Фаворитът за следващ генерален секретар на НАТО ще се сблъска с опозицията от страна на Полша, разкриха официални представители на европейските страни пред американското издание The Wall Street Journal, подчертавайки разногласията сред държавите-членки по въпроса за това кой трябва да оглави военния съюз на Запада.

Съпротивата от страна на Варшава може в крайна сметка да коства шанса на датския премиер Мете Фредериксен за поста, тъй като генералният секретар на НАТО трябва да бъде избран с консенсус на всички 31 държави-членки, поясниха европейски служители. Властите в Полша искат лидер от Източния фланг на НАТО на висшия пост в Алианса и се оплакват, че Дания не е изпълнила ангажиментите си за разходи за отбрана. И след почти 15 години бивши скандинавски премиери начело на НАТО, Варшава се притеснява от още един скандинавец на ръководния пост в организацията.

Изборът на заместник на генералния секретар Йенс Столтенберг е в центъра на разговорите между съюзниците преди годишната среща на върха на НАТО в столицата на Литва Вилнюс през юли, на която се очаква да присъстват президентът на САЩ Джо Байдън и неговите колеги. Фредериксен, която посети Белия дом миналата седмица, е смятана за предпочитания кандидат от повечето членове на НАТО за наследник на Столтенберг, бивш премиер на Норвегия.

Полша, подобно на други страни, които са в непосредствена близост до границите на Русия, вярва, че Алиансът ще изпрати силно послание до Москва, като назначи генерален секретар на НАТО, който произхожда от страна от бившия Съветския съюз. В този смисъл няколко държави предложиха естонския премиер Кая Калас като алтернатива на Фредериксен.

Но няколко западни страни предупреждават, че назначаването на генерален секретар от Източния фланг би било твърде провокативно за Русия.

Освен това правителството на полския президент Анджей Дуда казва, че Дания не е изпълнила целите за разходи за отбрана, очаквани от членовете на НАТО. След инвазията на Русия миналата година Копенхаген призна недостатъците в способността да защитава териториите си и миналата година обеща да увеличи трайно разходите си за отбрана до 2% от своя брутен вътрешен продукт.