Свети свещеномъченик Симеон, останал в църковната история като „брат Господен по плът“, е една от най-достолепните фигури на ранното християнство. Като син на Клеопа – брат на свети Йосиф Обручник – и брат на първия йерусалимски епископ апостол Яков, той посвещава целия си земен път на проповядването на Евангелието. След мъченическата смърт на своя брат през 62 г., Симеон бива избран за негов приемник и управлява йерусалимската община в продължение на повече от четири десетилетия, превеждайки вярващите през едни от най-бурните времена за Юдея.

По време на опустошителната Юдейска война и последвалото разрушаване на Йерусалим от римските легиони през 70 г., свети Симеон успява да спаси християнската общност, отвеждайки я в град Пела. След утихването на сраженията той се завръща в свещения град, където продължава своето служение под постоянното наблюдение на римската власт. По това време завоевателите преследват ожесточено всички потомци на Давидовия род, опасявайки се, че някой от тях може да предяви претенции към трона и да оглави въстание срещу кесаря.

Земният път на свети Симеон завършва с величието на мъченичеството през 107 г., когато той е на преклонната възраст от около 120 години. Доведен пред царския наместник Атика, старецът отхвърля всички съвети и заплахи, целящи да го накарат да се отрече от Христа. Въпреки физическата си немощ, той понася жестоките мъчения с такова непоколебимо търпение, че удивлява дори своите мъчители. В крайна сметка свети Симеон е разпънат на кръст, запечатвайки със собствената си кръв верността си към Небесния Цар, Когото е следвал цял живот.