Гърция категорично няма интерес от изграждането на Коридор №8 и от десетилетия прави всичко възможно, за да не се състои. Това заяви в интервю за БГНЕС Стефан Стоянов, бивш посланик на България в Гърция в периода 2002-2006 г.

Коментирайки съвременния етап на развитие на двустранните отношения между София и Атина и съвместните инфраструктурни и енергийни проекти, посланик Стоянов подчерта:

„България и Гърция има проекти, по които могат да си сътрудничат, но тук ме изкушавате да кажа, че има проекти, по които има интерес някои да не си сътрудничат. Например, Коридор №8. От няколко десетилетия гръцката страна категорично няма интерес от този проект, свързващ България през СР Македония и Албания с Адриатическо море – един кратък път до Италия. Но този проект се смята в Гърция за конкурент на един техен, проект, който по същия начин свързва Италия и Турция през територията на Северна Гърция – Егнатия Одос. Гърция от десетилетия прави всичко Коридор №8 да не бъде приоритетен. И както виждаме това е доста успешно“.

Посланик Стоянов смята, че външната политика не трябва да се експлоатира за краткосрочни вътрешнополитически интереси.

„Най-голямата опасност във външнополитическите отношения на една държава е, когато те се използват за краткосрочни вътрешнополитически цели. Това го забелязваме в момента в някои от големите държави. За разлика от други страни, в Гърция има стабилна дипломация с много голям исторически опит, натрупан още от времето преди да се създаде съвременната гръцка държава през 1831 г. Тази дипломация успява да усмири политиците на Гърция, да не са прекалено активни във външната политика или най-малкото да се вслушват в професионалната дипломация. По този начин може да се отстоява дълготрайният външнополитически интерес на Гърция“, отбеляза дипломатът.

„Докато при нас по някой път се забелязва, че искаме да използваме за вътрешнополитическа консумация нещо, което е станало в чужбина, да се похвалим с него. Това невинаги подпомага дългосрочния интерес на страната. Нашите политици трябва да се поучат от гърците: да не експлоатират външната политика за краткосрочни вътрешнополитически интереси“, заяви посланик Стоянов.

На фона на последните гръцко-турски противоречия в района на Източното Средиземноморие, той препоръчва България да следва своите интереси и да не се намесва.

„Българската позиция по Кипър е формулирана още по времето на социализма и от тогава не е променена. Гърция ни подтиква да влезем в подробности, които са свързани с известно противопоставяне с Турция, което ние не приемаме. България се придържа към принципно становище по отношение на териториалната цялост и суверенитета на Република Кипър без да се обвързва с подробности, каквото е желанието на гръцката страна“, заяви дипломатът.

Според него „Гърция има легитимен интерес“ да ни включи в своята политика, търсеща подкрепа за Кипър, но и „ние също имаме легитимен интерес, ако имаме интелект, познания и зачитаме традициите, които имаме в отношенията ни с Гърция и Турция, да постъпваме по начин, който защитава изцяло нашия интерес“.

22 май 1954 г.

Отношенията между България и Гърция претърпяват много обратни през бурния 20 век. През първата половина София и Атина са противници и воюват на различни страни в три войни – Междусъюзническата, Първата и Втората световна война. След края на последната двете държави отново се оказват от двете страни – в два враждуващи блока – Варшавския договор и НАТО.

Краят на 40-те години и началото на 50-те години е един много труден период в техните отношения белязан от Втората световна война и Гражданската война в Гърция. Има чести гранични стълкновения, при които има убити български граничари, унищожена гранична застава и много други въоръжени инциденти. Остават редица нерешени въпроси, датиращи от времето преди 1913 г.

Въпреки това на 22 май 1954 г. България и Гърция възстановяват дипломатическите си отношения на едно доста по-ниско ниво – дипломатически представител. Големият пробив идва 10 години по-късно, когато българският външен министър Иван Башев успява да сключи 12 спогодби и протоколи, които уреждат отношения, белязани от недоверие и стари рани.

По този повод посланик Стоянов цитира разсекретена грама на британския посланик в София по онова време, в която се съдържа следната оценка по повод на тези споразумения: „Необичайно е две страни да подпишат споразумения, покриващи на практика целия спектър на техните икономически, финансови и технически отношения. Още по-необичайно и дори трябва да е уникално, когато се постига между едно правителство от НАТО, и едно комунистическо правителство. Моето впечатление е, че българите се пазариха упорито и споразумението ще работи повече в техен, отколкото в гръцки интерес“.

Посланик Стоянов отбеляза, че „постигнатият отличен резултат се дължи главно на получената информация от българското разузнаване и правилната оценка на международното положение и острата необходимост от тези споразумение за Гърция след поредната криза в Кипър“.

„За споразуменията от 1964 г. е характерно, че те са в полза на България. Това е първото размразяване. България има неплатени репарации още от Първата световна война. Поставя се въпроса да бъдат платени. Гърция иска огромната за онова време сума от над 100 милиона долара. В крайна сметка Българи плаща само 7 милиона долара, като не са платени с пари, а с износ на промишлени и земеделски стоки. Определен процент от нашия износ ще отива за погасяване на тези репарации, които успяваме да намалим почти 20 пъти от първоначалните гръцки искания“, припомня посланик Стоянов един от успехите на родната дипломация от онова време.

3 години след подписването на споразуменията в Гърция на власт идва военната хунта – един националистически режим, който репресира левите сили, включително Гръцката комунистическа партия. Но вместо между двете страни да настъпи ледников период, София и Атина продължават да развиват контактите помежду им – връхната точка е откриването на генералното консулство в Солун.

„В Гърция е чувствителен въпросът за славяногласното население, което в България се смята за българско. Редица гръцки правителства са се опитвали да ограничат българското влияние в Северна Гърция. Това трябваше да се очаква и от правителството на военната хунта. Но през 1973 г. след поредната среща на външните министри се взима решение, което се одобрява и от двете държави. Да се открие генерално консулство в Солун. Това е първото политическо представителство на държава от Варшавския договор в Северна Гърция“, отбелязва посланик Стоянов.

През 60-те, 70-те и 80-те години България много умело се възползва от Кипърската криза, за да балансира в отношенията си с Гърция и Турция. След края на хунтата през 1974 г. и установяването на демокрацията при нашите южни съседи, новият гръцки премиер Константин Караманлис /1974-1981 г./ се срещна седем пъти с Тодор Живков. Един любопитен момент, още по време на първата визита, когато Живков го пита дали не го е страх, че посещава социалистическа България, старият Караманлис, който е родом от Серско в Егейска Македония, казва: Не, ако знаете как са ме били през 1917 г. българските войници...

Явно Атина и София, въпреки значителното подобряване на двустранните си отношения, членството в ЕС и НАТО, остават конкуренти и обичат да си разменят любезности. Българското посолство в гръцката столица се намира на улица „Генерал Каларис“, герой от войните срещу българите, ранен в Кресненското дефиле през 1913 г. Гръцкото посолство в София е на улица „Сан Стефано“, където беше подписан договора, включващ в територията на новоосвободена България значителна част от днешна Северна Гърция. /БГНЕС