В последния бастион на групировката "Ислямска държава" в Сирия възникна разделение между притиснатите в ъгъла и гладни джихадисти. Някои са решени да се бият до смърт, други искат просто да избягат, съобщава БТА.

Стотици бойци (най-вече чужденци), жени и деца продължават да са скупчени на по-малко от един квадратен километър територия, контролиран от "Ислямска държава" в село Багуз, Източна Сирия.

Избягалите описват пред журналисти всекидневие, белязано от лишения и бомбардировки, а също и от разделение сред джихадистите.

"Някои искат да се бият, някои не искат да се бият, а други искат да избягат", разказва пред Франс прес Ахмад ал Джура, един от избягалите от района през последните дни.

Подобно на хиляди други избягали от Багуз той се озовал в ръцете на Сирийските демократични сили, арабско-кюрдската коалиция, бореща се срещу джихадистите.

Трийсетгодишният мъж е един от малкото хора, на които Сирийските демократични сили са позволили да говори пред журналисти. Той обаче не може да бъде проверен от Франс прес чрез независими източници.

Ал Джура, който е родом от провинция Хомс, Централна Сирия, уверява, че никога не се е сражавал за джихадистите.

"Те живееха сред нас на една много тясна територия", казва той на фона на обвиненията на Сирийските демократични сили срещу бойците от "Ислямска държава", че се смесват с цивилните, за да ги използват като живи щитове.

Ал Джура не храни илюзии за участта, която очаква бойците на "Ислямска държава".

"Там вече няма нищо за ядене, как ще се сражават? За да носиш оръжие, трябва да си физически силен", казва той.

"Колани с експлозиви"

Самият Ал Джура избягал заедно със семейството си, защото вече "нямало работа".

"Ситуацията е ужасяваща, пиехме мръсна вода", разказва седналият на земята мъж, облечен в традиционни дрехи и с омотан около лицето кафяв шал.

От самопровъзгласилия се през 2014 г. джихадистки "халифат", който контролираше някога обширни територии и големи градове в Сирия и Ирак, са останали само няколко къщи в съседство с неофициален лагер на ИД.

Там има сирийци и иракчани, а също така и много чужденци - "мухаджири" (от арабски преселници), както ги нарича "Ислямска държава". Избягалите не крият огорчението си от несправедливото отношение към тях в джихадисткия бастион.

"Има хора, за които нищо не се промени с обсадата, но има и други, които умряха заради нея", споделя 20-годишната сирийка Нур Груш, родом от Североизточна Сирия, седнала до снаха си и до осиновено от нея дете, останало сирак след смъртта и на двамата му родители.

"Някои членове на "Ислямска държава" и някои чужденци купуват, каквото си пожелаят", казва тя.

Тя разказва, че джихадистите са "навсякъде" по улиците и носят "оръжията си, бомбите си и коланите си с експлозиви".

Снаха ѝ Айша Абдел Азим допълва, че "там вътре има много семейства".

"Само тези, които имат пари, могат да си купят нещо. А ние един ден се хранехме, а един ден гладувахме", казва със съжаление тази около 30-годишна майка на семейство.

"Бяхме убедени"

От декември общо около 50 000 души, основно членове на семейства на джихадисти, са напуснали бастиона на ИД, твърди Сирийският център за наблюдение на човешките права.

Само през последните дни имаше четири големи евакуации. Няколко жени, с които разговаря Франс прес, заявиха наскоро, че кола на Хисба (религиозната полиция на ИД) обиколила бастиона, за да съобщи на семействата на ранените, че им е разрешено да си тръгват, ако пожелаят.

Иракчанката Исра обаче си тръгнала с нежелание, за да спаси болния си племенник.

"Нямаше мляко, а той е много болен вследствие на глада. Лекарят му предписа да пие краве мляко, но там няма крави", казва родената в Багдад жена.

След претърсвания и сериозни разпити жените и децата са прехвърлени в лагерите за разселени в Североизточна Сирия.

Когато камион пристигне в Багуз, всички се втурват, за да сигурни, че ще стигнат до него и няма да прекарат нощта навън в очакване на следващия конвой.

Държейки внимателно в ръцете си хляб, мляко и завивки, Асмахан се опитва да си намери място в камиона, но споделя, че щяло да е по-добре, ако била останала при "Ислямска държава".

"Да, ние гладувахме, но бяхме убедени в това, което правим", казва тази майка на три деца.