Двете войни - започната от Владимир Путин на 24 февруари 2022 г. срещу Украйна и започната от палестинските бойци Хамас на 7 октомври 2023 г. срещу Израел - на пръв поглед са пълна противоположност. Поне от икономическа и особено от демографска гледна точка. Но въпреки това между тях има много общи неща, пише Радио Свобода. 

Фактът, че ивицата Газа е цъкаща бомба за населението през последните десетилетия, е извън съмнение. Около 2 милиона души живеят на много малка територия - само 360 квадратни километра (което е около три пъти по-малко от територията на "старата" Москва). Освен това населението се удвоява на всеки 20-25 години, защото раждаемостта в ивицата Газа е една от най-високите в света. Най-голям дял от населението са хора под 25 години. Средната възраст е 18 години, а сред мъжкото население е още по-ниска.
Докато в този регион действаше палестинската гражданска администрация, там се отглеждаха цитрусови плодове, които се доставяха на Израел. След като войнственото движение Хамас дойде на власт, израелският пазар затвори. Така се стигна до най-високите нива на безработицата сред младите хора под 25 години. И колкото и цинично да звучи, Хамас просто се освобождава от „излишната“ младост.

Друг е въпросът в Русия. Огромна незастроена територия. Естествен спад на застаряващото население. През 2021 г. средната възраст на населението тук е повече от 40 години. Коефициентът на раждаемост (броят деца, родени от една жена) са 2 деца и това не се е променило от 80-те години на миналия век. Тоест страната не е осигурила естествено възпроизводство на населението си от десетилетия.

Войната в Украйна драматично влоши ситуацията. Коефициентът на раждаемост падна под 1,5. Икономиката е загубила значителна част от мъжете в една относително млада възраст. Сред тях са мобилизираните, загиналите и ранените и напусналите страната. До 2022 г. демографската криза беше поне смекчена от притока на мигранти. Но при 100 рубли за долар няма смисъл да ходите в Русия да печелите пари.

В резултат на това острият недостиг на персонал се превърна в основния проблем на руската икономика, който официално се нарича „рекордно ниска безработица“. През 2022 г. Росстат регистрира максимален спад на производителността на труда в Русия от 2009 г. насам. Причината бе напускането на чуждите компании от Русия, които осигуряваха високата производителност.

Въпреки тези различия, между тези две войни имат много общо. И Хамас, и администрацията на Путин имат основната цел да останат на власт възможно най-дълго. И за да постигнете това, искате или не, трябва да проявявате  лоялност към населението. Това не работи чрез икономически средства (т.е. чрез подобряване на стандарта на живот): нека ви напомня, че преди войната в Русия реалните доходи на населението намаляваха през последните десет години. Така че това, което остава, е старият доказан метод - да посочите враг и да го обвинявате за всичките си неуспехи и провали.

И тогава всичко се нарежда от само себе си. Колкото повече са убитите и ранените, толкова по-висока е степента на омраза, подхранвана от пропагандата, към онези, които са определени като „врагове“. При това и външни, и вътрешни врагове. Войната оправдава борбата срещу несъгласните с режима и позволява на онези, които са на власт, да се идентифицират с държавата, със страната и с народа. Това се отнася в по-голяма степен за Русия, но ръководството на Хамас след началото на войната най-вероятно ще се изживява като олицетворение на цяла Палестина и всички палестинци.

Но това, което е основно общо между сегашния управляващи в Русия и палестинските власти е абсолютното отсъствие на поне някаква надежда за един по-добър сценарий на съществуване. И за тях лично, и за съжаление за народите, които въвлякоха в тези престъпни войни.

Превод: Faktor.bg