира терор и ескалация

 Русия използва огромно количество дронове и балистика.“ И подчерта, че руснаците са пренебрегнали молбата на Тръмп. Точно това, за което говорихме – Русия наруши договорката. Очаквам Зеленски да се свърже с Тръмп, с Рубио, с Уиткоф, за да им каже какво се е случило.
Шмигал поясни, че има попадения по ТЕЦ, особено тежко пострада ТЕЦ-5 в Харков – разрушена и спряна.

И все пак трябва да се каже и нещо добро за Тръмп. Той наложи санкции срещу руски нефтени компании, а после въведе 25% мита за Индия заради покупката на руски петрол. И вчера стана ясно, че след разговор с Нарендра Моди Индия се е съгласила да спре да купува руски петрол и да купува от САЩ. В замяна митата се намаляват. Това работи – поне в този случай.

Зеленски съобщи, че работата на преговорната група ще бъде коригирана заради новия удар по енергетиката. Преговорите започват в Абу Даби. Какво означава „коригирана“ – ще видим. Но след такъв обстрел общи обеди и приятелска атмосфера изглеждат меко казано неуместни.

Говори се и за някакви „гаранции за сигурност“ – схеми с 24, 48 и 72 часа, дипломатически предупреждения и поетапно включване на армии. Честно казано, това звучи странно и нереалистично. Реалистично изглежда само едно – че се обсъждат практически въпроси: демаркация без юридическо признаване, контролно-пропускателни пунктове, възстановяване на мостове, движение на хора и хуманитарна помощ.
Това е реалността. Делегати и дегенерати. Във футбола или в Абу Даби – резултатът е един и същ, когато имаш работа с Русия.