Монументът на Михай Еминеску бе открит от посланичката на Румъния в София, Бръндуша Йоана-Предеску, от Радко Влайков, посланик на България в Румъния и от Динко Динев и Йордан Диневи – съпредседатели на фондация „Българска памет – братя Диневи“. Церемонията в Свети Влас събра  днес жители на морския град, туристи, гости от страната и Румъния. Там бе и Георги Наков, депутат в румънския парламент като представител на българите в Румъния. 

Паметникът е създаден от фондация „Българска памет – братя Диневи“ и е поставен в създадената от нея Алея на народите на яхтеното пристанище Марина „Диневи“ в Свети Влас. Изработен е от  скулптора Петко Йорданов, директор на художествената галерия в Ямбол, който е автор и на другите монументи в Алеята на народите. 

За нас бе чест да почетем националния поет на Румъния, който е ратувал за по-близки отношения с България и е призовавал Русе и Гюргево да бъдат свързани с мост още в края на XIX век, заяви при откриването писателят Стоян Райчевски, председател на фондация „Българска памет – братя Диневи“. 
 „Ние румънците се отнасяме към Михай Еминеску с уважението, което вие българите изпитвате към патриарха на вашата литература Иван Вазов, затова благодаря на меценатите Динко и Йордан Диневи“, заяви при откриването посланикът на Румъния у нас, Бръндуша Йоана Предеску.

Радко Влайков, посланик на България в Румъния заяви, че в много отношения Михай Еминеску си прилича с Христо Ботев – и двамата са гениални поети, и двамата са си отишли млади, а барелефите им са заедно на Алеята на народите в Свети Влас.

Радвам се, че основоположникът на съвременната румънска литература има паметник в Свети Влас и предлагам на нашите сънародници,  посещаващи България да го видят, каза г-жа Щефания Берчу-Мартак, почетен консул на България  в Румъния. Тя благодари на фондация „Българска памет – братя Диневи“ за изграждането на барелефа.

Фондацията е създала множество  културни обекти през последните 30 години, сред които е и  Алеята на народите, където е поставен бронзовия лик на Михай Еминеску. Към момента нея се намират барелефите на Васил Левски, Христо Ботев, Шандор Петьофи, на адмиралите Фьодор Ошаков и Хорацио Нелсън, на френския маршал Филип дьо Клерк, на американския журналист Джанюариъс Макгахън, на Джузепе Гарибалди, на Адам Мицкевич, на  Шилер и др. Целта на Алеята на народите е да покаже уважение не само към българските, но и към  национални герои на други държави. 

В Свети Влас се намира и създадената от Фондация „Българска памет – братя Диневи“ Алея на Олимпийската слава, която обединява барелефи на всички български златни олимпийци. Фондацията е изградила още  най-големия монумент на хан Тервел в България, паметник на 28-ят американски президент Удроу Уилсън, наричан още „Спасителят на България“, църквата „Свети Власий“, „Пътека на вярата“, на която местният свещеник отец Петър Цанков е вдигнал 40 параклиса.  

В момента „Българска памет – братя Диневи“ изгражда „Алея на сценичната слава“, в която се поставят бронзови барелефи на най-обичаните български сценични артисти, прославили името на страната по света. Тя се намира в построения от фондацията амфитеатър „Арена Свети Влас“ с 600 седящи места. Амфитеатърът, който е частна инициатива на братя Диневи, има през летния сезон над 100 представления. Курортът Свети Влас е известен с културно-историческия туризъм, развиван основно от частната фондация „Българска памет – братя Диневи“.  

Михай Еминеску е свързан и с България. Малцина знаят, че поетът е предвидил построяването на моста между Русе и Гюргево 71 г преди откриването на сегашния Дунав мост. В книгата си „Гюргево и Еминеску“ румънският писател Емил Талиану публикува документ, от който е видно как на 25 юни 1883 г. Михай Еминеску сключил облог с един от водещите румънски архитекти по онова време Константин Симцион, че докато двамата са още живи, мостът между двата града ще бъде построен. Архитектът смятал, че това няма да се случи. Басът завършва с уговорката „Който загуби залога, плаща за две бутилки йоханисберге и това ще бъде изпито заедно в Русчук“. Изследователят на Еминеску пише още, че националният поет на Румъния посещавал често Гюргево и Русе и смятал, че „мостът между двата града е нещо необходимо и положително“.